Читаем Бар „Последен шанс“ полностью

— Ще можем ли да влезем? — извика развълнувано Тара.

Досега дори не си беше помисляла да отиде на дискотека. Смяташе, че трябва да е поне на шестнадесет. Но внезапно идеята й се стори напълно осъществима.

— Ще можем — уверено каза Финтан. — Ако носите подходящи дрехи и грим. Оставете всичко на мен.

— Баща ми е прав — възхитено промълви Тара. — Наистина ми влияеш лошо. А това е прекрасно — тя се завъртя към Кетрин. — Ако разчитах ти да ме подкараш по кривия път, щях да си чакам до Деня на Страшния съд.


Приготовленията за ходенето на дискотека бяха трескави. Кетрин изтегли пари от сметката си и ги даде назаем на Тара. Двамата с Финтан отидоха чак до Инис, където Тара си купи чифт розови ластични дънки — най-прекрасното нещо в гардероба й досега. В аптеката на Нокавой поръчаха специален гел за коса. Блестящото розово червило, пристигнало безплатно с последния брой на „Джъст 17“, бе извадено от чекмеджето. Финтан каза, че ставало и за руж и сенки.

— Не мога да се приготвя у дома — каза уплашено Тара. — Ако татко ме види така издокарана, ще ме убие.

— Ела у нас — предложи й Кетрин.

— Делия няма ли да има нещо против? Да не ме издаде?

— Господи! — въздъхна Кетрин. — Цяло лято Делия ми предлага да отида на дискотека. Страхувам се само, че може да поиска да дойде с нас.

— Жестоко! — възкликна Тара. — Невероятна късметлийка си!

— Не съм.

— А твоята майка какво мисли? — обърна се Тара към Финтан. — Ще се ядоса ли, ако разбере?

— Ако майка ми чуе, че съм отишъл на танци с две момичета, ще умре от кеф — отвърна Финтан.

Великият ден настъпи. Следвайки съветите на „Джъст 17“, Тара купи четири лимона, изцеди ги и намаза косата си със сока. След това се приготви да седи шест часа на слънце — очакваше кестенявата й коса да стане руса. За съжаление по небето плъзнаха сиви облаци, а после заваля. Финтан пристигна тъкмо когато Тара се канеше да си изплакне косата с бира, за да я направи лъскава.

— Какво? — ужасено извика той. — Не ми казвай, че ще се цапаш с бира.

— Това лошо ли е за косата? — разтревожено попита Тара.

— На кого му пука за косата ти? Лошо е за трезвеността ти. Хабиш прекрасна бира!

— Искам косата ми да изглежда добре за дискотеката.

— Повярвай ми, косата ти ще изглежда много по-добре, ако изпиеш бирата. Или поне на теб ще ти се струва така.

Тара пристигна в дома на Кетрин с огромен найлонов плик, пълен с дрехи, гримове и две бутилки тъмна бира, които бе откраднала от запасите на баща си. Делия бе на работа в кръчмата. Агнес, прегърбена, побеляла и самотна, вдигна подозрително очи от списанието, което четеше.

Финтан завлече Тара в стаята на Кетрин.

— Трябва да остана насаме с клиентката си — заяви надуто той и затвори вратата под носа й. — Геният се залавя за работа.

Малко по-късно, когато Тара излезе от стаята, Кетрин ахна възхитено:

— Изглеждаш… толкова стара — заекна тя изненадано. — Приличаш на седемнадесетгодишна. Също като момичето от „Баданарама“ си.

Тара беше облечена в розовите дънки, бяла риза с къдрички и синя тениска, силно опъната по пищния й бюст. Сини сенки очертаваха очите й. Розовото червило украсяваше устните и бузите й, а косата й бе щедро намазана с гел и стърчеше закачливо.

— Много добре — кимна Финтан. — Сега е твой ред — обърна се той към Кетрин.

— Ама аз съм готова.

Кетрин бе облечена в широки черни джинси, огромна бяла тениска и не носеше никакъв грим. Щеше да се гримира само ако имаше кой да й забрани. Копнееше за баща, който да й каже „Почисти тая мръсотия от лицето си! Дъщеря ми няма да се разхожда из Нокавой като евтина курва!“, както би постъпил бащата на Тара.

— Трябва да изглеждаме по-възрастни, иначе няма да ни пуснат — разтревожено й обясни Финтан. — Няма ли поне да си сложиш подплънки на сутиена?

— Вече сложих — засрамено отвърна Кетрин. Тара влезе в кухнята и шашна Агнес.

— Мили Боже! — извика тя. — Среши си косата, дете. Как успя да я сплъстиш толкова?

— Така е модерно.

— Приличаш на проскубана четка.

— Благодаря — засмяха се Тара и Финтан едновременно.

— Аха, загрях — каза Агнес. — Това е последната мода в прическите, а?

— Точно така.

— Дали ще ми отива?

Последва кратка пауза, след която Финтан възкликна:

— Агнес, ще си направо божествена с такава коса!

А Господ погледна надолу усмихнато и си помисли, че този младеж ще постигне огромни успехи в модния свят.

— Но ще трябва да те подстрижа — предупреди Финтан.

— Режи колкото си искаш.

Агнес разпусна кока си, протегна се към бутилката уиски и добави:

— Вие си пийте черната бира на Франк Бътлър, но аз ще ударя едно качествено питие.

Делия се прибра след няколко часа и завари майка си в креслото, където я бе оставила, пияна като казак, омазана с шокиращо розово червило и с къса побеляла коса, стърчаща във всички посоки.

— Виж ме — извика Агнес. — Аз съм последният писък на модата!

Момчетата на ъгъла приеха със смесени чувства преобразената Тара.

— Не харесвам индианските цветове на войната — каза Боби Лайънс.

— И косата й прилича на купа сено — оплака се Мартин Дрискъл.

— Но розовият панталон е готин — призна Майкъл Кени.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Год Дракона
Год Дракона

«Год Дракона» Вадима Давыдова – интригующий сплав политического памфлета с элементами фантастики и детектива, и любовного романа, не оставляющий никого равнодушным. Гневные инвективы героев и автора способны вызвать нешуточные споры и спровоцировать все мыслимые обвинения, кроме одного – обвинения в неискренности. Очередная «альтернатива»? Нет, не только! Обнаженный нерв повествования, страстные диалоги и стремительно разворачивающаяся развязка со счастливым – или почти счастливым – финалом не дадут скучать, заставят ненавидеть – и любить. Да-да, вы не ослышались. «Год Дракона» – книга о Любви. А Любовь, если она настоящая, всегда похожа на Сказку.

Андрей Грязнов , Вадим Давыдов , Валентина Михайловна Пахомова , Ли Леви , Мария Нил , Юлия Радошкевич

Фантастика / Детективы / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Научная Фантастика / Современная проза