Библиотекарите

- Не намеквам, че не ни казвате истината, госпожо, но ако ми плащаха по един паунд за всяка лъжа, която са ми казвали по време на работа, досега да съм натрупал състояние. Не мога да напиша в доклада до началника си, че просто съм приел показанията на разпитвания. Настоявам да ни позволите да огледаме.

Бузите на Кейша пламнаха.

- Аз пък ви казвам не! Вървете си.

- Роб, остави ме да поговоря с госпожата насаме, става ли? - обади се Ани.

Мелроуз се вцепени и я игнорира.

- Вижте, можем да направим това или по лесния начин, или по трудния. Или ще ни позволите доброволно да претърсим собствеността ви, или в най-скоро време ще се върнем с разрешително и с местната полиция. Ако тогава окажете съпротива, ще се озовете в затвора.

Даниъл Лайтбърн се втурна към тях от стълбите, като размахваше пушка.

- Идвате в имота ми и започвате да заповядвате? - яростно изкрещя той. - Заплашвате, че ще ни тикнете зад решетките? Няма да се получи, господинчо.

Мичъл посегна към пистолета под сакото си и се премести, за да защити Ани и Мелроуз. Беше работил като бодигард в Службата за защита на Короната и вероятно действаше напълно инстинктивно.

За част от секундата в помещението се възцари тишина, докато Ани не видя омразата и решимостта на лицето на Даниъл.

- Не! - изкрещя тя.

Пушката беше заредена с 8-и номер сачми за птици. Изстрелът разкъса гърдите на Мичъл, пронизвайки сърцето и белите дробове. Тялото му пое повечето сачми, но не и всички. Мелроуз беше улучен от половин дузина в лявата буза и окото и рухна на пода, като се гърчеше в агония. Мичъл остана да се олюлява няколко мига като отсечено дърво, преди гравитацията да си каже думата, след което падна мъртъв отгоре му.

Ани получи две сачми в десния крак, но не обърна внимание на изгарящата болка и се отпусна на колене, за да се погрижи за ранените.

- Викнете линейка! - извика тя. - Веднага!

Двама мускулести младежи, братята на Хейвън, се втурнаха по стълбите на помощ на баща си.

Даниъл презареди пушката и отново я насочи към Мелроуз и Мичъл.

- Никакви линейки! Момчета, вземете им оръжието. Кейша, погрижи се онзи да млъкне и да спре да кърви. Свалете ги долу.

Хейвън беше на стълбите и плачеше при вида на касапницата; зад нея опулено гледаха двете ѝ по-малки братовчедки, които като че ли още нямаха десет. Кейша им нареди да се приберат в стаите си, след което коленичи до Ани с кърпа, която притисна в окървавеното лице на Мелроуз.

Агентът, който беше останал при автомобила, чу стрелбата и започна да отваря вратата.

Преди кракът му да стъпи на земята, друг гърмеж разцепи въздуха и сачмите затракаха по вратата. От крака и хълбока му потече кръв. При вида на едрия мъж, готвещ се за втори изстрел, агентът превключи на задна и даде газ надолу по пътеката.

Кийлън стреля отново, пръсна предното стъкло и за малко не улучи обезумелия шофьор, който стигна шосето и превключи на предна. С изкривено от болка лице той се понесе с пълна скорост към Къркби Стивън, като в същото време се свързваше със службите за бързо реагиране.

От поста си от другата страна на пътя Кени и хората му гледаха изумено разиграващата се сцена. Гърмежът от къщата се чу ясно и Кени незабавно го разпозна.

- Стреля се - констатира той.

- Какво правим, шефе? - попита Лопес, когато Кийлън атакува шофьора.

- Това не е нашата престрелка, господа. Ние сме платена публика. Едно ще ви кажа обаче. Доволен съм като кърлеж на тлъсто куче. Това означава, че Пайпър е тук. Тези кучи синове свършиха черната работа вместо нас.

Вътре цареше хаос. Братята на Хейвън отметнаха чергата в задната стая и вдигнаха някакъв капак, разкривайки стръмно стълбище, което се спускаше надолу в земята. Даниъл раздаваше заповеди.

Мъртвецът да бъде отнесен в плевнята. Да вържат очите на Ани. Да превържат главата на Мелроуз. Задъханият Кийлън се втурна вътре с викове, че шофьорът се е измъкнал.

- Господи, сега какво ще правим? - извика Кейша.

- Не знам - отвърна Даниъл.-Изобщо не знам, мамка му. Момчета, свалете ги веднага долу! Кейша, погрижи се за раните им. И накарай оня да млъкне дори ако се наложи да му видиш сметката. Един или двама мъртъвци, все тая. Кийлън, донеси другите пушки и ги дай на момчетата. Навлякохме си война.

Със завързани очи и в шок, Мелроуз и Ани бяха поведени надолу по тайното стълбище. Кейша вървеше пред тях. Долу тя отвори голяма тежка врата, която водеше направо в Библиотеката от другия край на спалното и помещението на писарите.

Ани не видя нищо от хранилището, нито книгите от 2027 г., нито безкрайните рафтове. Продължаваше да говори на Мелроуз, да му повтаря, че всичко ще бъде наред, че трябва да се държи. Единственият му отговор обаче беше пъшкане и стонове.

Макар изобщо да не му се искаше да се откъсва от четивото си, Уил остави дневника на Франклин веднага щом чу приглушените гърмежи.

Бенджамин Франклин във Вектис! Какво е открил там?

Трябваше да спре. Това беше изстрел. Тежката кавалерия бе пристигнала.

Скри томчето под дюшека и събуди Филип.

- Разтъркай очи, хлапе - каза той на момчето. - Спасителният отряд май е горе.