Библиотекарите

Имаше обаче и по-големи геополитически съкровища за прибиране. Резултатите не можеха да се променят, но големите събития, свързани със смъртни случаи, можеха да се предскажат. А в такъв случай си в състояние да планираш около важните събития, да отделиш бюджет, да разработиш политика, може би да намалиш силата на удара или да се възползваш от резултата. Все по-мощни и по-мощни компютри обработваха данните денонощно и търсеха модели, обхващащи цялата планета. Аналитиците на Зона 51 предсказаха Корейската война, чистките в Китай по времето на Мао, Виетнамската война, Пол Пот в Камбоджа, войните в Персийския залив, 11 септември, глада в Африка, природни бедствия като наводнения и цунами. Когато на 25 март 2023 г. Пакистан и Индия си размениха единични ядрени удари, довели до над половин милион жертви, американското правителство беше възможно най-добре подготвено за катастрофата.

От откриването на Библиотеката запазването ѝ в пълна тайна беше от първостепенна важност. Именно затова наблюдателите разполагаха с такава огромна власт. Основната им задача беше да гарантират, че няма да изтече никаква информация за съществуването на базата данни и че Съединените щати никога няма да изгубят предимството си да действат първи. Освен това бяха натоварени и с опазването на данните за отделните индивиди. Имаше огромни тревоги какво може да стане, ако обществото получи достъп до информацията. Дали хората ще се променят или дори ще се парализират, ако знаят датата на смъртта си - или тази на съпругата, на родителите, децата или приятелите? Дали цели сегменти от населението няма да се окажат в плен на идеята за предопределение и да зарежат всичко продуктивно с мисълта, че няма смисъл да правят каквото и да било, след като всичко е предрешено? Дали престъпниците няма да се развилнеят още повече, ако знаят, че няма да бъдат убити при поредното деяние? Неприятните сценарии бяха в изобилие.

През годините наблюдателите държаха всичко под пълен контрол. Вярно, имаше отделни инциденти с някой аналитик или младши изследовател, дръзнал да наруши правилата и да потърси името на член от семейството си или на враг - и тези инциденти бяха решавани с драконовски мерки, дори с убийства, ако можеше да се вярва на слуховете. Нищо обаче не можеше да се сравнява с аферата „Шакълтън“.

След нея наблюдателите бяха пораздрусани - или по-скоро, сред тях бе проведена чистка. Бяха добавени още повече нива на сигурност. Шакълтън беше програмист от високо ниво, експерт по сигурността на бази данни, буквално лисица в курник. Дупката, която беше използвал за отмъкване на базата, беше запушена, но американската база данни вече бе извън контрола им, в ръцете на юристите на „Вашингтон Пост“. Затова правителството предприе най-мащабното киберразследване в историята, за да се увери, че копието, с което вестникът се бе сдобил от Уил Пайпър, е единствено. Когато то беше върнато след решението на Върховния съд в полза на правителството, в Зона 51 бяха уверени, че положението е овладяно. И през следващите години Кени реализира потенциала, който бе видял Малкълм Фрейзър у него, и неотклонно се заизкачва по стълбицата на наблюдателите, докато не стигна до повишението, което го настани зад старото бюро на ментора му.

Секретарката на Сейдж вдигна телефона.

– Адмиралът ще ви приеме сега - каза тя на Кени.

Адмирал Сейдж си беше отгледал буйна брада.

Приличаше на дебела реликва от отминала епоха и изглеждаше по-подходящ за света от XIX век с неговите платноходи, месингови копчета и златни еполети, отколкото за ролята на модерен военен технократ.

Той каза на Кени да седне и изръмжа:

– Никога не би поискал работата ми, Кени. Повярвай ми, никога.

– Не, сър, не бих.

– Дойдох тук с очакването, че ме очаква сладко назначение - ще наглеждам функционирането на базата данни през последните няколко години, ще сложа в нафталин базата, ще опаковам Библиотеката за Смитсъновия институт, ще получа втора звезда и ако проклетият свят не иде по дяволите следващия февруари, ще се пенсионирам, ще се оттегля в ранчо Мираж и ще играя голф, докато не скоча в сандъчето. Само че не стана така, нали?

– Не, сър.

– А вместо това си имаме случай „Апокалипсис две“ и се озовавам насред международен инцидент. Пентагонът иска задника ми. Белият дом също. Всяка вечер закъснявам, така че жена ми също му е вдигнала мерника. Така че чий задник ще поискам аз в замяна?

– Моят, сър.

– Адски си прав. Докладвай.

„Да докладвам, помисли си Кени. - Искаш да кажеш, да танцувам кабуки и да се преструвам, че съобщавам нови сведения, а ти да се преструваш, че ме слушаш“.

Разследването се точеше, нямаше нови съществени факти и Кени бе започнал да се повтаря, мъчеше се да открие някои допълнителни подробности, за да удължи срещата достатьчно и да спести и на двете страни смущаващото мълчание.

В дните след появата на първия транш пощенски картички разследването тръгна на два фронта. ФБР отвори отново случая „Апокалипсис I“, а наблюдателите се заеха да открият дупката в сигурността на Зона 51.