Аз преди теб

В това бръснене на Уил имаше нещо странно интимно. Докато работех, осъзнах, че съм разчитала на количката като бариера; че неговата неподвижност няма да позволи промъкването на сексуален подтекст. Само че не беше така. Невъзможно бе да си толкова близко до някого, да усещаш как кожата му се опъва под връхчетата на пръстите ти, да вдишваш въздуха, който издишва, лицето ти да е едва на сантиметри от неговото - и да не се почувстваш малко неуверен. Когато стигнах до другото му ухо, вече се чувствах неловко, сякаш бях прекрачила невидима линия.

Навярно Уил разчиташе леките промени по натиска на ръцете ми върху кожата му; може би просто бе по-чувс-

твителен към настроенията на околните. Но отвори очи и видях, че гледа в моите.

Последва кратка пауза, след което той произнесе с непроменено лице:

- Не ми казвай, че си ми обръснала веждите. - Само едната - успокоих го. Изплакнах острието с надеждата, че червенината ще е изчезнала от лицето ми, когато се обърна. - Така- промърморих накрая. - Достатъчно ли ти беше?Мисля, че Нейтън ще дойде скоро.

- А косата ми? - попита той.

- Наистина ли искаш да я подстрижа?

- Щом си започнала. - Мислех, че ми нямаш доверие.

Той сви рамене,доколкото му бе възможно. Едва забе-лежимо помръдване.

- Не е висока цена, ако така ще спреш да мрънкаш сед-. мица-две.

- Божичко, майка ти ще е очарована!- възклихнах докато бършех едно забравено петно от пяната за бръсне-не.

- Но ние няма да допуснем това да ни спре, нали?

Подстригах го в дневната. Запалих огъня, сложихме филм във видеото - американски трилър - и аз увих хавли-ена кърпа около раменете му. Бях предупредила Уил,че съм изгубила тренинг, но му казах, че едва ли ще изглежда по-зле от сега.

- Благодаря ти - бе промърморил той иронично. Залових се за работа, като оставях косата му да се плъз-

га между пръстите ми и се мъчех да си припомня научено-то във фризьорския салон. Уил, загледан във филма, имаше отпуснат и почти доволен вид. От време на време ми каз-ваше нещо за филма — къде още е играл главният герой, кога го е гледал за първи път — и аз хъмках заинтригувана, за да покажа, че го слушам (както правех, когато Томас ми показваше играчките си), макар че цялото ми внимание бе насочено към косата му - боях се да не оплескам работата. Най-после свалих по-голямата част и минах пред Уил,за

да видя как изглежда.

- Е? - Той натисна паузата на дивидито.

Изправих се.

- Не знам дали ми харесваш с толкова открито лице.

Малко е изнервящо.

- Усещам хлад - отбеляза той, докато, въртеше глава наляво-надясно, сякаш да установи как точно се чувства.

- Чакай малко - казах аз. - Ще донеса две огледала.Така ще можеш да се видиш по-добре. Само не мърдай.Има още малко за довършване. Някое и друго ухо за клъцване.

Бях в банята и ровех в чекмеджетата за малко огледало, когато чух отварянето на вратата; два броя забързани стъп-ки и гласа на госпожа Трейнър - възбуден, разтревожен:

- Джорджина, моля те, недей.

Вратата на дневната се отвори рязко. Взех огледалото и хукнах натам. Не исках да видят, че отново липсвам. Госпожа Трейнър бе застанала на вратата на дневната, закрила уста с ръце, явно свидетелка на невиждана конфронтация.

- Не съм срещала по-голям егоист от теб! - викаше млада жена. - Не мога да повярвам, Уил. И преди беше егоист, а сега нямаш равен.

- Джорджина! - Госпожа Трейнър ме погледна за миг, когато се появих. — Моля те, спри!

Заобиколих я и влязох в стаята. Уил, с хавлия на раменете и кичури мека кестенява коса, нападали около количката, се бе обърнал към една млада жена. Дългата й тъмна коса беше прибрана небрежно на тила. Имаше тен и носеше скъпи джинси и велурени ботуши. Чертите й бяха красиви и правилни, както тези на Алиша, изумително белите й зъби напомняха реклама за паста за зъби. Не можех да не ги видя, защото тя продължаваше да съска е изкривено от гняв лице:

- Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че дори си го мислиш. Какво си въобразяваш, че…

- Моля те, Джорджина! - Госпожа Трейнър повиши рязко тон.-Сега не е моментът.

Уил се взираше право напред в някаква невидима точка, с безизразно лице.

- Хммм…Уил? Имаш ли нужда от нещо? - попитах тихо.

- Вие коя сте?- Жената се обърна рязко.И тогава видях, че очите й са пълни със сълзи.

- Джорджина - намеси се Уил, - запознай се с Луиза Кларк , моята компаньонка и невероятно изобретателна фризьорка.Луиза, запознай се със сестра ми - Джорджина.

Летяла е чак от Австралия, за да ми се накара. - Чудесно знаеш за какво говоря - озъби се Джорджи-

на. - Мама ми казва всичко. Никой не помръдна.

- Да изляза ли? - попитах аз.

- Добра идея. - Госпожа Трейнър стискаше облегалка-

та на дивана, кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Изнизах се от стаята.

- Всъщност, Луиза, може би сега е моментът да изле-, зеш в обедна почивка.

Значи, пак щях да седя под навеса на автобусната спир-ка. Взех си сандвичите от кухнята, навлякох палтото и поех по пътеката отзад. Докато излизах, чух как гласът на Джорджина Трейнър се извиси:

- Хрумвало ли ти е изобщо, че това не засяга само и единствено теб, Уил?