Библиотекарите

Но може би никой в Зона 51 не пострада повече от Роджър Кени. Когато нещата се разсмърдяха, той бе наблюдател едва от пет години и вече здравата беше привлякъл вниманието на Малкълм Фрейзър. Фрейзър го бе взел под своя закрила и го бе сложил на лентата за скоростно повишаване. Даваше му най-сладките задачи и редовно го хвалеше пред останалите наблюдатели за постиженията му. Всеки път, когато беше нощна смяна, Фрейзър се грижеше Кени също да е дежурен и двамата по цяла нощ пиеха кафе и си разказваха мръсни вицове.

Кени харесваше вниманието, което получаваше от страна на големия шеф. Фрейзър си падаше по спазването на правилата и като цяло беше гадняр, но пък в същото време имаше славата на човек, който подкрепя подчинените си до дупка, и като ментор на малцина избраници. Когато той умря, Кени плака като малко дете и продължи да плаче дни по-късно, докато носеше ковчега му на погребението.

След смъртта му Кени се озова в черна дупка. Главният лекар му нареди да се прегледа при психиатъра в Грум Лейк. Кени беше от онези, на които им се драйфаше от мисълта да участват в разни интроспекции и посещаваше с неохота сеансите. Прекрати внезапно терапията в деня, когато психиатърът се запита на глас дали Малкълм Фрейзър не е играл ролята на баща на младия мъж.

– Кажи ми за своя баща, Роджър - беше го подканил той.

– Никога не съм го познавал, докторе. За мен той е просто донор на сперма, ако ме разбирате какво искам да кажа. Майка ми ме отгледа сама.

– Разбирам. Мислиш ли, че може да има някаква връзка между мъката ти по полковник Фрейзър и детството ти без баща?

Кени се бе размърдал неспокойно, сякаш в шортите му бяха полазили мравки, след което рязко стана.

– Това е доброволно, нали? Имам предвид сеансите.

– След първоначалната консултация, да. Напълно доброволно. Вече потвърдих, че си в състояние да изпълняваш задълженията си.

– В такъв случай се махам оттук.

След време на улицата на Кени отново изгря слънце, истерията се разпръсна и животът в Зона 51 се върна към някакво подобие на нормалност. Докато политици и съдилища решаваха съдбата на базата данни на Уил Пайпър, аналитиците отново се заеха с обичайната си работа. До Хоризонта оставаха още шестнайсет години, имаше работа за вършене и наблюдателите бяха точно толкова необходими, колкото по всяко друго време.

Ключовите думи, разменяни между Зона 51 и Пентагона, винаги бяха проучвания, планиране и разпределение на ресурси. ЦРУ и военните използваха Библиотеката като инструмент още от началото на петдесетте, когато след откриването ѝ под останките на средновековния манастир Вектис Уинстън Чърчил и Хари Труман се бяха разбрали американците да поемат контрола върху находката.

Всички 700 000 тома на Библиотеката бяха превозени от американските военновъздушни сили от Англия във Вашингтон. Под пустинята в Невада бе изграден бункер, способен да издържи на ядрен удар. Нужни бяха двайсет години за дигитализиране на целия засягащ бъдещето материал. Преди това книгите бяха безценни. След дигитализирането Библиотеката придоби предимно церемониални функции и се превърна в символ на страховитата мощ на Зона 51.

Една от първите задачи на екипа на базата, представляващ пъстра сбирщина от учени глави, смахнати гении и военни, бе да измисли как да се използват данните. В края на краищата, старите подвързани в кожа книги съдържаха само имена, написани с различни писмености, плюс датите на раждането и смъртта. Без съответните корелации информацията беше безполезна. Така започна продължилото десетилетия издирване във всяка цифрова и аналогова база данни по света, в градски регистри, телефонни списъци, банкови, брачни и служебни архиви, справки за заеми, данъци и застраховки. Северна Америка бе покрита най-напред. В рамките на двайсет години аналитиците на Зона 51 разполагаха с един вид адресен указател за почти сто процента от населението. След това дойде ред на Европа. Азия, Африка и Южна Америка отнеха повече време, но в крайна сметка белите петна бяха попълнени. Сега, когато данните на всички осем милиарда жители на света бяха в цифров вид, картината беше пълна.

През 50-те и 60-те, след като аналитиците на Зона 51 разработиха методологията за съпоставяне на имена с адреси и географски координати, вниманието се насочи към използването на данните. Ясно беше. че има отделни дати от национално значение. На 19 ноември зашеметеният вицепрезидент Линдън Джонсън бе уведомен, че Джон Фицджералд Кенеди ще умре на 22 ноември 1963 г. Така Джонсън разполагаше с четири дни да състави план за наследяване, който да бъде достатъчно гладък, за да успокои потресения свят.