Библиотекарите

- Цял живот изучавам света на природата, създаден от Бог. Винаги съм се възхищавал безкрайно на делото на Твореца, но сега разбирам абсолютно ясно, че Той държи здраво поводите на фундаменталните елементи на нашата съдба. Това наистина буди страхопочитание.

Абигейл кимна в знак на съгласие.

- Скъпо момиче, да не искаш да кажеш, че тази библиотека продължава да расте в дома ти в Иоркшър? -попита Франклин.

- Да - отвърна тя. - Точно затова сс махнах оттам.

- Обясни ми.

- Дойде времето да родя един от тях.

- А, сега разбирам - добродушно я погледна Франклин. - Но въпреки това сега искаш да се върнеш.

- Изобщо не трябваше да бягам - рече Абигейл. - При барона видях и правих много по-лоши неща, като онези в пещерите.

- Разбирам. - Франклин стана и закуцука на болния си крак. - Абигейл, скоро трябва да напусна Англия, но ще те отведа в Иоркшър. Ще наема най-добрата карета и най-силните коне. Ученият в мен не може да устои на изкушението да види тези създания в плът и кръв. Трябва обаче да свършим нещо друго тук.

Тя го погледна щастливо.

- Какво? Само кажете.

- До коя година стига тази библиотека?

- Нашата започва от две хиляди двайсет и седма, така че тази вероятно е дотогава.

- Боже мой! - възкликна Франклин. - Толкова далеч в бъдещето. Направо не знам какво да кажа. Моят интерес обаче е далеч по-скромен. Трябва да надникна в съвсем близкото бъдеще.

С тези думи той написа нещо на нова страница в бележника си и откъсна листа.

- Виж, Абигейл, в Америка стават важни неща. Другарите ми се готвят за война с Англия. Скоро във Филаделфия ще се проведе Вторият континентален конгрес и се надявам да стигна навреме, за да участвам в него. Ще ме търсят за съвет. Дали да продължим с приказките, или да посегнем към оръжието? Можем ли да победим, или със сигурност ще изгубим? Имам идея, която може да ми помогне неимоверно. На този лист съм записал имената на най-големите политици в Америка. Макар задачата да ми тежи страшно, датите на смъртта им могат да ми кажат много неща.

Той ѝ показа написаните имена:

Джон Адамс

Томас Джеферсън

Джордж Вашингтон

АлександърХамилтьн

Джон Джей

Джеймс Медисьн

Подаде ѝ листчето.

- Да действаме колкото се може по-бързо. Започваме от днешната дата и продължаваме напред. Ще си разделим работата. Аз поемам датите на смъртта на тези господа за седемдесет и пета и ще продължа напред с нечетните години. Ти започни от седемдесет и шеста и проверявай четните. Нали разбираш? Ако намериш някое име, извикай ме незабавно.

Нужни бяха малко повече обяснения, но след като Абигейл схвана идеята, двамата се разделиха и започнаха да свалят книгите от лавиците.

Минаха часове. В мрака на залата Франклин нямаше как да знае, че нощта отдавна е отминала. Погълнат от работа, той изгуби представа за всичко около себе си, само погледът му се плъзгаше по безкрайното море от души, търсейки интересуващите го имена.

Едно по едно те се появяваха при него или при Абигейл, докато накрая той не извика момичето и не обяви край на издирването. Само едно име не беше открито.

- Работата ни приключи - каза той. - Открихме всички без Медисън. Ти намери трима, аз двама, така че отговорът е ясен.

- Аз намерих още един - каза тя, забила поглед в краката си.

- Значи все пак си попаднала и на Медисън? - попита той.

- Не. Открих вас.

Франклин въздъхна тежко.

- Не искам да научавам. - Последва дълго неловко мълчание и накрая той добави: - Скоро ли е?

- Не, не е скоро.

- Е, това е добре, защото имам много работа за вършене, преди да заспя завинаги. И тъй, ето с какво разполагаме: Вашингтон - четиринайсети декември хиляда седемстотин деветдесет и девета, Хамилтън - дванайсети юли хиляда осемстотин и четвърта, Адамс и Джеферсън, колкото и да не е за вярване, на една и съща дата - четвърти юли хиляда осемстотин двайсет и шеста, Джей - на седемнайсети май двайсет и девета. Медисън, Бог да благослови душата му, ги надживява, ако не сме го пропуснали. Знаеш ли какво означава това, Абигейл?

Тя поклати глава.

- Ако започне война, тези хора, нашите най-добри лидери и генерали, няма да загинат на бойното поле, нито ще бъдат обесени от британците. Ще живеят хубав и дълъг живот. Това означава, Абигейл, че ако се вдигнем на оръжие срещу Англия, ще победим! Точно това ще кажа на другарите си - да бъде война!

22.

Когато Ани се размърда, Уил бързо скри дневника под дюшека. Почти нямаше време да проумее прочетеното. Преди години бе открил с изумление, че Библиотеката е повлияла на хора като Жан Калвин, Нострадамус и дори на Уилям Шекспир. Сега пък научаваше, че е изиграла роля и в Американската война за независимост! Откровението го замая, но дрезгавият глас на Ани рязко го върна в настоящето.

- Колко е часът? - попита тя, посягайки със свободната си ръка към бутилката вода до леглото.

- Почти седем. Как е кракът ти?

- Възпален. Мислиш ли, че са прибрали Мелроуз?

- Надявам се, но не вярвам, че ще спасят окото му.

- Не бих казала нещо толкова ужасно, но мисля, че една превръзка ще му отива.

Филип се изкиска.