Аз преди теб

Прекарах краткото пътуване с автобуса в опити да из-мисля какво да кажа на родителите си. Те щяха да са бесни, че съм напуснала добре платена работа, която смятаха за съвършено подходяща за мен. След първоначалния шок майка ми щеше да добие измъчен вид и да започне да ме защитава и да обяснява, че ми е дошло в повече.Баща ми вероятно щеше да попита защо не приличам повече на сестра си. Често го правеше, макар че тя си съсипа живота, като забременя, и сега разчиташе на останалите от семейството да я подпомагат финансово и да й гледат детето. В нашата къща не може да кажеш подобно нещо, зашото според майка ми бе все едно да намекнеш, че Томас не е божия благословия.Всички бебета бяха божия благословия, дори тия, които постоянно казваха копеле и чието присъствие означаваше, че полови-

ната от потенциалните работещи в нашето семейство не са в състояяие да си намерят свястна работа. Не можех да им кажа истината. Знаех, че не дължа нищо на

Уил и на семейството му, но не исках да привличам любопитството на съседите към него. Всички тези мисли се въртяха в главата ми, когато слязох от автобуса и поех надолу по хълма. Но щом завих към нашата улица, чух виковете и почувствала лекото напрежение във въздуха, за миг забравих всичко.

Край къщата ни се бе събрала малка тълпа. Ускорих обезпокоено крачка, но после видях родителите си да надзъртат от верандата и осъзнах, че изобщо не е нашата къща. Просто бе поредният епизод от семейната война на съседите ни.

Че Ричард Гришам не е от най-верните съпрузи, беше публична тайна. Но ако се съди по сцената в предната градина, изглежда, жена му е била в неведение.

- За глупачка ли ме мислиш! Тя беше облякла твоята тениска! Същата, която ти подарих за рождения ден!

- Миличка… Димпна… не е каквото си мислиш.

- Отидох да ти купя проклетите наденички и какво да видя - госпожата се накиприла с твоята тениска! Нагла кучка! Ще ти дам аз едни наденички!

Забавих крачка, докато си пробивах път през малката тълпа, и накрая успях да стигна до нашата порта - Ричард тъкмо се навеждаше, за да избегне сблъсъка с едно дивиди. Последваха го чифт обувки.

- Откога са така?

Майка ми с престилка на кръста, разпери ръце и хвър-ли бегъл поглед към часовника си.

- Около час. Има час, нали, Бърнард?

- Зависи дали го смяташ от момента, когато тя изхвър-

ли дрехите му, или от момента, когато той се прибра и ги намери.

- Май когато се прибра. Татко помисли малко.

- Значи е половин час. Но преди това тя изхвърли доста неща.

Тълпата се бе увеличила, но Димпна Гришам не даваше признаци, че ще престане. Изглежда, нарастването на пуб-ликата разпалваше допълнително гнева й. - Защо не й занесеш мръснишките си книги - кресна

тя и от прозореца полетя дъжд от списания. Това предизвика одобрителни възгласи сред тълпата.

- Да видим дали ще й хареса да гледа как висиш с ча-сове в тоалетната с тия гадости. - Тя изчезна вътре и кога-то се появи отново, изхвърли съдържанието на кошница пране върху онова, което бе останало от моравата -И мръсните ти гащи. Да видим дали ще те мисли за-как беше? - породист жребец, като почне да ги пере всеки ден.

Ричард напразно се опитваше да прибере нещата си в момента, щом се озоваваха на тревата. Крещеше нещо към прозореца, но на фона на общия шум и подвикванията беше трудно да се разбере какво. Сякаш признавайки за кратко поражението си, той си проби път през тълпата, отключи колата, изсипа част от вещите на задната седалка и затвори

вратата с трясък.

Бам! Чу се глух шум, когато стереото му падна на пъ-

теката.

Той погледна невярващо нагоре.

- Мръсна кучка!

- Така значи! Чукаш оная кривогледа вещица от гаража дето е пълна с болести, а аз съм била мръсна кучка.

Майка ми се обърна към баща ми:

- Искаш ли чай, Бърнард? Нещо позахладня. Татко не откъсваше очи от съседния двор.

- Добра идея, миличка. Благодаря. Забелязах колата чак когато майка ми влезе в къщи.Беше

толкова неочаквано, че отначало не я познах - мерцедеса

на госпожа Трейнър, тъмносин, с издължени форми.Тя спря, хвърли поглед към сцената на тротоара и се поколе-ба за миг, сетне излезе от колата. Загледа се в еднотипните къщи, може би проверяваше номерата.После ме видя.

Слязох бързо от верандата и поех по пътеката, преди татко да успее да ме попита къде отивам. Госпожа Трейнър стоеше край тълпата и съзерцаваше бъркотията, както навярно Мария-Антоанета е наблюдавала тълпата от разбунтували се селяни.

- Семейна свада - обясних.

Тя отмести очи, сякаш смутена, че са я хванали да гледа.

- Разбирам.

- Доста е скромна, като се има предвид на какво са способни. Посещават семеен консултант.

Елегантният й вълнен костюм, перлите и скъпата прическа бяха достатъчни да я откроят на нашата улица сред анцузите и евтините материи в ярки, безвкусни цветове. Изглеждаше хладна, дори повече от онази сутрин, когато се бе прибрала и ме бе намерила да спя в леглото на Уил. Някъде дълбоко в мозъка си регистрирах факта, че Камила Трейнър няма да ми липсва.

- Питах се дали не можем да поговорим. - Трябваше да извиси глас, за да я чуя през крясъците.