Библиотекарите

Вторият приглушен изстрел потвърди предположението му.

Седнаха закопчани за леглата си и зачакаха трепетно. Накрая чуха приближаващи гласове, но не откъм склада, а откъм преддверието, водещо към помещението на писарите и Библиотеката. Вратата се отвори и на прага се появи Кейша. Уил моментално разбра, че нещо страшно се е объркало и че спасението отпада като опция.

Опита се да стане, забравяйки за момент, че е закопчан за леглото.

- По дяволите! - изруга той.

Филип беше шокиран при вида на ранените пленници.

- Татко?

- Всичко е наред, Филип.

Ани обърна глава към Уил, макар да не можеше да го види.

- Уил? Ти ли си?

- Аз съм. Ранена си. - По крака ѝ се стичаше струйка кръв. - Кейша, освободи ме да помогна.

Кийлън възрази, но Кейша изпълни молбата му.

- Да не направиш някоя глупост - умолително му прошепна тя. - Вече има един мъртъв.

Уил се изправи и колкото можеше по-внимателно махна тиксото от очите на Ани. Тя се огледа уплашено и забеляза редиците празни легла.

- Какво е това място?

- После - отвърна Уил. Без да иска разрешение, той вдигна полата ѝ, за да огледа раните. - Сачми. Кейша, донеси чисти превръзки и спирт. А също кибрит и пинцети.

- Добре съм - каза Ани. - Той се нуждае от помощ.

- Кой е той? - попита Уил.

- Шефът ми.

- А кой е бил убит?

- Името му е Мичъл - съкрушено рече тя. - Агент.

С помощта на мръщещия се Кийлън положиха Мелроуз на едно легло. Той незабавно се сви на кълбо и застена още по-силно.

- Някой знае ли, че сме тук? - обърна се Уил към Ани.

- Млък! - заповяда Кийлън.

- Кийлън, качвай се горе - намеси се Кейша. - Имаш работа за вършене. Ендрю, иди с него и донеси спирт, превръзки и всичко, което поиска Уил.

- Първо трябва да ги закопчаем, Кейша - настоя Кийлън.

- Няма къде да избягат. Вратите са заключени, аз съм при тях - отвърна тя.

- Не е достатъчно - изсумтя Кийлън. - Ендрю, вземи пушката и застреляй всеки, който се опита да направи някоя глупост. Аз ще донеса нещата.

Младежът кимна мрачно и взе пушката от чичо си, но когато Кийлън излезе, Кейша му нареди с авторитета на майка да държи оръжието с дулото към земята.

Ани най-сетне успя да отговори на въпроса на Уил:

- Другият ни агент, Дейвид, успя да се измъкне. Фермата ще бъде пълна с полицаи след по-малко от час.

Двамата коленичиха над Мелроуз, но Кейша беше онази, която махна кърпата. Мелроуз зае защитна позиция и вдигна ръце да се съпротивлява, смотолеви нещо, но внезапно притихна, сякаш силите му се изчерпаха напълно. Окото му беше подуто, кървящо и затворено, а бузата му беше кърваво месо.

- Трябва да иде в болница, Кейша - рече Уил. - Не можем да се справим с подобни рани. Някоя сачма може да е попаднала в мозъка му.

- Не! - отсече тя. - Никакви болници. Ще трябва да се оправяме тук.

Уил мислеше бързо.

- Виж, Кейша, разполагате със съвсем малко време преди да дойде полицията. Отнесете го горе и го оставете край пътя. Те ще го намерят и ще се погрижат за него. Разполагате с предостатъчно заложници. Един повече или по-малко е без значение.

Тя тутакси прие предложението му.

- Ендрю. Иди и кажи на Даниъл или Кийлън да дойде и да помогне. Ще направим това, което предложи Уил.

Младежът се намръщи.

- Но чичо Кийлън каза...

- Не ме интересува какво е казал! Ще слушаш майка си!

Ендрю не помръдна и леко надигна пушката.

- Уил, обещай, че няма да направиш някоя глупост, докато Ендрю е навън.

Уил искрено обеща и Ендрю с неохота излезе.

Кръвта потече по-силно през клепача на Мелроуз. Кейша се изправи. В склада имаше чисти кърпи и тя отиде да вземе няколко.

Уил видя, че Ани се тресе на пристъпи. Взе одеялото от леглото си, загърна я с него и я прегърна, за да я стопли.

- Съжалявам, че ти вързах тенекия - рече той. -Трябваше да го направя, за да намеря Филип.

- Здравей, Филип - немощно поздрави тя.

- Здрасти - отвърна момчето и се намръщи.

- Какво правят те тук? - попита Ани.

- По-късно ще ти обясня. А сега да помислим как да се измъкнем от тази каша.

Ани най-сетне престана да се владее и се разплака, като се извиняваше между хълцанията, че един обучен агент не бива да се държи по такъв начин.

- Всичко е наред - успокои я Уил и целуна косата ѝ. - На първо място си човешко същество, а не агент.

- Татко, тук съм - раздразнено се обади Филип. Уил се усмихна. Момчето защитаваше честта на майка си. Това му харесваше.

- Спокойно, хлапе - рече той и вдигна безимения си пръст. - Халката си е на мястото и майка ти е номер едно.

Кейша забърза обратно през спалното с няколко бели кърпи и сложи едната върху окото на Мелроуз.

- Кейша, всичко приключи - тихо рече Уил. - Наистина съжалявам, че се стигна дотук. Знам, че това е делото на живота ти, и разбирам колко важно е това за теб, но нещата вече излязоха от контрол. Трябва да ни пуснете. Трябва да се предадете. Заради Хейвън, заради теб, заради цялото семейство. Ако не го направите, всичко ще завърши зле.

Устната й трепереше.

- Ами Библиотеката? - посочи тя към помещението на писарите. - Ами те?

- Честно казано, не зная - призна Уил. - Ще направя всичко възможно, но както ти казах, нещата вече не са във ваши ръце.