Бар „Последен шанс“

Тара се страхуваше да заговори за проблемите си, защото й се струваше, че така ще станат по-реални, но накрая промърмори:

— Имахме… имахме разговор миналата събота…

Замълча, а Лив зачака със съчувствен поглед.

— Томас каза, че ако забременея, няма да ме подкрепи. Не че планирам подобно нещо, но все пак ужасно се уплаших. Правя всичко възможно да не мисля за това, а и знам, че той ме обича, но цяла седмица очаквах да се случи нещо лошо. Е, седмицата всъщност не беше ужасна, дори на няколко пъти Томас се държа изключително мило, но просто ме тормозят мрачни предчувствия. И съм ужасно нервна. В понеделник вечер избухнах и го наругах. Много ми се искаше да го направя и вчера след фризьора. Не мога да разбера какво ми става.

Лив обаче я разбираше много добре. Томас можеше да вбеси всекиго по милион начини.

— Какво да правя? — отчаяно попита Тара. — Посъветвай ме, но, моля те, не влагай лични чувства.

Лив пое дълбоко дъх и реши да рискува.

— Мисля, че трябва да напуснеш Томас.

— Ха-ха-ха! — изсмя се Тара и запали нова цигара.

— Говоря сериозно. Какво бъдеще имаш с него? Щом ти е казал, че няма да те подкрепи, ако забременееш, значи не ти предлага дълготрайна връзка.

— Просто ще внимавам да не забременея — мрачно отсече Тара.

— Не искаш ли да имаш деца някой ден?

— Ще преживея и без тях.

— Проблемът не е в това. Ти искаш по-сериозна връзка, отколкото той е готов да ти предложи. Забрави за него.

— Как мога да го напусна? — ужасено попита Тара.

— Лесно. Събираш си багажа и идваш да живееш при мен или отиваш при Кетрин или Фин…

— На тридесет и една съм — прекъсна я истерично Тара. — Не мога да го напусна. Никога вече няма да срещна друг мъж. Нямам време…

— Глупости!

— Хубостта ми изчезва, плътта ми се отпуска, биологичният ми часовник тиктака неуморно…

— Преди малко каза, че не държиш да имаш деца.

— А и няма къде да се запознаеш с мъже — не й обърна внимание Тара. — Онзи тъп купон снощи беше кошмарен. А и някак си отвикнах да скитам по клубове. Истинско бедствие, Лив! Вече съм в бар „Последен шанс“, а искам да намалят музиката!

Лив се стресна. Не беше лесно да помогнеш на Тара.

— Значи ще останеш при този гадняр само защото мислиш, че няма да намериш друг?

— Той не е виновен, че е такъв — защити го Тара. — Предпочитам да мисля, че е наранен и прекалено чувствителен.

Лив се уплаши, че няма да изтърпи поредния разказ за тежкото детство на Томас, затова побърза да каже:

— Значи ще останеш при наранен и чувствителен мъж, който се държи гнусно с теб и е пълен егоист?

— По-добре е, отколкото въобще да остана без мъж.

— Ние сме модерни жени…

— Дори не го казвай — изсъска Тара и извади поредната цигара.

— Кое?

— Че нямаме нужда от мъже. Това няма нищо общо с нуждата.

— Ами самоуважението? — попита Лив.

— Самоуважението не те топли нощем.

— И не изхвърля боклука.

— И Томас не го прави.

— Всъщност и Ларс не го прави.

Настъпи мълчание.

— И аз съм в бар „Последен шанс“ — натъжи се Лив.

— Не си. Ларс ти обеща, че ще зареже жена си заради теб.

— Лъже — призна Лив.

— Да, ама поне е достатъчно почтен да го обещае. А и може да го направи някой ден.

— Вълкът не си мени нрава — мрачно отбеляза Лив.

— Защо връзките са толкова трудни?

Въпросът бе риторичен, но според Лив за всичко съществуваше обяснение.

— Трябва да се вгледаме в детството си — каза мъдро тя. — Например Кетрин няма мъж, защото е израсла без баща.

— Ако Кетрин беше тук, щеше да те накара да се разплачеш заради тези думи.

Лив не й обърна внимание.

— Ние, хората, сме склонни да се придържаме към познатото, дори когато то не е приятно. Седиш при мъж с гаден характер като Томас, защото баща ти е бил… каква беше думата? Гнусен?

— Гнусна свиня — услужливо й подсказа Тара. — Макар и да знам, че си права, нищо не мога да направя — сухо заяви тя. — Ако искаш моето мнение, психоанализата е тъпо нещо.

Преди Лив да започне обичайната си проповед, че осъзнаването не значи нищо, ако не действаш, Тара я изпревари.

— Ами ти? Обясни ми защо имаш връзка с женен мъж.

— Майка ми имаше дълга връзка с женен мъж.

— Наистина ли? — възхити се Тара. — Вие, шведите, сте страхотни. Велики купонджии. Не мога да си представя майка ми да направи подобно нещо. Всъщност все още имам чувството, че никога не е правила секс — добави тя, после внезапно замълча и извика: — Чакай малко! Винаги си казвала, че родителите ти са най-щастливата женена двойка в Швеция. Как е възможно тогава майка ти да е имала извънбрачна връзка?

— Възможно е — настоя Лив.

— Щастливо женените нямат извънбрачни връзки. Или ако имат, вече не се водят за щастливо женени.

— Не е вярно — възрази Лив.

— Е, добре, може и да е имала краткотраен флирт в началото на брака си — съгласи се на компромис Тара. — И колко дълго е продължил?

— Нека да помисля — отвърна Лив и започна да брои на пръсти. — Ако са се оженили през шейсет и първа, а сега е деветдесет и девета, това прави тридесет и осем години заедно.

Внезапно Тара загря.

— Лив, това не е връзка с женен. Не и когато мъжът е собственият ти съпруг.

— Аха — мрачно кимна Лив. — Обичам да си изяснявам нещата.

— Още пиене — нареди Тара.