Бар „Последен шанс“

— Държахме се ужасно — едва промълви Лив.

— Ще трябва да ходя на кола маска някъде другаде — реши Тара. — Не мога да вляза повече в онзи салон. Даже няма да минавам покрай него, а ще вървя по другия тротоар.

— Познай какво направих, когато се прибрах — каза измъчено Лив.

— О, не! Не си…

— Звъннах на Ларс. Разбира се, че го направих. Бях пияна.

— И какво му каза?

— Предполагам, че обичайното. Не помня точно, но май го нарекох „копеле“ и го заплаших, че ще кажа на жена му за нас.

— Е, стига да не си му казала, че го обичаш…

— О, не! — ужасено изстена Лив. — Направих го. Казах му, че го обичам. Сега наистина ще се наложи да му се обадя, за да се извиня. Ако реши, че съм говорила сериозно, ще ме зареже.

Телефонът на бюрото на Тара продължаваше да звъни. Тя се страхуваше да вдигне, но тъй като колегите й я гледаха укорително, трябваше да го направи.

— Ало? — едва прошепна тя с треперещ глас.

— Тара?

Не беше Томас, а Сандро.

— Здрасти! — щастливо извика Тара. — Къде бяхте през целия уикенд? Решихме, че са ви отвлекли извънземни.

Тара осъзна, че макар двамата със Сандро да се разбираха отлично, той никога не й бе звънял по телефона.

— Имам лоши новини.

Главата й се проясни за части от секундата.

— Какво се е случило? — разтревожено попита тя.

— Финтан.

— Какво за Финтан?

— Болен е.

— Болен? Колко болен? Грип? Или нещо друго?

— Не знаем със сигурност.

— Как изглежда? Какви са симптомите? Температура? Болки в стомаха?

Главите на Вини, Теди, Евелин и Сънливия Стив се завъртяха към нея. Рави не го направи, защото вече слушаше внимателно всяка дума.

— Слабост, температура и потене нощем — призна Сандро.

— Слабост, температура и потене нощем — повтори ужасено Тара.

Сякаш го бе очаквала. Откакто първият приятел на Финтан се разболя от СПИН, това бе един от най-страшните й кошмари. Беше неизбежно, чудеше се как въобще е можела да се съмнява, че някой ден няма да се случи. Спомни си как му се бе подиграла за буцата на врата и почервеня от срам.

— Много е отслабнал — продължи Сандро.

— Не съм го виждала само от една седмица — внезапно се ядоса Тара. — Как може да е отслабнал толкова много?

— Съжалявам, Тара.

— Защо не ми се обади? Оставях ви съобщения целия уикенд. Звънях безброй пъти…

— Не знаех, че е толкова болен — оправда се Сандро. — Не бях тук. Работих в една къща в Норуич. Вчера се прибрах.

— Защо Финтан не ми се обади?

— Тара, той е бил в болница през по-голямата част от седмицата.

— В болница!

Вини събори чашата си с кафе, а Черил, Сандра и Дейв се показаха иззад преградата, за да видят каква е тази суматоха. Тара не забеляза нищо. Мисълта, че Финтан вече е в болница, я разби напълно. Разплака се, но не знаеше дали сълзите й се дължат на ярост, мъка, страх или съчувствие.

— Мислех, че е в Брайтън.

— И мен ме излъга. Каза ми, че бил болен от грип.

— Как можа да го оставиш да отиде сам в болница?

Сълзите се стичаха по бузите й, носът й също потече, но Тара не обърна внимание на Рави, който й подаде носна кърпичка.

— Тара, не знаех! Не знаех! — разстроено й обясни Сандро. — Финтан ми се обади в Норуич, за да ми съобщи, че е болен от грип. Каза ми да не се тревожа, ако не вдига телефона, защото иска да поспи.

— И ти не се ли разтревожи? — заядливо попита Тара.

— Разбира се, че се разтревожих. Всъщност тревожа се от доста време.

Това беше шок. Ядът й към Сандро се изпари. Понито не бе пренебрегнало Финтан, а се беше притеснявало за него. Положението се оказа много по-лошо, отколкото очакваше.

— Може пък наистина да е грип — каза тя, обзета от безумна надежда. — Хората вдигат висока температура, когато имат грип. И отслабват. С изключение на мен, разбира се. Аз сигурно съм единственият човек на този свят, който надебелява, когато е болен.

— Беше в болница — напомни й Сандро. — Не е грип.

Обзе я отчайваща нужда да види Финтан. Да разбере какво точно му има и да му помогне с присъствието си.

— В момента сме в болницата, а той е при лекаря — каза Сандро. — По-късно ще се приберем у дома. Тогава можеш да го видиш.

— Предполагам, че не… не си… казал на Кетрин.

Не беше.

Тара набра номера на приятелката си.

Често лошите новини се съобщават със странен възторг. Дори когато има съчувствие, не липсва и зловещото удоволствие от драмата. Тара обаче не чувстваше нищо подобно. Струваше й се ужасно, че трябва да каже на Кетрин страшната новина. Тя поне бе усетила, че нещо не е наред, когато чу за буцата на врата на Финтан. А Кетрин тепърва щеше да научи всичко.

— Кетрин?

— Здрасти!

— Имам лоши новини — промълви Тара, без да се впуска в обичайния понеделнишки разговор как е минала съботата и как им се иска да е петък.

Кетрин зачака търпеливо. Не беше от хората, които се паникьосват лесно.

— Става дума за Финтан — продължи Тара. — Болен е.

— От какво? — загрижено попита Кетрин.

— Още не са сигурни. Но се поти нощем, отслабва и…

Настъпи мълчание, после по линията се чу странен звук. Кетрин плачеше.

Кетрин никога не плачеше.

Следобед Сандро се обади с молба от Финтан, който искаше приятелките му да го посетят след работа.

— Разбира се — заекна Тара. — Идвам веднага.