Библиотеката на мъртвите

— Както вече казах, последствията не могат да се променят. Не знаехме как точно ще бъдат извършени атаките или кой ще бъде отговорен за тях, макар че имахме някои идеи. Мисля, че именно затова толкова бързо отговорихме с атаката срещу Ирак. Всичко е било проиграно предварително.

— Господи!

— Суперкомпютрите ни обработват данните непрекъснато и търсят модели по цял свят. — Марк се наведе напред и сниши глас. — Мога да ти кажа със сигурност, че на девети февруари две хиляди и тринайсета в Китай ще умрат двеста хиляди души, но не зная защо. В момента се работи върху това. През две хиляди двайсет и пета, двайсет и пети март, ако трябва да сме точни, ще загинат повече от един милион души в Индия и Пакистан. Това означава промяна на парадигмата, но е прекалено далеч и още никой не се е заел с нея.

— Но защо в Невада?

— Библиотеката е била докарана тук, след като военновъздушните сили са я пренесли от Англия във Вашингтон. В пустинята било построено противоатомно подземие. Били нужни двайсет години за преписването на целия материал след четиридесет и седма и за вкарването му в компютрите. Преди това книгите били безценни. Сега са по-скоро церемониални. Гледката е изумителна, но самата Библиотека вече не представлява особена ценност. Колкото до това защо в Невада — ами защото е отдалечена и лесно може да се защитава. Труман пуснал димната завеса през четиридесет и седма, като изфабрикувал историята с Розуел и летящите чинии и оставил всички да вярват, че Зона 51 е била построена специално за изследването на НЛО. Не можели да скрият съществуването на лабораторията заради многото хора, участвали в строителството й, но скрили предназначението й. Доста глупаци продължават да вярват в онези дивотии за извънземни.

Уил се канеше да си сипе втора доза, но се усети, че уискито го хваща повече, отколкото му се иска. Точно сега омайването не беше особено добра идея.

— А ти с какво се занимаваше там? — попита той.

— Със сигурността на базата данни. Имаме най-сигурните сървъри на света. Никой не може да ни хакне нито отвън, нито отвътре. Или поне не можеше.

— Значи си разбил собствената си система.

— Аз съм единственият, който би могъл да го стори — горделиво рече Марк.

— Как?

— Съвсем просто. Флаш памет в задника. Измамих онези шибаняци, наблюдателите. Не могат да позволят широката публика да научи за съществуването на Библиотеката. Представяш ли си на какво би заприличал светът в такъв случай? Всеки ще се парализира, ако знае датата, на която ще умре — или датата на жена си, на родителите си, на деца или приятели. Анализаторите ни смятат, че обществото, каквото го познаваме, ще бъде променено завинаги. Цели дялове от населението могат просто да теглят една и да си кажат, какъв е смисълът? Престъпниците ще извършват повече престъпления, ако знаят, че няма да бъдат убити. Можеш да си представиш някои доста гадни сценарии. А шантавото е, че става дума само за дати на раждания и смърт. Нищо за това как хората са живели живота си, какво е било качеството му. Само раждане и смърт, всичко останало е екстраполация.

— Тогава защо го направи? — повиши глас Уил. — Защо пусна пощенските картички?

Марк знаеше, че въпросът предстои. Уил го виждаше съвсем ясно. Долната му устна потръпна като на остро сгълчано дете.

— Исках да… — задавено рече той и се разхлипа.

— Какво си искал?

— Исках да направя живота си по-добър. Исках да бъда… различен. — И отново избухна в сълзи.

Беше жалка гледка, но Уил обузда раздразнението си.

— Продължавай, слушам те.

Марк извади кърпа и издуха носа си.

— Не исках цял живот да бъда търтей, заврян в някаква лаборатория. Виждам богаташи в казината и се питам: защо точно те? Аз съм милион пъти по-умен от тях. Защо не съм на тяхно място? Но никога не успявам. Нито една от компаниите, в които работех след завършването, не преживя такъв голям бум като „Майкрософт“ или „Гугъл“. Направих малко пари на борсата, но цялата дот-ком лудница мина покрай мен. После си го начуках, като се съгласих да работя за правителството. След като тръпката на Зона 51 изчезне, остава само нископлатена компютърна работа в бункер. Опитах се да продам сценариите си — нали ти казах, че пиша, — но ги отхвърлиха. Затова реших, че мога да променя живота си, като измъкна мъничко данни.

— Значи е било заради пари? Така ли?

Марк кимна, но добави:

— Не заради самите пари. А заради промяната, която върви с тях.

— И как смяташе да правиш пари от Апокалипсиса?

Намръщената физиономия на Марк се смени с тържествуваща усмивка.

— Вече го направих! Ударих големите пари!

— Осветли ме, Марк. Не съм схватлив като теб.

Марк не се хвана на шегата му, а я прие като комплимент и започна да обяснява — отначало бавно и търпеливо, но след това все по-разпалено и по-разпалено.