Библиотекарите

От своя страна ФБР провери отново веригата на попечителство върху копието на базата на „Вашингтон Пост“ и всички живи участници бяха проучени отново. Списъкът включваше Уил Пайпър, неговия зет Грег и Нанси Пайпър. Нанси Пайпър, която сега водеше разследването, се подсигури двойно, че никой не е извъртял номер срещу нея или семейството ѝ с цел да бъде обвинена в конфликт на интереси. ФБР направи пълна проверка и стигна до заключението, че първоначалното разследване от 2011 г. е завършено и изрядно, че никога не са били правени разпечатки на базата данни и че единственото копие на файла на Шакълтън, предоставено на „Вашингтон Пост“, е върнато на правителството.

Това насочваше прожекторите към Зона 51.

Още в първия ден на случая Кени беше събрал своите наблюдатели и се бе обърнал към тях с непринудения си оклахомски акцент.

– Добре, момчета и момиче - започна той (в екипа му имаше само една жена, бивш служител на военната полиция). - Бих предпочел да оближа дирника на котка, отколкото да ви причинявам това, но до второ нареждане всички сте мои. Денонощно, без прекъсване. Забравете за уикенди и отпуски, забравете за мачовете на безценните си хлапета и за рождения ден на жените си. Сега сте изцяло на разположение на базата. Положението е извънредно. Ще работим като луди, докато не открием кой изнася информация или не докажем, че тя не излиза от нашата кошара. Ясно ли се изразих?

– Ще трябва да си търся допълнителна детегледачка - обади се Редмънд, единствената жена.

– Е, търси си тогава - озъби ѝ се Кени.

– Мога ли да поискам обезщетение за това?

– Да не си тъпа като галош, Редмънд? Много добре знаеш, че не можеш да претендираш за подобни глупости.

– Кейша може да остане при нас - предложи Лопес, мускулест бивш рейнджър, който живееше в квартала на Редмънд.

– И това ако не е доказателство, че сме едно голямо семейство - промърмори Кени, след което продължи с инструктажа.

Като начало прекараха през детектора на лъжата всички 134-ма служители, в това число самите себе си и командира на базата, както беше по протокол. Половин дузина резултати излязоха несигурни и късметлиите бяха поставени под наблюдение.

След това започна същинското прослушване. Групата за сигурност на базата данни, или жокеите на алгоритмите, както ги наричаше Кени, започнаха да преравят сървърите за следи от намеса, която може да е минала незабелязана преди това. Шакълтън навремето също беше жокей, така че Кени си издейства разрешение да намери супернърд, който да наглежда останалите нърдове³¹

. В миналото подобно нещо би било невъзможно, тъй като отнемаше година или повече проучване, преди системата за сигурност на Пентагона да допусне някого на територията на Зона 51. Сега всяко десетгодишно хлапе на света знаеше какво става в Грум Лейк и това не беше проблем. По препоръка на специалистите по бази данни и криптиране от ЦРУ един професор по компютърни науки от Станфорд бе докаран в базата и бе получил неограничен достъп до системата. Занимаваше се със задачата си още от първата седмица на разследването, но не беше в състояние да открие абсолютно нищо.

Кени вярваше в многопосочния подход. Не разбираше на техническо ниво алгоритмите за сигурност на базата данни, но смяташе, че доста добре разбира хората. Започна да се рови в досиетата на служителите и да търси лични данни и психични особености, които биха могли да дадат някакъв мотив. Именно така вниманието му се насочи към Франк Лим, един от китайските аналитици на базата.

Лим беше ветеран в Зона 51 - работеше тук вече над двайсет и пет години. Беше дребен, непретенциозен човек, който си изпълняваше задълженията съвестно и не споделяше много с колегите си за живота на повърхността. Когато работата в сградата „Труман“ взе да намалява и започна разчистването, китайският отдел се размина с най-малко отрязани глави. С рухването на руската икономика и осакатяването на Индия след онази ядрена катастрофа, Китай остана единствената страна, която имаше реално значение за Съединените щати. Всяко геополитическо уравнение включваше китайския фактор от едната страна на равенството и американския от другата. И макар че Библиотеката щеше да е от полза само още година, китайската база данни продължаваше да се преравя всеки ден.

Колкото повече Кени задълбаваше в досието на Франк Лим, толкова по-големи ставаха съмненията му. Лим беше единственият аналитик от китайски произход. Двамата му родители бяха родени в Тайван. Той още имаше роднини там. Беше изпращал пари на братовчеди, под предлог че помага за образованието на децата им. Един от роднините му беше виден политик от националистическата партия Гуоминдан и яростен привърженик на пълната независимост на Тайван. Нужно ли беше развинтено въображение, за да се помисли, че Лим стои зад кулисите на някакъв политически театър, целящ да заплаши Китайската народна република? Дали картичките не бяха забулена заплаха към правителството, сякаш искаха да кажат: „И вашите дни са преброени“? Освен това Лим бе един от служителите на Зона 51 с двусмислени резултати от детектора на лъжата.