Аз преди теб

недотам.Двамата с Уил почти не размениха дума. Някъде около времето, когато мама сервира печените картофи -татко правеше обичайните си опити да си сипе допълнително, - аз престанах да се тревожа. Татко задаваше всякакви въпроси на Уил, за предишния му живот, дори за злополу-ката, и той му отговаряше без видимо притеснение. Всъщ-ност и аз научих нещо, което не ми беше казвал. Например

работата му изглеждаше доста важна, макар че той се опи-та да я омаловажи. Купувал и продавал компании и печелел добре. Едва след няколко опита татко успя да измъкне от него признанието, че представата му за печалба била шест-седемцифрена. Улових се как го гледам смаяно, опитвайки се да съвместя мъжа, когото познавах, с безпощадната акула от Ситито, описвана от него в момента. Татко спо-дели, че една компания се кани да погълне мебелния завод, и когато спомена името, Уил кимна някак извинително и призна, че ги познавал. Да, вероятно и той щял да постъпи като тях. Начинът, по който го каза, не звучеше обещаващо за работата на татко.

Мама постоянно се въртеше около Уил и се стараеше да отгатва желанията му. Докато гледах как се усмихва, осъзнах, че в един момент той просто се бе превърнал в изискан млад мъж на масата й. Нищо чудно, че Патрик беснееше.

- Торта? — попита дядо, когато тя започна да вдига чиниите.

Беше изречено толкова отчетливо, толкова ненадейно, че с татко се спогледахме смаяно. На масата се възцари тишина.

- Не. - Заобиколих масата и го целунах. - Не, дядо. Съжалявам. Но е шоколадов мус. Ти го обичаш.

Той кимна одобрително. Мама сияеше. Едва ли някой от нас би могъл да получи по-вкусен подарък.

Мусът пристигна на масата и с него голям правоъгълен пакет, горе-долу с размерите на телефонен указател.

- Дойде ред на подаръците, а? - каза Патрик.- Ето. Това е моят. - Той ми се усмихна, докато го оставяше в

средата на масата. Аз му се усмихнах в отговор. Не беше моментът да протестирам. Нали бях рожденичка все пак.

- Хайде - подкани ме татко. - Отвори го. Отворих първо техния, като внимателно развих харти-

ята, за да не я скъсам. Беше фотоалбум и на всяка страница

имаше снимка от година от моя живот. Аз като бебе; аз и

Трина, сериозни, бузести момичета; аз на първия учебен ден в гимназията, цялата във фиби и с прекалено дълга пола. От по-скорошно време имаше снимка на мен и Патрик, онази, на която всъщност му казвах да се разкара. И аз, облечена в сива пола, първия ден на новата работа. Тук-там между страниците имаше снимки на семейството, правени от Томас, писма от училищните екскурзии, написани с детския ми почерк, които разказваха за дните на плажа, за недояден сладолед и крадливи чайки. Прелистих го целия и се поколебах за миг само когато видях момичето с дълга кестенява, отметната назад коса. Обърнах страницата.

- Може ли да погледна? - попита Уил.

- Това… не е най-добрата ни година - извини се мама, докато прелиствах страниците пред него. - Искам да кажа, добре сме и всичко останало… Но нали знаете… с тия проблеми. А дядо гледал нещо по телевизията - как сам да си направиш подарък, и си помислих, че има нещо, което би могло… нали знаете… ами, да остане за спомен.

- Ще остане, мамо. - Очите ми се бяха насълзили. -Страшно ми харесва. Благодаря ти.

- Дядо ти подбра някои от снимките - обясни тя.

- Хубав е - одобри Уил.

- Страшно ми харесва - повторих.

Облекчените погледи, разменени между мама и татко, бяха най-тъжното нещо, което бях виждала.

- Сега е ред на моя подарък. - Патрик побутна малката

кутийка през масата. Отворих я бавно, за миг леко изпла-

шена, че може да е годежен пръстен. Не бях готова. Още свиквах с обстоятелството, че разполагам със собствена стая.Отворих малката кутийка. В нея, върху тъмносиньо

кадифе, имаше тънка златна верижка с малко медальонче звездичка.Беше сладко, нежно и напълно се разминаваше

с моя стил.Не носех подобен тип бижута. Известно време задържах очи на него, опитвайки се да измисля какво да кажа.

- Красиво е - промърморих накрая, когато той се пре-сегна през масата и го закопча на врата ми.

- Радвам се, че ти харесва - каза Патрик и ме целуна

по устата. Кълна се, че никога дотогава не ме беше целувал така пред родителите ми.

Уил ме наблюдаваше с безизразно лице.

- Е, време е за десерта - обяви татко. Преди да е за-почнал да пари. - Той се изсмя на собствената си шега.Шампанското му бе повдигнало настроението.

- И в моята чанта има нещо за теб - каза тихо Уил. -Онази на гърба на количката. В оранжева опаковка е.

Извадих подаръка от раницата на Уил.

Майка ми застина с лъжицата за сервиране в ръка.

- Донесъл си подарък за Лу, Уил? Много мило от твоя страна! Не е ли мило, Бърнард?

- Разбира се.

Върху опаковъчната хартия имаше нарисувани пъстри кимона. Без да я разглеждам повече, знаех, че ще я запазя. Може би дори щях да си ушия нещо подобно. Свалих панделката и я оставих настрана за по-късно. Разгънах опаковката и меката хартия и що да видя - отвътре ме гледаше странно познато райе в черно и жълто.