Бялата стока

— Около седемдесет и пет хиляди — това е продажната цена. Ще трябва да се направи годишен преглед за около петстотин до хиляда, да се купят навигационен „Лоран“ и горивомер — кажи го, още шест хиляди. Необходими са и някои промени в горивната система. Значи общо около деветдесет хиляди.

— Да. Звучи добре. Мога ли да го видя?

— Разбира се. Аз също искам да го видиш. Аз съм на… как се казва това загубено летище?

— „Пийчтрий Декалб“?

— Точно така! Самолетът е пред кулата. Боядисан е в червено и бяло. На опашката му има номер 123 Танго.

— Вече ми харесва — засмя се Кат. — Ще бъда там след половин час.

Когато пристигна, Кат паркира колата близо до кулата и започна да търси лек двумоторен самолет с такъв номер на опашката, но без успех. Блуи излезе от някакъв хангар и посочи един самолет. Кат спря погледа си върху едномоторен „Чесна“ и се закова на място.

— Исусе Христе! Блуи, искаш да летим над хиляда мили океан в едномоторен? Това нещо не е много по-голямо от дребосъка, на който се учих да летя.

— Слушай, приятел — каза снизходително Блуи, — нека ти обясня някои неща за самолетите. Първо, нивото на авариите с фатален изход при едномоторните и двумоторните е еднакво. Второ, при неизправност в двигателя на двумоторен ще имаш големи трудности с управлението. Необходимо е много време да се научи човек да лети на двумоторен с единия двигател, а където съм бил аз, не предлагат подобен вид занимания. Пък и едномоторният има известни предимства при горивото. За прелитане над вода предпочитам един добре поддържан едномоторен.

— Ами…

— Това е „Чесна 182 ПК“. ПК означава прибиращ се колесник. Тоя е много по-добър от сто петдесет и двойката, на която си се учил. Вдига сто и осемдесет мили в час и мога да го приземя и отлепя на 230-метрова писта. Може да вдигне всякакъв товар при пълен с гориво резервоар, а самолетите, които могат да го направят, не са много. Двигателят му е навъртял само четиристотин часа, а е предназначен за две хиляди часа между ремонтите; оборудването му е добро и има резервоари за дълги разстояния. Плащаме около пет хиляди над пазарната цена, но бързаме, а и такива хубави самолети не се намират лесно. Ако ти се виси тук още две-три седмици, докато намеря подходящ двумоторен и се науча да летя на него с един работещ двигател, нямам нищо против, но това тук е дяволски добър самолет. Какво мислиш да правиш?

Кат вдигна ръце и му показа, че се предава.

— Купуваме го.

— Добре. За колко време можеш да се върнеш тук с чек за седемдесет и пет хиляди долара, които трябва да платим на „Епс еър сървиз“?

— Ще трябва да остане за утре сутринта — каза Кат, след като погледна часовника си.

— Хубаво. Ще ги накарам да започнат годишния преглед. Ако механикът не срещне някаква неочаквана трудност, ще можем да излетим след около три дни.

— Толкова много?

— Това е добър срок за годишен преглед и монтаж на допълнително оборудване. Ще спрем и във Флорида за сал. Ще те закарам в Колумбия след по-малко от седмица, ако нямаме ураган.

— Добре. Получаваш парите утре сутринта.

— Кат, ще трябва да вземеш доста пари със себе си.

— Колко?

— Ами модификацията във Флорида ще достигне няколко хилядарки, ще трябва да подкупваме доста хора на юг от границата, а в Амазония и Гуахира не вземат чекове на „Американ експрес“. Ще купуваме стоки и услуги от хора, които са свикнали да работят с клиенти, които плащат с шепи, пълни със стодоларови банкноти. Няма да е добре да не ти стигнат парите там.

— Мога да уредя банката да ми изпрати каквото ми е нужно.

— Ще бъдем в места, където това няма да е удобно или дори възможно.

— Добре тогава. Колко?

Блуи сви рамене.

— Ами смятам, че трябва да имаш стотина хиляди като джобни пари, за да могат хората да те приемат сериозно. Освен това говорим и за вероятен откуп, нали? Ако намерим дъщеря ти жива, може да трябва да я откупите от този, който я притежава.

— Разбирам — каза Кат, защото не знаеше какво друго да каже.

Кат имаше пред себе си три напрегнати дни. Плати за самолета, а след това се срещна с шурея си.

Бен слушаше мълчаливо.

— Кат, това е откачена работа, но на твое място бих направил същото. Нямаш друг избор, нали?

— Благодаря ти, Бен — отговори Кат. — Все още имаш моите пълномощия. Прави каквото смяташ, че е най-добро за бизнеса.

— Имахме две проучвания за изкупуване. Това ще означава страшно много пари за запасите ни.

— Прави каквото сметнеш за добро, но не ме обвързвай с трудов договор. Не съм сигурен, че ще мога да се съсредоточа отново върху бизнеса.

— Разбирам — каза Бен.

— Ще ти се обадя оттам, когато имам възможност.

— Добре. Ще ти предам, ако има нещо важно в пощата.

Кат се срещна с адвоката си и си направи ново завещание. Остави всичко на Джинкс. В случай че не е жива, направи голямо дарение на университета, в който беше учил, а останалото получаваше Бен. Изрично изключи сина си от завещанието.