Библиотекарите

Седмица след началото на кризата Кени и Сейдж с подкрепата на ЦРУ и Пентагона решиха да се заемат с Лим и да го пратят в административна отпуска. Поради драконовските условия на трудовия му договор с Грум Лейк наблюдателите не се нуждаеха от съдебно разрешение да преровят личните му компютри и телефонните разговори. Когато влиза в тъмния свят на Зона 51, човек доброволно се отказва от законен процес. Претърсването не даде никакъв резултат, но подозренията към Лим така и не отпаднаха и домът му в Хендерсън беше поставен под денонощно наблюдение.

Когато Кени описа прозаичните детайли около вчерашното отбиване на Лим до супермаркета и „Хоум Депо“, Сейдж изведнъж наостри уши.

– Какво е търсил там? - попита адмиралът.

– Какво е търсил ли? Не знам. Не съм участвал лично в проследяването - раздразнено отвърна Кени.

– Но имате снимки, нали?

– Да, сър.

– Е, да ги видим тогава.

Кени извади нетпена си и разгъна навития на руло екран. С няколко движения извика снимките от последното наблюдение и подаде устройството ня Сейдж.

– Виж му само лицето - каза адмиралът, докато се взираше в една снимка в едър план. - Прилича на човек, който крие нещо.

– Напълно възможно - съгласи се Кени.

– Разпитай го отново. Лично го направи.

– Да, сър.

Сейдж затвори папката си, което бе неговият начин да покаже, че срещата е приключила.

– На излизане кажи на секретарката ми, че искам да я видя.

„Не се и съмнявам, помисли си Кени. - Проклет бананов плужек“.

След като се върна в сградата „Труман“, Кени влезе в асансьор I и се канеше да натисне копчето -6, където бе кабинетът му, когато го обхвана желание, което не бе изпитвал от години.

Излезе, преди вратата на кабината да се затвори, и тръгна към асансьор V. Извика го със специална карта за достъп и влезе в кабината от надраскан алуминий. Имаше само два бутона, 3 и Т. Натисна Т и пъхна картата си в слота под таблото. Вратата се затвори и Кени започна плавното спускане на 20 метра под земята.

Знаеше, че никой не беше посещавал Трезора през последната година или повече. Единственото изключение бе екипът, който се грижеше за условията за съхранение. В миналото посещенията бяха по-чести. В Зона 51 имаше традиция. В първия си работен ден новите служители бяха довеждани тук от изпълнителния директор на изследователската лаборатория. От доста време обаче нямаше новопостъпили.

Навремето от двете страни на стоманената врата стояха въоръжени наблюдатели е каменни лица. Въвеждаха се кодове и тежката бронирана преграда се отваряше. После новодошлият пристъпваше в огромна меко осветена зала със странната атмосфера на изоставена катедрала и изпадаше в благоговение от разкрилата се пред него гледка.

Библиотеката.

А ето че днес съществуването на самата Библиотека беше станало нещо второстепенно, което избледняваше в затънтените кътчета на колективната памет. Но в разгара на първата си голяма криза, откакто бе поел охраната, Кени внезапно изпита нужда да се докосне до миналото.

Излезе от кабината. Беше единствената жива душа на нивото на Трезора. Отиде до масивната врата, въведе съответните кодове и се приведе напред към скенера на ретина, който задейства хидравликата.

Пристъпи в мразовитата суха атмосфера и тръгна напред - първо няколко крачки, после няколко десетки, накрая няколкостотин. От време на време поглеждаше към заобления купол над себе си, голям колкото покрива на стадион. Вървеше покрай рафтовете и докосваше някои от подвързиите - нещо, за което щеше да си навлече наказание, ако го забележеха и докладваха. Някой от хората му сигурно го наблюдаваше от мониторите на шестия етаж, но едва ли щеше да го натопи.

Подвързиите бяха гладки и прохладни, с цвета на пъстра еленова кожа. Върху гръбчетата бяха щамповани годините, подредени във възходящ ред: 1347 - несъмнено пълна с жертвите на черната смърт в Европа; 1865 - в някой от тези томове беше погребано името на Ейбрахам Линкълн; 1914 - пълна с жертвите на Първата световна война. В дъното на залата се намираха последните томове, хиляди за сегашната 2026 и много по-малко за 2027 година. Последната записана дата бе 9 февруари.

Стигна до едната страна на Трезора и се качи по тясна стълба на едно висящо мостче. Облегна се на перилата и се загледа в Библиотеката.

Залата бе заета от хиляди стоманени рафтове, губещи се в далечината, пълни с над 700 000 дебели кожени книги, в които бяха записани над 240 милиарда имена. Обгърна всичко това с поглед, мъчейки се да проумее мащабите му.

Зона 51 беше на 79 години. От основаването на базата охраната ѝ беше сменила шестнайсет началници. Той щеше да бъде последният. Всеки се беше заклел да пази тайната и целостта на Библиотеката. И всеки несъмнено беше заставал точно на това място и бе размишлявал за духовните последствия от самото съществуване на Библиотеката.

Само един от предшествениците му, самият Малкълм Фрейзър, се беше сблъсквал с мащабен пробив в сигурността като сегашния. И беше платил с живота си.

Дали същата участ не очакваше и него?

5.