- Според мен идеята е чудесна - одобри господин Трейнър. - Ще е прекрасно, ако успееш да изведеш Уил оттук. Знаем, че за него не е добре да стои затворен между четири стени всеки божи ден.
- Опитвахме се да го изведем, Стивън - оправда се госпожа Трейнър. - Не сме искали да го оставим да гние тук. Постоянно се опитвах.
- Знам, скъпа, но не постигнахме особен успех, нали? Ако Луиза измисли нещо, което Уил би пожелал да опита, можем само да се радваме.
- Е, да, ако „би пожелал да опита”.
- Това е само идея - отбелязах аз. Изведнъж се ядосах. Разбрах какво си мисли тя. - Но ако не искате да го направя…
- …ще напуснеш? - Тя ме погледна в очите.
Аз не ги отместих. Камила вече не ме плашеше. Защото сега знаех, че не е по-добра от мен. Беше жена, която седи безучастно и гледа как синът й умира. - Да, вероятно.
- Значи, е изнудване.
- Джорджина!
- Защо да не си го кажем направо, татко? Изправих гръб.
- Не.Не е изнудване, а нещо, в което не искам да участ-вам.Не мога просто да седя и да чакам момента, когато… Уил…когато той…- Гласът ми заглъхна. Всички се вторачихме в чашите си с чай.
- Както вече казах - произнесе твърдо господин Трей-нър, - мисля, че това е много добра идея. Ако можеш да
накараш Уил да я приеме, не виждам нищо лошо в нея. Харесва ми идеята да отидете на почивка. Само…само ни уведомявай от какво се нуждаеш.
- Имам идея. - Госпожа Трейнър постави ръка на ра-мото на дъщеря си. - Ти също би могла да отидеш с тях на почивка, Джорджина.
- Нямам нищо против - съгласих се аз. И беше вярно.Шансовете ми да заведа Уил на почивка бяха почти толкова големи, колкото
да се състезавам в телевизионна викторина.
Джорджина Трейнър се размърда смутено
- Не мога. Знаете, че започвам нова работа след седмици. Няма да мога да си дойда, след като започна.
- Връщаш се в Австралия?
- Не се прави на изненадана. Казах ти, че идвам само да ви видя.
- Просто си помислих, че… предвид… предвид някои събития напоследък, може би ще искаш да останеш тук малко по-дълго. - Камила Трейнър изгледа дъщеря си така, както никога не би изгледала Уил, колкото и грубо да се
държеше с нея.
- Работата наистина е добра, мамо. От две години се боря да я получа. - Тя хвърли бърз поглед към баща си.-Не мога да отлагам плановете си заради душевното състояние на Уил.
Последва дълга пауза.
- Не е честно. Ако аз бях в тази количка, щеше ли да молиш Уил да отложи плановете си за известно време?
Госпожа Трейнър не погледна към дъщеря си. Аз сведох очи към моя списък и се заех да чета и препрочитам пър-
вото изречение.
- И аз имам личен живот. - Прозвуча като молба.
- Ще го обсъдим по-късно. - Ръката на господин Трей-нър се озова върху рамото на дъщеря му и го стисна лекичко.
- Да, по-късно. - Госпожа Трейнър се зае да прелиства документите пред себе си. - Добре тогава.Ето какво пред-лагам. Искам да знам всичко, което планираш - каза и ме
погледна.- Искам да контролирам разходите и ако е въз-можно искам график, за да мога да идвам с вас понякога. Имам малко неизползван отпуск, който бих могла да…
- Не.
Всички се обърнахме към господин Трейнър. Той галеше кучето по главата с благо изражение, но гласът му беше
твърд.
- Не. Не мисля, че е нужно да ги придружаваш, Камила. Трябва да позволим на Уил да го направи сам. - Уил не може да го направи сам, Стивън. Има хиляди неща, които трябва да се вземат предвид, когато той отива някъде. Сложно е. Не мисля, че можем да ги оставим из-цяло на…
- Не, скъпа - настоя той. — Нейтън може да помогне, а и Луиза се справя чудесно.
- Но…
- Уил има нужда да се почувства мъж. Което няма да е възможно, ако майка му - или сестра му - е винаги до него.
В този миг изпитах леко съжаление към госпожа Трейнър. Все още се държеше надменно, но виждах, че изглежда малко объркана, сякаш не можеше да разбере напълно какво казва съпругът й. Ръката й посегна към синджирчето.
- Ще внимавам много — уверих я аз. - И ще ви уведомявам предварително за всичко, което планираме да направим.
Бе стиснала челюсти толкова силно, че точно под ску-лата и се очертаваше малко мускулче. В този миг се почудих дали не ме мрази.
- Аз също искам Уил да живее - казах. - Разбираме го - рече господин Трейнър. - Оценяваме желанието ти.И твоята дискретност. - Почудих се дали говори за Уил или за нещо съвсем различно. Изведнъж се изправи и аз осъзнах, че това е покана да си тръгна. Джор-джина и майка й все така седяха на дивана и мълчаха. Нещо ми подсказваше, че след моето излизане от стаята разго-вора ще продължи още дълго.
- Добре тогава - казах аз. - Ще записвам всичко още в
момента, в който ми хрумне. И ще действам бързо.Няма-ме много…
Господин Трейнър ме потупа по рамото.
- Знам. Само ни уведоми какво си успяла да откриеш - прекъсна ме той.
Трина си духаше на ръцете и машинално движеше кра-
ка,сякаш маршируваше на място. Носеше тъмнозелената ми барета, която, за мое неудоволствие, изглеждаше по-добре на нея, отколкото на мен.
Бръкна в джоба си. извадя един лист и ми го подаде.
- Сигурно ще задраскаш номер три или поне ще го отложиш, докато се стопли времето.
Прегледах списъка.