Бунтовници

- Нашата стратегия не е насочена към конкретна цел, а

- Ти трябва да останеш - отвръща т о й .

има по-широка база. Няма начин да разберем кои от Еруди­

- И т е б уцелиха - настоява т я . - Видях т е .

т и т е подкрепят Джанийн и кои - не. Затова е по-безопас­

- Нали помниш, че съм Дивергент? - казва т о й . Лин под-

но да приемем, че всички онези, които са срещу нея, вече са

белва очи и т о й бърза да продължи, за да не се налага да слу­

напуснали централата на Ерудитите.

ша наново теориите на Лин за конспирация на Диверген-

- Всички знаем, че силата на Ерудитите не е в хората, а 6

т и т е . - Както и да е, бас ловя, че тебе никой не те брои,

информацията, която притежават - продължава Евелин. -

пък и какъв е шансът да активира точно теб, щом знае, че

Докато те владеят информацията, ние няма да се освобо­

всички, свързани със симулацията, са останали тук?

дим от тях, особено след като повечето от нас са зависи­

Лин въси вежди, докато обмисля думите му. Но се раз­

ми от симулацията. Ерудитите използват информацията

веселява - доколкото изобщо Лин може да бъде весела - ко­

вече дълго време, за да ни контролират и управляват.

гато Тори отново заговаря.

- Останалите от нас ще се разделят на групи, съставе­

симулацията и ни принудиха да убиваме хора, които дори

ни от безкастови и Безстрашни - продължава т я . - Една

не познаваме. Избиха всички лидери на Аскетите.

голяма част ще се опита да проникне в централата на Еру­

- Така е... - отвръща Кристина. - Само че... като напад­

д и т и т е и да си проправи път, освобождавайки сградата

нем централата на Ерудитите и избием всички, няма ли

от т я х н о т о присъствие. Няколко по-малки групи ще про­

да постъпим по същия начин, както те постъпиха с Аске­

дължат незабавно към най-високите етажи, за да се отър­

т и т е ?

в а т от ключови ръководители на Ерудитите. По-късно

- Сега е различно. Това не е непровокирана атака - о т ­

тази вечер ще разберете към коя група с т е причислени.

връща й намръщено Лин.

- Атаката е планирана за след т р и дни - обявява Еве-

- Така е, знам - казва Кристина.

лин. - Гответе се. Това начинание ще бъде трудно и опасно.

После ме поглежда. Аз мълча. Тя има право - това не из­

Но безкастовите са свикнали с трудностите...

глежда никак редно.

При тези думи безкастовите надават одобрителни ви­

Тръгвам към къщата на Итън, защото имам нужда от

кове и аз си припомням, че ние, Безстрашните, само преди

малко тишина.

няколко седмици критикувахме Аскетите, задето снабдя­

Отварям външната брата и се качвам по стълбите. Ко­

в а т безкастовите с храна, вода и други необходими неща.

гато стигам в с т а я т а на Тобиас, сядам на леглото и поглеж­

Как толкова лесно се забравя това?

дам през прозореца навън, където безкастови и Безстраш­

ни са се събрали около огньовете, смеят се и разговарят.

- А Безкастовите са свикнали с опасностите...

Въпреки това още не са се смесили. Помежду им продължава

Всички около мен вдигат юмруци във въздуха и крещят.

да има отчетлива граница - от едната страна са безкасто­

Гласовете им к ъ н т я т в главата ми и раздухват победоно­

вите, от другата - Безстрашните. .

сен огън в гърдите ми, който може да ме подтикне да се

присъединя към тях.

Наблюдавам Лин, Юрая и Кристина край един от огньо­

вете. Юрая плъзва ръка над пламъците, прекалено бързо, за

Погледът на Евелин е прекалено празен за човек, който

да го опарят. Усмивката му наподобява повече гримаса, из­

държи разпалена реч. Лицето й повече прилича на маска.

кривена сякаш от печал.

- Долу Ерудитите! - провиква се Тори и всички повта­

р я т думите й; гласовете им се сливат, независимо към коя

След няколко минути чувам стъпки по стълбите и То­

от двете групи принадлежат. Сега пред нас има общ враг,

биас влиза в стаята, оставяйки обувките си пред вратата.

но дали т о в а ни превръща в приятели?

- Какво става? - пита.

Забелязвам, че Тобиас не участва в общото ликуване.

- Нищо особено - отговарям. - Просто се бях замисли­

Кристина също.

ла. Чудно ми е, че безкастовите толкова лесно се съгласиха

на съюз с Безстрашните. Не може да се каже, че Безстраш­

- Това не ми се вижда редно - казва т я .

ните винаги са били особено благосклонни към тях.

- Какво искаш да кажеш - обръща се към нея Лин, до­

като наоколо биковете с т а в а т все по-оглушителни. - Не

Той застава до мен край прозореца и се обляга на рамка­

помниш ли какво ни причиниха? Блокираха мозъците ни със

т а .

- Това не прилича много на естествен съюз, нали? - казва

- Не искам да изглеждам като страхливка.

т о й . - Но сега имаме една и съща цел.

- Ей! - Той повдига брадичката ми. Пръстите му са сту­

- Сега - да. Но какво ще стане, когато целта се смени?

дени. Гледа ме строго. - Вече си направила за тази каста

Безкастовите искат да премахнат кастите, а Безстраш­

толкова, колкото не е направил никой друг. Ти...

ните - не.

Той въздъхва и опира чело в моето.

Тобиас стиска устни и те се превръщат в тънка права

- Ти си най-смелият човек, когото познавам. Остани

линия. Внезапно си спомням как Маркъс и Иохана вървят

тук, докато не се възстановиш.