Бялата стока

Джинкс лесно можеше да види Кат и това го тревожеше. И все пак външният му вид се беше променил — тогава косата му беше по-дълга, брадата по-гъста, пък и беше наддал двадесет килограма. Но Джинкс би могла да си го спомни по-слаб и бръснат — през годините, когато тя беше в юношеска възраст. Тя погледна точно в него. Кат се обърна, а после крадешком я стрелна с очи. Не беше реагирала. Дени й каза нещо, но тя не му обърна внимание и той, изглежда, се ядоса. Тя многозначително се обърна встрани и започна да разговаря с мъжа от другата й страна.

Вниманието на Кат беше погълнато от Джинкс и не видя човека, който седна до него, докато той не го заговори:

— Красива е нали?

Кат се обърна и видя до себе си Принс.

— Да — отговори той. След това запита: — Как убедихте толкова красиво момиче да дойде сред джунглата?

Искаше му се да вземе вилицата и да я забоде в лицето на Принс.

Той се усмихна. Показаха се бели и равни зъби.

— О, има различни начини за привличане. Вие сте югоизточен, нали?

На Кат му трябваше един момент да се досети какво искаше да каже Принс.

— О, да. Казвам се Боб Елис.

Стиснаха си ръцете.

— Е, Боб, ще те направим богат.

— Аз вече съм богат.

Принс се засмя с глас.

— Разбира се, че си. В края на краищата си заплатил един милион долара, за да отседнеш за една седмица на курорт в джунглата, нали?

— Точно така.

— Кажи ми, Боб, какво желаеш, а все още го нямаш?

— Искам да бъда богат колкото теб — усмихна се Кат.

Принс се засмя отново.

— Това ми харесва — каза той. — Харесвам амбициите. Ще бъдеш богат, Боб, ще бъдеш богат.

Кат посочи с глава към стъклото в другия край на стаята.

— Това е анаконда, така ли?

— Разбира се. Най-голямата, която някога е хващана. Индианците, които разчистваха земята тук, я хванали. Щеше да бъде жалко да я убием, затова й построихме дом.

— С какво я храните?

— Малки животни и по някой и друг човек.

Кат не можа да разбере дали Принс се шегуваше или не.

Супата дойде и започнаха да се хранят.

— Кажи ми — запита Кат, — как се случи така, че ме сложиха да седна до Анакондата?

— Жребий — отговори Принс. — Не съм имал никакви претенции.

— Засегнат съм — каза Кат. — Помислих си, че сте ме избрали.

— Е, виждате, че не познавам никого тук, освен хората си и не бих могъл да имам предпочитания. Разбирам обаче, че водите някого със себе си.

— Да. Деловия си партньор.

— Добър избор — каза Принс, като гледаше към Мег, — ако е толкова умна, колкото и привлекателна.

— Такава е. — Осени го внезапна мисъл. — Играете ли тенис?

— Играя.

— Мег и аз сме доста опасна смесена двойка. — Кат посочи Джинкс с глава. — Може би ти и твоята дама ще се срещнете с нас. Тя играе ли?

— Да, разбира се. Доста добре — каза ентусиазирано Принс. — Утре сутринта в осем? Обичам да ставам рано, жегата става след мен.

— Осем е добре. Изглежда, че е по-добре да остана трезвен гази вечер.

Принс отново се засмя. Донесоха основното блюдо, а той се обърна и започна разговор с човека от другата си страна.

Кат погледна към мястото, където седеше Джинкс, но видя, че нейният стол е празен. Мег също не беше на масата. Кат имаше желание да стане и да тръгне да ги търси, но го преодоля и се съсредоточи над храната си, която беше превъзходна. След около пет минути Джинкс се върна. Не го погледна, а веднага започна разговор с мъжа до себе си. Скоро се върна и Мег, но и тя не погледна към него. Изглеждаше много заета.

Принс се изправи.

— Сега, приятели, ако сте изпили кафето си, ще се оттеглим. За онези, които биха желали малко нощен живот, дискотеката се намира на две минути път оттук. Приготвили сме малко представление за вас.

Кат отиде при Мег и последваха тълпата.

— Какво стана? Говори ли с нея?

— Да, но нищо не разбирам — каза Мег. — Сигурен ли си, че това е дъщеря ти?

— Какво говориш? Разбира се, че съм сигурен.

— Това е много странно.

— 

Какво?

— Бяхме сами в тоалетната на втория етаж. Започнах да й разказвам за теб и за Дел, но тя не разбра нито дума, докато не минах на испански. Момичето е южноамериканка.

— Това не е възможно.

— Не мога да определя точно акцента й. Джинкс говори ли испански?

— Учила го е в училището, но не разбирам как може да го говори много добре.

Мег въздъхна.

— Виж! Ако ти си отвлечен от кокаинов барон и изведнъж някой дойде и ти каже, че баща ти е долу, как ще реагираш? Тя ми обясни на испански, че не разбира за какво й говоря, и си тръгна. Сигурен ли си, че това е дъщеря ти?

— Мег, казвам ти, че това е Джинкс. Мислиш ли, че няма да позная дъщеря си?

Мег го погледна и каза:

— Започвам да се съмнявам.

29.

Кат разтърси Мег и я събуди.

— Колко е часът? — измърмори тя.

— Седем и тридесет. Имаме тенисмач в осем.

— Какво?

— Извинявай. Снощи забравих да ти кажа. Ще играем тенис с Принс и Джинкс.

Мег седна в леглото и разтърка очите си.

— Всичко това е смешно. Идваме в този лагер в джунглата, който се оказва някаква амазонска почивна станция на рокендрола. Намираме дъщеря ти, която не говори нищо друго, освен испански и е във властта на някакъв кокаинов магнат, и играем тенис с тях.

— Е, никога не съм те карал да скучаеш, пали?