Бялата стока

Тя го прегърна с едната си ръка и го целуна.

— Бог е свидетел, че това е вярно. Слушай, бих те проснала и бих те изчукала точно сега, ако не трябваше да играя тенис.

Принс ги очакваше, като загряваше с Джинкс.

— Добро утро! — извика бодро той.

— Добро утро! — извика в отговор Кат. — Съжалявам, че закъсняхме.

Наблюдаваше Джинкс. Тя отиде от другата страна на мрежата при Принс. Малко понапълняла е, но трябваше да е Джинкс. Дори начинът, по който връщаше топката, беше същият.

Принс спечели сервиса, но загуби сета с шест на три.

— Слушайте, вие сте по-силни от нас. Защо не си разменим партньорите? Така може да направим и по-добър мач.

— Дадено — отговори Кат. — Мег, играй с нашия домакин.

Наблюдаваше Джинкс отблизо, докато тя заобиколи мрежата. Не избягваше погледа му, но не показа с нищо, че го познава. Кат се забави със сервиса. Опитваше се да измисли какво да предприеме. Спечелиха играта и си размениха полетата. Кат се постара да върви близо до Джинкс.

— Слушай ме, но не реагирай — каза тихо той. Дойдох да те измъкна оттук и искам да зная къде се намира стаята ти.

— 

Que?

 — каза тя, като вдигна веждите си. — Не говоря английски — продължи със силен акцент. — Вие говорите ли испански?

— За бога, Джинкс! Какво става с теб? Тук е тате. Не ме ли позна?

Бяха достигнали крайната линия. Тя се усмихна и вдигна рамене, а след това посочи себе си.

Кат погледна към Принс. Той разговаряше с Мег.

— Да. Дойдох за теб! — каза той, като се опитваше да не изкрещи.

Джинкс посочи топката. Беше й ред да бие сервиса и тя искаше топката.

Кат довърши мача с размътено съзнание, разочарован и объркан. Принс и Мег спечелиха лесно следващите два сета. Принс ги подкани да отидат към един малък павилион, намиращ се встрани от корта.

— Закусвали ли сте? — запита той. — Присъединете се към нас.

Взеха си яйца, кренвирши и бекон от бюфета и седнаха на красиво наредената маса.

— Хубав мач — каза Принс, — но не бяхте съвсем добър през последните две игри.

— Май още не съм се събудил напълно — каза неуверено Кат. — Кажете ми, как избрахте това място за фабриката и… всичко това?

— Фабриката беше първа — отвърна Принс. — Избрах мястото просто защото е достатъчно отдалечено. Качихме се на един хеликоптер в Летиция и започнахме да търсим. Тук имаше малко незалесена земя, а и близо на север има река. Вземаме водата оттам. Започнахме достатъчно семпло, но бизнесът беше така добър, че си струваше да построя нещо по-трайно. На практика тук сме предпазени от всякакви неканени посетители.

— Но мястото може да стане известно на властите, нали?

— Евентуално и предполагам, че ще стане — отговори Принс. — Но вие не осъзнавате доколко сме проникнали в, органите на властта. Практически няма нищо, което се върши в полицията или армията, без аз да зная за него. Достъпът до тази информация е забележително евтин, като се има предвид действителната й стойност.

— В такъв случай вие не се страхувате от арестуване?

— Разбира се, че не, но дори и да арестуват някой от хората ми, той никога няма да стигне до съд, ако стигне, никога няма да бъде осъден, а ако бъде осъден, няма да излежава присъдата. Почти няма човек, който не може да бъде подкупен, а изключенията обикновено изчезват.

Кат не знаеше какво да каже. Принс грешеше за армията. Дано да греши. Кат насочи вниманието си към яйцата. Но Принс не беше свършил с интересните неща.

— Ще ти кажа, Боб, че след две години ще контролираме напълно тази страна. — Облегна се и отпи от портокаловия сок. — Никой няма да заема служба без нашето одобрение. Нито един служител няма да бъде назначаван, нито един полицай няма да бъде наеман или повишаван, нито един военен офицер няма да има правото да командва, нито един съдия да заседава, ако аз не разреша. Мислил ли си какво нещо е човек да има на разположение цяла една нация?

— Не, не съм — отговори Кат.

— О, аз не искам да бъда един нов Адолф Хитлер, не ме разбирай неправилно. Изобщо не се интересувам от политика или от международното положение, ако не засягат бизнеса ми. Не желая да управлявам тази страна, а просто да контролирам хората, които я управляват. И повярвайте ми, хората ще бъдат много по-добре, когато аз контролирам.

— Как? — запита Мег. — Ще направите ли нещо за тях?

— Разбира се. Тази страна има външен дълг от тринадесет милиарда долара. Не колкото Бразилия и Аржентина, но е достатъчно зле.

Кат преглътна.

— 

Тринадесет милиарда долара?

Как по дяволите можете да платите това?

— Нашият консорциум, заедно с още шест други, притежава значително повече от това — каза Принс. — А след като този дълг се изплати, доларът от данъчното облагане може да бъде изразходван за жилищно строителство, професионално обучение, промишлено развитие и най-вече за програми за лечение на наркомани.

— Не разбирам — каза Кат. — Защо ще искате програма за отказване от наркотиците в тази страна?