Бар „Последен шанс“

След третата халба Тара усети, че черните мисли я бяха напуснали.

— Няма идеални връзки — утеши се тя. — Важни са компромисите. Ние с Томас сме страхотна двойка и аз съм напълно нормална. Знаеш ли какво е да целунеш жаба и да хленчиш, че не се е превърнала в принц? Това е незряло! Ако си разумен зрял човек, целуваш жабата и постепенно започваш да я харесваш.

— Пияна ли си вече?

— Мазвъжно е след още една халба.

— Моля?

— Казах, че е възможно да се напия след още една. Глуха ли си?

В три часа, когато решиха, че вече са достатъчно пияни, в кръчмата не бе останало нищо за ядене.

— О, не! — изкикоти се Тара. — Какво ще правим?

— Ужасно съм гладна — оплака се Лив.

— Добре. Можем да си вземем нещо за вкъщи.

— Пържени картофи — заяви Лив. — На всяка цена трябва да ядем пържени картофи.

Тя фрасна халбата си на масата и извика силно:

— Картофи! Картофи! Картофи!

На около десетина метра от тях стоеше един мъж и се канеше да спечели състезанието по дартс. Той метна последната си стреличка точно когато Лив се развика и едва не закова за стената ухото на съперника си.

Тара и Лив изскочиха на улицата да търсят пържени картофи и се учудиха, че още е светло. Нахлуха в първото заведение за бързо хранене, пълно с разведени бащи, взели децата си за уикенда. Шумът беше оглушителен.

— Тук ли ще ядем, или ще си вземем за вкъщи? — Лив огледа пълчищата деца с картонени шапки.

— За вкъщи. Да бягаме колкото се може по-далеч оттук.

Въоръжени с две огромни хартиени кесии, двете излязоха навън.

— Толкова съм гладна, че мога да изям кон — изхленчи Тара. — Да отиваме по-бързо у нас.

После, забелязала ужасеното лице на Лив, добави:

— Спокойно, Томас няма да се прибере поне още няколко часа.

Понесоха се по улицата с бърза крачка, но когато стигнаха до козметичния салон и видяха, че е отворен, Тара внезапно реши, че ще е прекрасно да изпробват масите за отслабване. Сподели идеята си с Лив, която извика въодушевено:

— Жестоко! Винаги съм искала да се метна на една от тези маси.

Нахлуха ентусиазирано в салона. Диди, дежурната козметичка, забелязала зачервените им лица и блеснали очи, изпита желание да се скрие под масата и да се престори, че не е на работа.

— Затворено е — опита тя.

— Не е — ухили се злобно Тара и едва не я задуши с алкохолните изпарения от устата си. — Искаме да изпробваме масите за отслабване.

— Не мисля, че моментът е подходящ.

— Да не би да са заети?

— Не, но…

— Да не искаш да кажеш, че сме пияни? — заплашително попита Лив.

— Ами… не…

— Ние сме редовни клиентки — настоя Тара. — Идвам тук на мола каска.

— Моля?

— Идвам тук на кола маска. Колко пъти искаш да го повторя?

Горката Диди нямаше избор. Въведе ги неохотно в малко стайче, където шест големи пластмасови легла бяха подредени плътно едно до друго. Тара и Лив ахнаха въодушевено и се проснаха върху две от тях, стиснали хартиените кесии. След като им вързаха глезените, Лив каза:

— Умирам от глад! Колко дълго ще продължи това?

Тара се ухили весело.

— Ами започвай да ядеш. Нали това беше планът? Аз лично така ще постъпя.

— Страхотно! — извика Лив и зарови из кесията. — Адски съм гладна.

— Не мисля, че… — опита се да протестира Диди.

— Хапни си едно картофче — щедро й предложи Лив.

— Включвам масите — процеди през зъби Диди.

— Почваме! — извика Тара, когато долният край на масата се наклони. — Иииихаааа! Страхотно!

Краката им се вдигаха и спускаха, а двете приятелки лежаха по гръб и нагъваха пържени картофи и хамбургери.

— Прекрасно е — въздъхна Лив. — Чувствам се толкова здрава.

— Важно е да се грижим за фигурите си — каза Тара, като натъпка шепа картофи в устата си.

— Моля?

— Казах, че трябва да се грижим за себе си. Оооо, спираме.

Диди мрачно ги поведе към следващите маси и ги качи там.

— Хей, сега ръцете ми се повдигат! — извика Тара. — Виж, махам ти.

— А аз сядам. Не, лягам. Не, пак сядам…

Накрая слязоха от масите, изтръскаха трохите от блузите си, огледаха се и заявиха, че фигурите им изглеждат много по-добре.

Излязоха от салона усмихнати, като увериха Диди, че ще се върнат, за да изпълнят пълния цикъл от процедури. После се запрепъваха към апартамента на Тара, където изпиха цялата бира на Томас.

Глава 30

В понеделник сутрин, когато телефонът на Тара в работата иззвъня, тя реши, че сигурно е Томас, който ще й нареди да си събере багажа и да напусне апартамента му. Предишната вечер бе побеснял, а тя бе толкова пияна, че дори не разбра защо. Дали защото бяха изпили бирата и уискито му? Или заради празните кутии от пица около Тара и Лив? Или опаковките от хамбургери, които бе намерил в кофата за боклук? Или заради начина, по който Тара и Лив избухнаха в див смях, когато се изправи пред тях в окаляните си найлонови шорти? Или защото бяха забравили да нахранят Берил?

Тара пребледня от ужас. Сутринта, когато се събуди, Томас вече бе отишъл на работа. Тя седна в леглото, стисна с ръце главата си и изстена. После звънна на Лив и прошепна:

— Не мога да повярвам, че направихме такова нещо. Кажи ми, че съм сънувала. Можеш ли да повярваш, че наистина изядохме всичките хамбургери? И то на масите за отслабване? Леле, какъв срам!