Аз преди теб

- Добре - каза, докато отваряше бутилката с тирбушо-на и наливаше вино в чашата ми. - А сега ми обясни какво точно се случи.

Изгледах напрегнато сестра си.

- Никой не бива да научи това, което ще чуеш.Дори татко. И най-вече мама.

После й казах.

Трябваше да кажа на някого.

Имах много причини да не харесвам сестра си. Няколко години преди това бях нахвърляла цели списъци на тази тема. Мразех я, защото имаше гъста права коса, докато моята започваше да се къдри, ако я пуснех под раменете. Мразех я, защото никога не можеш да й кажеш нещо, което тя вече да не знае. Мразех я заради факта, че в училище преподавателите постоянно ми напомняха с приглушени гласове колко е умна, сякаш съвършенството й не значеше, че по подразбиране живея постоянно в сянката й. Мразех я, защото на двайсет и шест обитавах стая с размерите на кибритена кутийка, та да може тя с извънбрачния си син да е в по-голямата стая. Но от време на време наистина се радвах много, че ми е сестра.

Защото Катрина не изпищя ужасено. Защото не изглеждаше шокирана и не настоя да кажа на мама и татко. Нито веднъж не ми каза, че съм сбъркала, като съм си тръгнала.

Отпи голяма глътка от виното.

- Господи!

- Именно.

- И е разрешено от закона. Няма как да го спрат.

- Знам.

- По дяволите! Още ми е трудно да го приема. Бяхме пресушили по две чаши, докато й разказвах, и

усещах как бузите ми пламват.

- Не искам да го оставя, наистина. Но не мога да участ-

вам в това, Трина. Не мога.

- Хм. - Тя мислеше. Всъщност сестра ми има вид на човек, който непрекъснато мисли за нещо. Това кара хора-та да изчакат, преди да я заговорят.Taтко казва, че когато

аз се замисля, изглеждам така, сякаш искам да ида до тоалетната.

- Не знам какво да правя - промърморих. Трина ме погледна и изведнъж лицето й грейна.

- Много е просто.

- Просто?

Тя отново напълни чашите ни.

- Опа. Май сме го свършили. Да. Просто. Те имат пари,

нали?

- Не им искам парите. Тя ми предложи увеличение. Не е там въпросът.

- Млъкни. Не за теб, идиотче. Те разполагат с пари. Сигурно и той е получил солидна застраховка заради злополуката. Е, кажи им, че искаш да ти дадат някакви средства, и после използвай тези пари. Използвай… колко беше?… четирите месеца, които имаш. Накарай Уил Трей-нър да промени решението си.

- Моля?

- Накарай го да промени решението си. Нали каза, че през повечето време си седи вкъщи? Е, започни с нещо малко, колкото да го накараш да излезе оттам, после опитай да измислиш нещо страхотно, нещо, което може да му върне желанието за живот - приключения, пътуване в чужбина, плуване с делфини и тъй нататък, - и го направи. Аз ще ти помогна.Ще погледна в библиотеката какво предлагат в

интернет.Сигурна съм, че ще открием страхотни възмож-ности.Неща като за него, които наистина ще му харесат. Аз я изгледах. - Катрина…

- Да.Знам. - Тя се ухили, щом видя, че започвам да се усмихвам. - Аз съм гений.

Десета глава

Те изглеждаха малко изненадани. Всъщност това е меко казано. Госпожа Трейнър изглеждаше смаяна, а после малко объркана, а след това лицето й се затвори. Дъщеря й, сгушена до нея на дивана, гледаше сърдито.Надявала се бях на по-ентусиазирана реакция.

- Какво точно искаш да направиш?

- Не знам още. Но сестра ми я бива да открива неща. Ще се опита да разучи какви възможности има за квадриплегици. Но първо исках да разбера дали вие ще ме подкрепите.

Бяхме в техния хол. Същата стая, в която бях интервю-ирана, само дето този път госпожа Трейнър и дъщеря й се бяха настанили на дивана, със старото им олигавено куче между тях. Господин Трейнър стоеше до камината. Бях облечена в минирокля, джинсово сако и чифт армейски ботуши. Сега си мисля, че съм могла да избера по-делово облекло за представянето на плана си.

- Да видим дали съм те разбрала правилно - наведе се напред госпожа Трейнър. - Искаш да извеждаш Уил от

тази къща.

- Да.

- И ще му организираш серия от „приключения”.-Каза го, сякаш предлагах да му направя лапароскопска операция.

- Да. Както обясних, не съм сигурна какви са възможностите. Но целта е просто да го изведа навън, да не стои постоянно вкъщи. В началото може да видим какво пред-лагат в района, а след това се надявам да стигнем и по-далеч.- За чужбина ли говорите?

- Чужбина?…-примигнах аз.Всъщност си мислех, че бих могла да го заведа в кръчмата. Или на някое шоу.

- От две години Уил почти не е напускал тази къща, като изключим прегледите в болницата.

- Ами… мислех си, че ще мога да променя това.

- И разбира се, ти ще бъдеш с него на всички тези прик-лючения - отбеляза Камила Трейнър.

- Вижте, не е кой знае какво. Просто казвам, че мога да го извеждам от къщата като за начало. Разходка из за-мъка или посещение в кръчмата. Ако финалът е плуване с делфини във Флорида, чудесно. Просто искам да го изведа от къщата, за да мисли за друго. - Не добавих, че само при мисълта да го закарам до болницата и да поема цялата отговорност все още ме избиваше студена пот. А вероятността да го заведа в чужбина ми изглеждаше толкова реална, колкото да участвам в маратон.