Библиотекарите

Франклин беше настанен на най-добрия стол до горящата камина, заобиколен от четири поколения Лайтбърн, радостни да видят отново Абигейл, топлеше премръзналите си крака и пиеше силен ейл.

- Давам клетвата си на джентълмен, че никога няма да разкрия това, което видях във Вектис, и онова, което ще видя в Пин - каза той на Джосая. - Просто трябва да знам за себе си, това е. Тайната ви ще бъде запазена. Не търся облаги от нея.

- Той доведе нашата Абигейл - обади се Мери, подавайки на Франклин купа с варено месо. - По очите му виждам, че е добър човек и че можем да му се доверим.

- Ще си помисля - каза Джосая.

На следващата сутрин Франклин се събуди много освежен. Две деца бяха преместени от леглото, за да го настанят, и той беше благодарен за удобствата. Слезе долу при камината, където Абигейл вече се беше заела с домашните задачи.

- Направих ви каша - гордо обяви тя, приближи се и прошепна в ухото му: - Татко се съгласи. Позволи ми да ви заведа под земята.

Франклин не смяташе да отлага посещението до тайното подземие заради овесената каша, така че се отказа от храната и я последва по скритото стълбище в задната част на къщата. Докато слизаше под нивото на пода, зърна за момент Джосая, на когото сякаш му се искаше да се изплюе.

След това слезе по останалите стъпала, усети хладния въздух на подземие и долови миризмата на кожа.

- Насам - каза Абигейл и отвори някаква врата. Вдигна фенера си. - Същото е като Вектис.

И наистина беше така.

Франклин бродеше из Библиотеката в Пин, както бе бродил във Вектис, изпълнен с почуда и възторг, усещайки как духовната сила на изживяването прониква във всяка негова фибра.

- Огромна е — промълви гой.

- Предците ни са изсекли помещенията с кирки - гордо рече тя.

- Колко още продължава? - попита Франклин, като вдигна фенера и ред себе си.

- Ще ви покажа.

Продължиха да вървят напред, отдалечавайки се от къщата, докато не стигнаха до празни рафтове. Той погледна датите на последните книги.

- Значи томовете са от две хиляди двайсет и седма до две хиляди двеста трийсет и първа. И както виждам, има предостатъчно място за нови.

- Да - каза тя. - Продължаваме напред. Изминаха останалата празна част на огромната зала, докато не стигнаха до друга врата.

- Оттук ли? - попита Франклин.

- Оттук - потвърди тя.

Франклин усети как косъмчетата на тила му настръхват от възбуда.

Следващото помещение беше по-малко и ярко осветено от десетки дебели свещи.

Ето ги и тях!

Дузина рижави мъже и момчета, насядали около масите, облечени в прости селски дрехи, напълно погълнати от работата си - до такава степен, че почти не обърнаха внимание на натрапниците.

Франклин стоеше пред тях, гледаше как потапят перата в мастилниците и пишат имена и дати върху пергаментовите листа.

Тихо заплака и зашепна, за да не им пречи.

- От Божията ръка в техните. Вярата ми винаги е била силна, но сега е като крепост. Благословен съм, че се докосвам до божественото.

Абигейл вървеше между тях с нежността на блудна дъщеря, завърнала се у дома. Докосваше рамене и глави, а бледите лица и зелените очи сякаш грейваха от контакта.

После един млад писар леко отдръпна назад стола си и започна да се надига, но тя твърдо постави ръце на раменете му и го бутна да седне отново.

- Не, Айзък. Не!

Франклин веднага разбра.

- Аха! - прошепна той. - Ето как се възпроизвеждат! Затова ли избяга, Абигейл?

Тя кимна тъжно.

- Но сега нямам нищо против. Ще изпълня дълга си. Нещата, които вършех при барона, бяха много по-лоши.

Франклин прекара цял час под земята, наблюдаваше писарите, бродеше сред рафтовете, вземаше напосоки книги и ги прелистваше, а когато приключи, се оттегли в спалнята си, отвори писалищната си кутия и започна да пише в дневника си.

На вечеря го настаниха на почетното място на масата срещу Джосая. Франклин благодари от сърце за оказаната чест да се запознае с благородното им начинание и повтори клетвата си, че няма да разкрие какво е видял и чул в Пин.

Джосая го погледна скептично, сдъвка хапката си агнешко и бръкна под стола си.

За свое изумление Франклин видя синия си дневник в ръката му.

Гласът на Джосая беше гневен.

- Открихме това сред вещите ви, докато бяхте в клозета. Можем да четем и пишем, да знаете. Виждаме какво сте написали за Пин и за Вектис. Аз казвам, че лъжете.

- За бога, добри ми човече, не! - извика Франклин. - Водя дневника единствено за себе си. С възрастта паметта ми отслабва. - Той свали бифокалните си очила и посочи лицето си. - Единствените очи, които ще видят тези страници, са моите собствени.

Джосая подаде дневника на един от мрачните си синове.

- Нашето дело тук е свято - каза той. - Ние сме пазители на тези книги. Не можем да позволим непознати да ни се бъркат. Направихме изключение за вас заради добротата ви към нашата Абигейл и ако сте наистина джентълмен, за какъвто се представяте, ще изпълните клетвата си за мълчание. Но няма да си получите дневника. Той остава тук.