Бялата стока

— Това е може би най-пълното обяснение на случая в пресата, но оттогава станаха много неща.

Кат разказа подробно на австралиеца за опитите си да намери пиратите и завърши с телефонното обаждане от Джинкс.

— Отивам да я търся — каза той. — Нуждая се от помощник. Някой, който познава района и който да ме пази от неприятности. Карлос казва, че вие сте този човек. Искате ли да дойдете с мен?

— С удоволствие!

— Ще ви платя петдесет хиляди — десет сега и четиридесет, като се върнем.

— Карлос ли каза да ми предложите толкова? — запита Холанд.

— Да.

— Не е лошо, но за колко време?

— Колкото е необходимо.

Холанд пое дъх през стиснатите си предни зъби.

— Това може да бъде ужасно много време.

— Разбирам — съгласи се Кат. — Вижте какво. Ако стоим повече от месец, ще ви плащам по пет хиляди седмично до края.

— Дадено! — отговори Холанд. — Сега какво ще правим?

— Тръгваме за Колумбия.

— Първо нека да изясним нещо — каза Холанд, като вдигна ръка. — Нали не криете нищо от мен?

— Не. Сега знаете всичко, което зная и аз.

Холанд потърка брадата си и каза:

— Добре тогава. Тръгваме от Санта Марта, защото всичко е започнало там и защото нямаме абсолютно никаква представа откъде другаде бихме могли да започнем.

— Никаква. Зная, че това е голяма страна. Мислите ли, че имаме някакъв шанс да я намерим?

Холанд вдигна рамене.

— Слушай, приятел, Карлос смята, че трябва да опиташ. Иначе не би те свързал с мен. Ако той мисли така, за мен това е достатъчно. Разбира се, че е голяма страна, но когато си по следите на толкова мръсно нещо, географията се стеснява. Хората, които вършат такива неща, се събират на определени места в страната. Ние ще започнем от Санта Марта, защото следата започва оттам. Съмнявам се, че момичето е там, но някой трябва да знае нещо. Познавам няколко души. Ще им се обадим. Ако трябва да предполагам къде се намира дъщеря ти, бих казал, че е на едно от следните три места: полуостров Гуахира в североизточната част на страната, Кали в северната или в Амазония. Ако е жива.

— Беше жива преди една седмица.

— Надявай се на това. Ако не са я убили, когато лодката е потънала, значи им е необходима за нещо.

Кат не искаше да мисли защо някой би имал нужда от Джинкс.

— Защо на тези три места? — запита той.

— Защото всичко, което се върши в Колумбия — или всичко, което е мръсно, — е свързано с наркотици.

Кат беше чувал нещо такова и преди.

Холанд отвори ципа на куфара си и извади едно голямо списание с име „Трейдплейн“, напечатано на вестникарска хартия. Кат го беше виждал в училището за летци.

— Ще ни трябва самолет — каза Холанд.

— Защо? — запита изненадан Кат. — Авиолиниите не летят ли до Колумбия?

— Летят, но аз нямам паспорт. Взеха ми го преди делото. Очаквам ликът ми да озари не един компютър в колумбийската, а и в американската митническа и емиграционна служба. След като влезем в страната, трябва да можем да се движим, без полицията да ми обръща твърде голямо внимание. Но по летищата винаги има полиция.

— В такъв случай къде можем да приземим един лек самолет?

Блуи се ухили.

— Е, има летища и летища.

Кат си спомни, че има паспорт за Блуи, по се сети и за съвета на Джим.

— Добре, щом казвате — отговори му Кат.

Холанд махна с ръка.

— Тая къща, колата — изглеждате човек, който може да си позволи един добър самолет.

Започна да разлиства списанието.

— Смятам, че ще трябва да похарчим някъде между седемдесет и сто хиляди долара в зависимост от това, какво можем да намерим наоколо. Разбира се, ако желаете да търсим из цялата страна, ще спестим доста пари.

— Предпочитам да пестя време. Ще купим каквото поискате — каза Кат.

— Започвам да търся от днес. Имаш ли кола за мен?

Кат отиде до бюрото си и взе една връзка ключове. Подхвърли ги към Холанд.

— Отвън има един мерцедес комби.

Холанд опипа костюма си.

— Ще трябва да си взема и някакви дрехи.

Кат извади един пакет с няколко навързани пачки от чекмеджето и го подхвърли към Холанд.

— Това са първите десет хиляди, мистър Холанд. Наемам ви.

— Наричайте ме Блуи — протегна ръка австралиецът и се усмихна.

— Аз съм Кат. — Харесваше този човек, но все още се чувстваше неловко, след като знаеше какво е правил преди. Сега му даваше десет хиляди долара и мерцедеса на Кейти. Какво пък, помисли си той, никога не би се справил сам. Нуждае се от Блуи Холанд и ще трябва да му се довери.

Същата вечер Кат лежеше в леглото си и гледаше тавана. Затвори очи и се опита да си представи лицето на Джинкс, но това не беше лицето, което беше видял за последен път. Беше по-младо — Джинкс на дванадесет или тринадесет години. Не можеше да оформи в съзнанието си образа й от по-късните години. Започна да се пита дали не би го забравил съвсем.

— Идвам, детето ми — каза гой в тъмнината. — Идвам да те прибера.

9.

— Кат? Блуи е. Мисля, че намерих нашия самолет.

— Чудесно, Блуи. Колко ще ми излезе?