Аз преди теб

Извадих тъканта от пакета и в ръцете ми се оказаха два чифта чорапогащници в черно и жълто. Размер за възрастни, плътни, от толкова мека вълна, че се хлъзгаха между

пръстите ми.

- Не мога да повярвам! - възкликнах. Започнах да се

смея от радост, неочаквано и за самата мен. - Божичко! Откъде ги намери?

- Поръчах ги. Сигурно ще ти е приятно да научиш, че направих поръчката с помощта на новия софтуер с гласова

идентификация.

- Чорапогащник? - възкликнаха едновременно татко и

Патрик.

- Възможно най-страхотният чифт на света!

Мама се бе вторачила в тях.

- Знаеш ли, Луиза, сигурна съм, че имаше точно такъв

като малка.

С Уил се спогледахме.

Цялата сияех.

- Ще си ги сложа веднага - не се стърпях аз. - Исусе, ще заприлича на пчеличката Мая! - Баща ми поклати глава.

- Стига, Бърнард, днес е рожденият й ден. Може да носи каквото поиска.

Изтичах навън и обух единия чифт в коридора. Изпънах пръсти в шпиц, наслаждавайки се на детското им очарование. Не си спомнях някой подарък да ми е харесвал повече.

Влязох вътре. Уил ме приветства весело. Дядо затропа с ръце по масата. Мама и татко избухнаха в смях. Патрик само гледаше.

- Не мога да ти опиша колко ми харесват! Благодаря ти. Наистина. - Протегнах ръка и го докоснах по рамото

- Вътре има и картичка - обясни той. - Отвори я по-късно.

Когато Уил си тръгна, родителите ми го изпратиха много сърдечно.

Татко беше пиян, не спираше да му благодари,

че ме е взел на работа, и го накара да обещае,че пак ще дойде.

- Ако си изгубя работата, ще идвам да гледаме футбол заедно - предложи той.

- Добра идея - отвърна Уил, макар че никога не го бях виждала да гледа футболен мач.

Мама настояваше да вземе останалия мус, който бе прехвърлила в пластмасова кутия.

- Видях, че много ти хареса.

Цял час след като си тръгна, не спряха да говорят какъв джентълмен е. Истински джентълмен. Патрик излезе в коридора, пъхнал ръце дълбоко в джо-

бовете, сякаш да спре порива си да се ръкува с Уил.Това

бе по-благородното ми заключение.

- Радвам се, че се запознахме, Патрик - каза Уил. - И

ти благодаря за… съвета.

- О, просто исках моята приятелка да си върши по-доб-

ре работата - отвърна той. - Това е всичко. - Имаше спе-циално ударение върху моята.

- Е, ти си късметлия - увери го Уил, докато Нейтън буташе количката навън. - Тя прави страхотна баня в лег-лото. - Изрече го толкова бързо, че вратата се затвори, преди Патрик дори да осъзнае какво е казал.

- Не си споменавала, че го къпеш в леглото.

Бяхме се върнали в дома на Патрик - апартамент в новопостроен блок в края на града. Жилището се водеше „мансарда”, макар че блокът гледаше към търговските складове и беше едва триетажен.

- Означава ли, че му миеш и оная работа?

- Не му мия оная работа. - Взех лосиона, едно от малкото неща, които ми бе разрешено да държа в дома на Патрик, и се заех да свалям грима си с ловки движения.

- Той каза, че го правиш.

- Искаше да те подразни. Падаше ти се: не спря да повтаряш колко е спортувал навремето.

- Какво точно правиш тогава? Явно не ми казваш цялата истина.

- Да, мия го понякога, но само до гащетата. Погледът на Патрик беше повече от красноречив. Най-сетне отмести очи от мен, свали чорапите си и ги запрати

в коша за пране.

- Твоята работа не би трябвало да включва такива неща.

Без грижи за тоалета. Без грижи за интимния тоалет.Това го нямаше в обявата за работа. - Изведнъж му хрумна нещо. - Можеш да ги съдиш. Май беше напускане по вина на

работодателя.

- Не ставай смешен. Освен това го правя само когато Нейтън е зает, иначе трябва да викат случайни хора от някоя агенция. Пък и вече свикнах. Не е кой знае какво.

Как можех да му обясня колко познато може да ти ста-не едно тяло? Сега сменях тръбичките на Уил съвсем про-фесионално и го къпех с гъба от кръста нагоре, без да

прекъсвам разговора ни. Дори белезите му вече не ме при-тесняваха.Отначало виждах само опита му за самоубийс-тво.Сега той беше просто Уил - влудяващият, непостоян-ният, умният, забавният Уил, - който се държеше покро-вителствено с мен и му харесваше да се прави на професор Хигинс*. Тялото му просто бе част от цялото, нещо, на което обръщахме внимание от време на време, преди да продължим с разговорите. Май се бе превърнало в най-безинтересната му част.

- Просто не мога да повярвам… след всичко, което сме преживели заедно… колко време само мина, докато ме допуснеш до себе си… и изведнъж се появява някакъв непознат, с когото си чуруликате като влюбени птички…

- Може ли да не говорим за това тази вечер, Патрик? Имам рожден ден, забрави ли?

- Не аз започнах тия приказки за къпане в леглото.

- Може би се дразниш, защото изглежда добре? - поисках да знам. - Това ли е? Щеше ли да ти е по-лесно, ако приличаше на… на вегетираща дрипа?

- Значи наистина мислиш, че изглежда добре.

Свалих си роклята презглава и започнах да смъквам

внимателно чорапогащника - и последните остатъци от доброто ми настроение се бяха изпарили.

- Не мога да повярвам, че го правиш. Не мога да повяр-вам, че ме ревнуваш от него.

Не те ревнувам от него. - Тонът му беше пренебре-