Аз преди теб

Идеята не беше толкова неразумна. Градината бе кра- сива. Сякаш с лекото повишаване на темпемтурите всич-ко изведнъж бе решило да изглежда малко по-зелено. Нарцисите бяха изникнали като че от нищото и жълтите им главички подканяха цветята да се появят.Кафявите клони бяха напъпили, многогодишните растения си про-биваха предпазливо път в тъмната лепкава пръст.Отворих вратите и излязохме навън - Уил се опитваше да кара ко-личката само по застланата с каменни плочи пътека. Нап-рави ми знак да седна на една пейка от ковано желязо с възглавница на нея и известно време останах там, докато двамата излагахме лицата си на оскъдната слънчева светлина и слушахме жизнерадостната крамола на врабците в живия плет.

- Нещо не си във форма?

- Какво имаш предвид?

- Мълчалива си.

- Нали каза, че предпочиташ да мълча.

- Не чак толкова. Притесняваш ме.

- Добре съм - уверих го аз. И продължих: - Мисля си за приятеля ми, ако наистина те интересува.

- Аха — промърмори той. - Бегача. Отворих очи, колкото да видя дали ме поднася.

- Какъв е проблемът? - попита той. - Хайде, кажи на чичо Уил.- Не.

- Майка ми ще виси на главите на чистачките поне още един час. Ще ти се наложи да кажеш нещо.

Изправих гръб и обърнах лице към него. На му имаше специално копче, с което можеше дa издигне седалката така, че да е на същата височина като събесед-ника си. Не го използваше често, защото му се завиваше свят, но сега го направи. На практика трябваше да вдигна

очи към лицето му.

Загърнах се в палтото си и примижах срещу него. - Добре. Кажи ми какво искаш да знаеш. - откога сте заедно? - попита той. - Малко повече от шест години. Уил изглеждаше изненадан. - Това е много време. - Да - съгласих се. - Така е.

Наведох се и го наметнах с едно одеяло. Слънцето беше измамно топло - обещаваше повече, отколкото можеше да даде. Помислих си за Патрик, който тази сутрин бе станал точно в 6,30 ч., за да бяга. Може би и аз трябваше да започна да бягам, та да станем като ония облечени в ликра двойки. Може би трябваше да си купя дантелено бельо и да потърся секссъвети онлайн. Знаех, че няма да направя нито едното, нито другото.

- С какво се занимава?

- Фитнес инструктор.

- Оттук и бягането.

- Оттук и бягането.

- Що за човек е? С три думи, ако те притеснява. Замислих се.

- Оптимист. Лоялен. Маниак на тема телесни мазнини.

- Това са седем думи.

- Значи четири думи бонус. А тя каква беше?

- Коя?

- Алиша.

Погледнах го, както ме бе погледнал той - директно. Уил въздъхна дълбоко и се загледа в клоните на стария чинар. Косата му падаше в очите и едва се сдържах да не я отметна.

- Красива. Секси. Облечена с вкус. Изненадващо неуверена.

- И защо е неуверена? - Думите излязоха от устата ми, преди да се усетя.

Той, изглежда, се забавляваше. - Момичета като Лиса разчитат най-вече на външния си вид и мислят, че не могат да предложат друго. Всъщност

не съм справедлив. Много я бива в някои неща - дрехи, вътрешно обзавеждане. Умее да създава красота.

Преборих се с желанието да кажа, че всеки би могъл да създава красота, ако портфейлът му е дълбок като диаман-тена мина.- Така умее да размества мебелите, че стаята изглежда

съвсем различно. Не знам как го прави - Той кимна към

къщата. - Тя обзаведе пристройката, когато се прибрах тук.

Неволно си представих съвършено обзаведената дневна. Осъзнах че възхищението ми от нея внезапно понама-

понамаля.

на. Осъзнах, че възхищението ми от нея внезапно понамаля.

- Колко време бяхте заедно?

- Осем-девет месеца. - Не е много.

- За мен е.

- Как се запознахте?

- На официална вечеря. Ужасна официална вечеря. А вие?

- Във фризьорския салон. Работех там. Той ми беше клиент.

- Аха. Имал е нужда да изчука нещо през уикенда. Сигурно съм го изгледала смаяно, защото той поклати

глава и каза меко:

- Не ми обръщай внимание.

Чувахме приглушеното бръмчене на прахосмукачката вътре. Жените от фирмата за почистване бяха четири, всички облечени в униформи. Чудех се какво ще правят цели два часа в малката пристройка.

- Липсва ли ти? Чувах ги как разговарят помежду си. Някои бе отворил

прозореца и от време на време до нас долиташе силен смях. Уил сякаш наблюдаваше нещо в далечината.

- Липсваше ми. В минало време. - Обърна с и гласът му прозвуча делово: - Но мислих по въпроса и реших, че с Рупърт са добра двойка.

Кимнах.

- Ще направят нелепа сватба, ще народят отрочета,

както се изразяваш ти, ще си купят къща в провинцията и след пет години той ще чука секретарката си - казах аз.

- Сигурно си права.

Това беше само загряване за темата.

- И тя постоянно ще му е ядосана, без да знае защо, ще го ,плюе на ужасните официални вечери, приятелите им ще се чувстват неловко и той няма да иска да я остави, понеже ще го е страх от издръжката.

Уил се обърна и ме изгледа.