Бялата стока

— Много просто — отговори Принс, като разтвори ръце. — Проблемът с наркотиците е много скъп за нацията — поражда силна престъпност, която изисква голям полицейски апарат и система от затвори, за да бъде контролиран. Ще елиминираме проблема с наркотиците много бързо, защото ние владеем източника им. Ние виждаме търговията с кокаина изцяло като износна. Когато посетите тази страна след пет години, ще видите общо благоденствие, туризмът ще бъде възроден, просяците и крадците ще са се махнали от улиците, решетките ще бъдат свалени от прозорците и вратите на къщите. Колумбия ще бъде перлата на западното полукълбо. Повярвайте ми, ще направя всичко това реалност.

— Това е смайващ план — каза Мег. — Колко хора ще трябва да убиете, за да осъществите това?

Принс вдигна рамене.

— Има ли значение? Колкото трябва. Наркоманите, които не се поддават на лечение, трябва да заминат, известна част от правителствените, съдебните и журналистическите среди също ще трябва да бъдат елиминирани. Ще има цензура върху пресата, но само дотолкова, доколкото засяга нас. Всичко това ще бъде извършвано по много делови начин. Това е тайната на моята програма — провежда се стриктно по доказани предприемачески методи.

Кат погледна Джинкс. Тя се хранеше и очевидно не обръщаше внимание на разговора.

Принс се изправи.

— Желаете ли малка разходка из мястото?

— Да, благодаря — отговори Кат. — С удоволствие.

Принс се обърна, каза нещо на испански на един прислужник, а Кат прошепна на Мег:

— Опитай се да говориш с Джинкс. Разбери къде е стаята й и какъв режим има.

Принс ги поведе към голямата къща. Кат тръгна до него, а Мег изостана с Джинкс.

— Колко време ти е трябвало, за да построиш всичко това?

— От началото минаха две години. Когато наемеш работници, плащаш им добре и ги държиш тук, докато свършат работата, всичко става много бързо. Не е завършено, но след два месеца ще бъдем готови.

— Виждам, че строите самолетна писта — каза Кат.

— Да. Ще имаме писта, която може да приема голям транспортен самолет, както и моя.

Продължиха напред по пътеката. Принс показа водопречиствателната станция, зеленчуковата и овощната градина.

— Тук имаме всичко необходимо. Когато пистата стане готова, ще можем да донасяме каквото ни е нужно направо от Богота.

— Не сте ли малко откъснати от външния свят? — запита Кат.

— Елате. Ще ви покажа нещо — каза Принс и ги поведе в къщата към канцеларията на Варгас.

Варгас вдигна поглед от бюрото.

— Не си губи времето с нас — каза му Принс и продължи към съседната стая, която беше пълна с електронно оборудване.

— Тук имаме пълен комуникационен център. Свързваме се със света, както един кораб в морето — и той посочи към една група от радиооборудване, а след това към друга, която един техник монтираше. — Скоро ще имаме собствена международна телефонна система. Близо до фабриката се монтират две сателитни антени, които ще ни свързват със света чрез спътник — ще можем да приемаме всяка телевизия, която си пожелаем. Надявах се, че ще имам тези неща готови за това събиране, но нещата се позабавиха.

Принс отиде до един компютърен терминал и започна да обяснява. Вниманието на Кат беше привлечено от намиращия се до лакътя на Принс принтер „Кат–1“. До него, с лицевата страна надолу, лежеше упътването за работа, а на обратната страна беше отпечатана негова снимка, направена в канцеларията му след случката с яхтата, когато беше обръснал брадата си и загубил килограми. Приликата беше поразителна. Под снимката името му беше с удебелен шрифт.

— Ние сме така добре оборудвани, както всички корпорации — казваше Принс. — Нормалните си операции ръководим от квартирата ни в Кали, но тук имам достатъчно средства, за да издавам нареждания.

Кат се разходи из стаята, като разглеждаше апаратурата. Спря се до Принс, взе упътването за принтера и започна да го разглежда.

— Имате ли офис тук? — запита той.

— Имам удобен апартамент на горния етаж и кабинетът ми се намира там — отговори Принс, но не предложи да го покаже.

Кат затвори упътването за принтера и го постави на един рафт над него, далече от погледа на Принс.

— Е, аз имам работа — каза Принс. — Вие можете да си поръчате обяд във вилата. Имате разписанието за семинарите, нали?

— Да — отговори Кат.

Последваха Принс до главното фоайе, а той се извини и се изкачи по стълбите. Джинкс го последва като кученце.

Кат хвана Мег за ръката и я изведе навън.

— Е? Откри ли нещо?

— Живее с Принс в апартамента му — каза Мег. Тръгнаха по пътеката към вилата си. — Другите момичета имат нещо като обща спалня в задната част на къщата.

— Това е лошо. Трудно ще мога да се добера до нея, ако е с Принс през цялото време.

И въпреки това желанието му да се добере до нея, пък и до Принс, се засили.

— Успя ли да разбереш още нещо?

— Казва, че е родена и израснала в Картахена, но акцентът й не е както трябва. Може би е американка.

— Това е безсмислица. Джинкс е. Уверявам те.

— Тя каза още нещо.

— Какво?

— Питах я как се е запознала с Анакондата.

— И?

— Думите й бяха „Винаги съм познавала Стан“.

— Господи! Той й е направил нещо, упоил я е или нещо такова.