Бялата стока

Наведе се и я целуна. Тя го придърпа на леглото и сгуши главата си на рамото му. Не след дълго заспа. „Май че така е по-добре“ — помисли си Кат. Искаше да й разкаже какво мисли да направи тази вечер, но може би беше по-добре тя да не знае.

Кат се облече за вечеря и докато Мег беше в банята, той махна фалшивото дъно от брезентовия сак и извади автоматичния пистолет. Сложи си раменния кобур, зави заглушителя на цевта и се опита да нагласи пистолета в кобура. Не влизаше с поставен заглушител. Разви го, сложи го в джоба на панталона си и пъхна пистолета в кобура.

Тази вечер на масата нямаше картички с имената. Кат и Мег седнаха близо до вратата, далеч от Принс и Джинкс. Атмосферата беше някак си по-приятелска в сравнение с предишната вечер. Хората започваха да се опознават. Кат установи, че е седнал до англичанина с дебелия костюм, който сега беше облечен по-подходящо.

Англичанинът се представи.

— Откъде сте, приятелю? — каза провлечено той.

— От югоизточните Съединени щати — отвърна Кат.

— Аз съм лондончанин — каза Куут. Беше пил доста. — Живея в Бъркшир в момента, но очаквам не след дълго да се върна в Лондон — И той намигна грубо. — След като започне да идва стоката, нали се досещате. Недвижимите имоти в Лондон имат много добра стойност тези дни. Мисля си за Ийтън Скуеър.

— Хубаво място — каза Кат.

— Проклетият Уестминстърски херцог притежава цялото това шибано място.

— Чувал съм.

— Бяхме в казармата заедно.

— Така ли?

— О, да, разбира се. Не може да се каже, че бяхме близки, но все пак предполагам, че ще му е приятно да се преместя в Ийтън Скуеър. Старият полк и прочие…

— Това помага и при създаването на връзки, предполагам.

Англичанинът намигна отново.

— Били ли сте с някое от тези момичета?

— Не.

— Страхотни са. Снощи бях с една. Американка.

Кат замръзна.

— Анакондата трябва да се отнася много добре с тях. Беше страшно навита.

Кат не каза нищо.

— Чувам, че тази вечер ще има малко представление в дискотеката. Ще ходите ли?

— Не съм мислил за това.

— О, трябва да идете, приятелю. Всички ще бъдат там. Казват, че ще бъде страхотно. — Намигна отново, а след това очите му придобиха странно изражение.

Кат проследи погледа му. Вратите на стаята бяха отворени и един индианец, облечен в униформа с цвят каки, с автомат в ръка, застана на вратата. С него имаше някакво момиче и той го държеше за косата.

— Господи! — възкликна англичанинът. — Тя е моята! Искам да кажа онази, с която спах снощи!

Момичето трепереше силно и плачеше. По носа и горната й устна имаше бяла прах. В стаята стана много тихо.

Кат дочу скърцане на стол в другия край на масата. Не можеше да откъсне очи от ужасеното момиче. Принс влезе в полезрението му. Движеше се спокойно и бавно. Приближи се до момичето и спря. Войникът каза нещо, което Кат не можа да долови. Принс посегна към кобура на колана на войника, разкопча го и извади пистолет тридесет и осми калибър. Войникът дръпна рязко косата на момичето назад, тя започна да плаче. Принс пъхна дулото на пистолета в устата й и натисна спусъка. Дълга струя кръв плисна от тила й и тя увисна. Принс върна пистолета на войника и се обърна към присъстващите.

— Ужасно съжалявам, че прекъснах вечерята ви, дами и господа, но ви обясних, че употребата на наркотици е забранена. Тази забрана е нарушена и беше необходимо да взема мерки. Моля, продължавайте да се храните.

Принс махна с ръка на един от сервитьорите, който извади една салфетка и започна да попива кръвта. Войникът издърпа момичето от стаята, като го влачеше за косата. Принс се върна на стола си.

Кат седеше, без да мърда. Мег вдигна чаша вода и я изпи. Лицето й беше бледо. Англичанинът издаде някакъв звук, стана и излезе от стаята с притисната до устните си салфетка. Дочу се шум от разговори, но този път слаб. Кат погледна към Джинкс. Погледът й, вперен напред, беше празен. Долната й устна трепереше.

Кат изпита силно желание да не изчаква до сутринта, а да се изправи срещу Анакондата. Всичките му намерения за това, което искаше да направи с него, сега се изпариха.

31.

Спряха на едно разклонение на пътеката.

— Как се чувстваш? — попита Кат.

— Зле — отвърна Мег. — Виждала съм да убиват хора и преди. Виждала съм и екзекутиране на хора. Във Филипините видях шест души, заставени да коленичат и застреляни в тила от партизани комунисти. Но никога не съм виждала нещо толкова преднамерено… небрежно. Мисля, че Принс е луд и не е нужно да отбелязвам — много опасен.

— Това спокойно можеше да бъде Джинкс — каза Кат.

— Ще бъде, ако не я измъкнеш оттук.

— Зная. Ще го сторя утре. Сега смятам, че трябва да се върнеш във вилата и да си починеш. Аз все още не съм готов да спя.