Аз преди теб

- Ха - възкликна и тупна Уил по рамото. - Да. Поклон.

Един хубав поклон.Ха! Това разтопи леда.Нейтън си тръгна, след като ми мах-на и намигна, и аз забутах количката на Уил през кухнята. Добре, че мама държеше тава, което й спести конфузната

ситуация на татко с ръкуването.

- Мамо, това е Уил. Уил, Джоузефин.

- Джоузи, моля.-Тя му се усмихна широко,подплате-ните кухненски ръкавици стигаха до лактите й. - Радвам се най-после да се запозная с теб, Уил.

- И аз - отвърна той. - Дано не прекъсвам нещо.

Тя остави тавата и вдигна ръка към косата си, което

нея беше добър знак. Жалко, че не се сети първо да свали подплатената ръкавица.

- Извинявай - каза. - Печеното за вечерята. Нали знаеш, много е важно колко ще го държиш във фурната.

- Всъщност не знам - отвърна Уил. - Не съм готвач. Но обичам добрата храна. И с нетърпение чаках да дойда на вечеря у вас.

- Значи… - Татко отвори хладилника. - Как ще го направим, Уил? Имаш ли специална… халба за бира?

Бях казала на Уил, че ако татко е на негово място, първо ще поиска удобна чаша за бира и чак след това инвалидна количка.

- Само ми кажи какво ще пиеш - подкани го татко. Аз

зарових в чантата на Уил за високата чаша.

- Бира е добре, благодаря.

Той отпи, а аз стоях в кухнята, внезапно засрамена от тясната ни овехтяла къща, с тапети от 80-те години и очукани кухненски шкафове. Домът на Уил бе елегантно об-заведен, с пръснати из него красиви вещи. Нашата къща изглеждаше така, сякаш 90 процента от съдържанието й е купено от местния магазин за една лира. Рисунките на Томас с подгънати ъгли бяха по всички стени. Но и да беше забелязал, Уил не каза нищо. Двамата с татко риха обща тема за разговор, която се оказа моята безполез-ност по принцип. Нямах нищо против. Щом това ги забав-ляваше.

- Знаеш ли, че веднъж даде на заден и…

- Да я видиш как сваля рампата ми. Все едно от колата излита изтребител…

Татко избухна в смях.

Оставих ги да ме одумват. Мама ме последва притесне-но.Остави табла със стъклени чаши на масата в дневната и погледна часовника. - Къде е Патрик? - Ще дойде направо от тренировката - обясних аз. -Сигурно са го задържали.

- Не можа ли да я отложи заради рождения ти ден? Пилето ще се съсипе, ако се забави много.

- Всичко ще е наред, мамо.

Изчаках я да остави таблата, обвих ръце около нея и я притиснах към себе си. Беше се сковала от тревога. Изведнъж ми дожаля за нея. Сигурно не й беше лесно да ми е майка.

- Наистина. Всичко ще е наред.

Тя се освободи от прегръдката ми, целуна ме по темето и обърса ръце в престилката си.

- Щеше ми се сестра ти да е тук. Не е редно да празнуваме без нея.

За мен обаче беше. Поне веднъж се наслаждавах на това, че съм център на вниманието. Може да звучи детински, но е истина. Харесваше ми Уил и татко да се смеят на дейст-вията ми. Харесваше ми, че всеки елемент от вечерята - от печеното пиле до шоколадовия мус - ми бе любим. Харес-

ваше ми, че можех да бъда каквато си искам, без гласът на сестра ми да ми напомня каква съм била.

Входния звънец проехтя и мама плесна с ръце.- Това е той.Лу, защо не започнеш да сервираш?

Патрик още руменееше от подвизите си на пистата.

- Честит рожден ден, кукло-каза той и се наведе да ме целуне.Миришеше на афтършейв и дезодорант и топла,наскоро изкъпана кожа.

- По-добре да влизаме. - Кимнах към дневната. - Мама

умря от притеснение да не закъснееш.

- О! - Той хвърли поглед на часовника си. - Съжалявам.

Сигурно съм изгубил представа за времето. - Но не и за твоето, нали? - Какво?

— Нищо.

Татко беше преместил голямата маса в дневната.Освен това, по мое нареждане, бе избутал един от диваните до другата стена, та да може Уил да влезе в стаята без проблем. Той насочи количката си към мястото, което му посочих, и после я повдигна малко, за да е на същата височина като останалите. Аз седнах от лявата му страна, а Патрик се настани срещу нас. Той, дядо и Уил се поздравиха с ким-ване. Още докато сядах, усетих как Уил изучава Патрик и за миг се почудих дали ще се държи с него толкова мило колкото с родителите ми.

Уил наведе глава към мен.

- На гърба на количката има нещичко за вечерята. Облегнах се назад и бръкнах в чантата му. Извадих

бутилка шампанско „Лоран-Перие”.

- Винаги трябва да пиеш шампанско на рождения си

ден - каза той.

- О, шампанско! - възкликна мама, която носеше чиниите. - Колко мило! Само че нямаме подходящи чаши.

- Тези ще свършат работа - успокои я Уил.

- Аз ще го отворя. - Патрик взе бутилката, разви телта и пъхна палци под тапата. От време на време хвърляше по някой поглед към Уил, сякаш изобщо не беше човекът, когото бе очаквал да види.

- Ако го направиш така - предупреди го Уил, - ще се разлее навсякъде. - Вдигна ръката си около три около три сантиметра сочейки към виното. - Установил съм, че е по-безопасно

да държиш тапата и да завъртиш бутилката.

- Ето един човек, който разбира от шампанско! - впе-чатли се татко. - Послушай го, Патрик. Да завърти бутил-ката, значи? Не знаех.

- Аз знаех - изтърси Патрик. - Точно това смятах да

направя.

Шампанското бе отворено и налято успешно и пихме

наздравица за рождения ми ден.