Библиотекарите

- Това място ме озадачава - рече той. Фенерът осветяваше в радиус не повече от десетина метра около тях. Ако коридорът имаше край, Франклин не можеше да го види. От умората и смайването краката му бяха натежали и се тътреха по камъка.

Датите все повече и повече приближаваха към настоящето. От време на време Франклин се изкушаваше да вземе някоя книга, но Абигейл продължаваше уверено напред, а той нямаше желание да изостава. Но когато забеляза годината 1581 върху гръбчетата, извика на момичето да спре. С периферното си зрение забеляза нещо на земята.

- Ела тук!

Вдигна високо фенера и тръгна по тясната странична пътека. На земята имаше купчина дрехи, безформен кафяв и черен плат. Приближи и рязко пое дъх, когато видя лежащия по гръб скелет.

По черепа беше останала суха кожа и тъмна коса. До него лежеше черно кепе. Франклин коленичи с любопитството на следовател и обясни на вцепененото момиче, че тилът на черепа е хлътнал и че камъните под него са покрити с ръждиви петна от старата кръв. Облеклото на скелета беше черно - ватиран жакет с висока яка, бричове до коленете, чорапи по дългите кости, кожени ботуши. Тялото лежеше върху дълго черно наметало, поръбено с козина при яката.

- Съдейки по облеклото му, вероятно този джентълмен е дишал по времето на кралица Елизабет.

- Кога е било това? - попита момичето.

- Погледни годините на книгите наоколо - отвърна Франклин. - Предполагам, че се е интересувал от своето настояще по същия начин, както ние търсим нашето. И заради това главата му е била разбита. Още ли мислиш, че трябва да потърсим книгите от нашата година? - попита той.

- Трябва, ако искате да разберете това място - настоя Абигейл.

- Добре тогава, да оставим този джентълмен на мира. Не се страхувам от него. Живите ме притесняват.

Продължиха нататък по централния коридор покрай книги от XVII, след това от XVIII век. Колкото повече доближаваха 1774 г., толкова по-силно безпокойство изпълваше Франклин. Какво беше това място. Какво искаше да му покаже това момиче?

Накрая видя първите книги от 1774 г., но Абигейл продължаваше да върви напред.

- Но ние стигнахме! - извика той. - Това е хиляда седемстотин седемдесет и четвърта!

- Почти стигнахме - отвърна тя.

Той я последва. Когато видя книга с надпис 1775, тя се върна и влезе в прохода между рафтовете.

- Вдигнете фенера - помоли го Абигейл.

Взе една книга, погледна страниците ѝ, върна я на мястото ѝ, направи няколко крачки и взе друга.

- Какво търсиш? - нетърпеливо попита Франклин.

- Кажете ми на коя дата е починала съпругата ви.

Франклин едва не изпусна фенера.

- Защо ти е да знаеш това, за Бога?

- Моля ви. Просто ми кажете датата.

- Деветнайсети декември.

- Какво е било моминското ѝ име?

- Що за въпрос е това?

- Кажете!

- Дебора Рийд.

- Кажете го буква по буква.

- Р-И-Й-Д. Наистина, дете, това вече е прекалено!

След няколко минути търсене по лавиците безпокойството ѝ се смени с ликуване.

- Ето, господин Франклин. Вижте това!

Страницата бе пълна с имена, но всички сякаш изчезнаха, когато той видя името Дебора Рийд, изписано със сбит почерк.

До него пишеше: MORS 19 декември 1774

.

На Франклин му се зави свят. Краката му омекнаха и трябваше да се облегне на близкия рафт.

- Сега разбирате ли? - попита момичето.

Той с мъка си възвърна дар слово.

- Как е възможно това?

- Ръцете на онези, които са написали книгите, са били водени от Бог. Ето как.

- Просто не мога да повярвам. Това е невъзможно.

- Ще ви покажа още - рече тя. - На коя дата сте роден?

- На седемнайсети януари хиляда седемстотин и шеста.

- Тогава да идем да ви открием.

Върнаха се назад и десет минути по-късно Франклин се взираше в собственото си име.

Бенджамин ФранклинNATUS 17януари 1706

Нямаше къде да се седне, затова той просто се отпусна на каменния под и направи знак на Абигейл да седне до него.

- Трябва да ми кажеш всичко. Имам толкова много въпроси, че не знам откъде да започна. Откъде знаеш за съществуването на тази библиотека?

- Знанието за Библиотеката на Вектис се предава в семейството ми. Бях сигурна, че я има, но се страхувах, че няма да мога да я открия.

Лицето му се бе зачервило и той започна да изстрелва въпросите един след друг.

- Откъде знае семейството ти за това място? Какво знаеш за хората, които са написали тези книги? Каква част от бъдещето е предсказана? Защо...

Тя го прекъсна.

- Моля ви, господин Франклин, успокойте се, че ще ви стане зле. Ще ви разкажа всичко, което знам.

Когато приключи с разказването на устно предаваната история, Абигейл беше с приповдигнат дух, а Франклин изглеждаше изтощен. Беше извадил бележника, с който не се разделяше, и забързано си водеше бележки. Когато най-сетне остави молива, бе изписал думи като манастир Вектис, монаси, Орден на имената, писари, рижа коса, Клариса Лайтбърн, Пин.

Вдигна уморено глава.