Бунтовници

- Дори не съм подозирал - ухилва се т о й . - Моите изви-

На следващата пресечка завивам наляво и тръгвам по

разбития т р о т о а р към сградата, където кастата на Аске­

- Не е възможно.

т и т е провеждаше месечните си сбирки. Макар да е минало

- Не можеш да си сигурен.

много време, о т к а к т о идвах т у к за последно, още помня

- Всъщност мога, защото съм виждал какво се случва с

къде се намира. През една пряка на Ьг, две на запад.

хората, когато научат истината. Изглеждат така, сякаш

Докато крача, слънцето бавно се спуска към хоризонта.

са забравили накъде о т и в а т и само безцелно се с к и т а т нао­

В привечерния здрач всички сгради наоколо губят цветове­

коло, опитвайки да си спомнят.

те си и с т а в а т сиви.

По гърба ми пропълзяват мразовити тръпки; тръгват

фасадата на централата на Аскетите е прост бето­

и по ръцете и карат кожата ми да настръхне.

нен правоъгълник, както и всички останали постройки в

- Знам, че Джанийн е готова да избие половин каста, за

сектора на Аскетите. Но когато бутам входната врата,

да се добере до тази информация, значи трябва да е изклю­

вътре ме посреща познатото дюшеме и наредените в ква­

чително важна - казвам. После млъквам. Знам и още нещо,

драт дървени пейки. В центъра на табана има прозорец,

през който нахлува оранжева слънчева светлина. Той е един­

но чак сега си давам сметка за това.

ствената украса на залата.

Малко преди да се нахвърля на Джанийн, тя каза: „Това

не важи само за теб! Н и т о само за мен!".

Отпускам се на старата ни семейна пейка. Аз обикно­

ТоВа се отнасяше за всичко, което тя ми причини в опи­

вено сядах до т а т к о , а Кейлъб - до мама. Сега се чувствам

като последния оцелял от фамилията. Последният Пра-

т и т е да открие симулация, която да ми подейства. Симу­

лация, която да подейства на Дивергент.

Оър.

- Известно ми е, че е свързано с Дивергентите - изтърс­

- Хубаво е, нали? - Маркъс се появява отнякъде и сяда

насреща ми, сключил ръце 6 скута. Слънчевият сноп пада

вам. - Знам, че тази информация касае онова, което е о т ­

помежду ни.

въд оградата.

Челюстта му е посиняла на м я с т о т о , където го удари

- Не е същото като да знаеш какво има о т т а т ъ к огра­

Тобиас. Косата му е наскоро подстригана.

дата.

- Чудесно е - отвръщам, заставайки нащрек. - Какво

- Е, ще ми кажеш ли най-после за какво става дума, или

правиш тук?

само ще ми побутваш догадки под носа и ще ме караш да

- Видях, че влизаш. - Той внимателно оглежда н о к т и т е

подскачам к а т о пале?

си. - Исках да си поговорим за информацията, която о т ­

- Не съм дошъл т у к да участвам в себелюбиви пререка­

крадна Джанийн Матюс.

ния. И няма да ти кажа нищо не защото не искам, а защото

- Ами ако си закъснял? Ако Вече ми е известно за какво

нямам представа kale да ти го опиша. Сама трябва да го

става дума?

видиш.

Маркъс вдига т ъ м н и т е си очи и ги присвиба. Погледът

Забелязвам, че с течение на разговора светлината от

му е много по-отровен от този на Тобиас, макар т о й да е

жълта става все по-наситенооранжева и хвърля по-тъмни

наследил очите на баща си.

сенки върху лицето му.

- Мисля, че Тобиас има право - казвам. - На т е б ти ха-

ресва ga си единственият посветен. Харесва т и , че аз не

Бедствие. Внезапно проумявам проблема. Безкастовите

знам това, което ти знаеш. Това те кара да се чувстваш

замислят да унищожат не само водещите личности сред

значим. Точно затова няма нищо да ми кажеш, а не защото

Ерудитите, но и цялата база данни на кастата. Те ще из­

е неописуемо.

равнят всичко със земята.

- Не е вярно.

Никога не съм одобрявала плана им, но си въобразявах,

- И откъде да съм сигурна?

че след него, рано или късно, ще можем да се възстановим,

Маркъс впива очи в мен и аз отвръщам на погледа му.

защото Ерудитите все още ще jnaam необходимата ин­

- Седмица преди симулационната атака Аскетите взеха

формация, дори тяхната база данни да е унищожена. Сега

решение да разкрият тази информация и да разпратят до

обаче се оказва, че има нещо, което не е известно дори на

всички записа с нея. На всички в града. Денят, определен за

най-интелигентните сред Ерудитите; нещо, което не

нейното огласяване, беше приблизително седмица след си­

може да бъде възстановено след унищожаването на реда в

мулационната атака. Както се досещаш, не успяхме да го

нашия свят.

направим.

- Ако ти помогна, ще предам Тобиас. Ще го загубя зави­

- Значи, тя не е искала да разкриете какво има отвъд

наги. - Преглъщам мъчително. - Е т о защо трябва да ми

оградата? И защо? Но най-важно е откъде е научила за наме­

дадеш много основателна причина да го направя.

ренията ви? Нали каза, че т о в а са знаели единствено лиде­

- Освен благополучието на всички в нашето общество

р и т е на Аскетите?

ли? - Маркъс бърчи нос от отвращение. - Това не ти ли е

- Ние не сме тестнщ Беатрис. Доведени сме на т о в а мяс­

достатъчно?

то със специална задача. Преди време Аскетите бяха при­

- Обществото ни е разкъсано на части. Е т о защо не ми

нудени да поискат помощ от Ерудитите, за да изпълнят

е достатъчно.