Бунтовници

първо него, после Кристина и накрая мен. Присвивам очи

които се носят във всички посоки. В мрака вдясно от мен

и се насилвам да се усмихна, сякаш нямам нищо против да

зървам светулки, чиито фенерчета пулсират ритмично

ме заслепяват и да насочват пистолет в главата ми. Ми­

като сърце.

ротворците трябва да са се побъркали, ако наистина при­

След няколко секунди Маркьс навъсено поглежда Кристи­

емат така нещата Или са прекалили с техния специален

на.

хляб.

- Какво, по дяволите, беше moBdi\

- Няма нещо, което Безстрашните да ненавиждат по­

- Всичко е толкова различно т у к - казва. - Човек напъл­

вече от безгрижното бърборене на Миротворците - о т ­

но може да забрави какво се случва т а м - и тя посочва с

връща тя и свива рамене. - Реших, че ако го нервирам, т о в а

пръст към града.

ще отвлече вниманието му и т о й ще ни пусне.

- Те наистина често го забравят - казвам.

Усмихвам се широко.

- Те обаче знаят какво има отвъд града, нали? - продъл­

- Ти си същински генийЛ

жава т я .

- Известно ми е. - И тя тръсва глава, сякаш о т м я т а

- Също толкова, колкото знае и охраната на Безстраш­

косата си назад, само дето косата й не е толкова дълга, че

ните - намесва се Маркъс. - А то е, че с в е т ъ т отвън е

да може да я отметне.

непознат и потенциално опасен.

- На всичкото отгоре Джошуа не е типично за Аскети­

- А ти откъде знаеш какво знаят те? - питам.

т е име.

- Защото ние така им казахме - отвръща той, поемай­

- Карай да върви - к а т о че ли някой прави разлика!

ки към оранжерията.

Далече напред забелязвам светлинките от базата на

Двете с Кристина се споглеждаме. После тръгваме да го

Миротворците - познатата група дървени постройки с

настигнем.

оранжерия по средата. Минаваме през овощната градина.

- Как да разбирам moBdi

Въздухът ухае на напечена от слънцето пръст.

- Когато ти е поверена цялата информация, трябва да

Пак си припомням как мама протяга ръка да откъсне

Прецениш каква част от нея да кажеш на другите - уточ­

ябълка, когато преди години дойдохме да помогнем на Ми­

нява Маркъс. - Лидерите на Аскетите им казаха само тол­

ротворците за прибирането на реколтата. Болка прониз­

кова, колкото беше нужно. А сега да се надяваме, че Иохана

ва гърдите ми, но споменът не ме поглъща цялата к а т о

не е изневерила на навиците си. По т о в а време обикновено

преди няколко седмици. Сигурно защото изпълнявам мисия

е в оранжерията.

в нейна памет. Или пък защото се страхувам да се отдам

Той отваря в р а т а т а на оранжерията. Въздухът вътре

изцяло на скръбта. Нещо обаче се е променило.

е тежък също като последния път, когато бях тук, но сега

Маркъс паркира пикапа зад едно от спалните помеще­

е и влажен. Влагата разхлажда страните ми.

ния. За първи п ъ т забелязвам, че в стартера няма ключ.

- Леле! - възкликва Кристина.

- Как изобщо успя да запалиш? - питам.

Всичко наоколо е огряно единствено от лунната свет­

- Баща ми ме научи на много неща за механиката и ком­

лина и е трудно да се различи зеленината от дърво или пък

п ю т р и т е - отвръща т о й . - Предадох тези познания на

агрегат, дело на човешка ръка. Листата шибат лицето ми,

сина си. Нали не си мислиш, че сам се е научил на всичко?

докато си проправям п ъ т през растенията. После забеляз­

- Всъщност точно така си мислех. - Отварям врата­

вам Йохана, която е приклекнала край един храст с купичка

та и изскачам от пикапа. Тревата гъделичка пръстите на

в ръка и явно бере малини. Косата й е прибрана назад и мога

краката и прасците ми. Кристина застава от дясната ми

да видя белега.

страна и вирва глава.

- Не вярвах отново да те видя тук, госпожице Прайър -

посреща ме т я .

тиевати фрази. Разказвам, че Безстрашните са се съюзили с

- Може би защото трябваше вече да съм мъртва, така

безкастовите и се канят да унищожат Ерудитите, като

ли? - отговарям.

ни о с т а в я т без една от жизненоважните касти. Обясня­

- Винаги съм знаела, че който живее

с оръжие, от оръжие

вам, че в лагера на Ерудитите освен цялото тяхно позна­

умира. Е т о защо съм приятно изненадана. - Тя закрепва ку­

ние се пази и много важна информация, която на всяка цена

пичката върху коляното си и ме поглежда. - Но подозирам,

трябва да бъде съхранена. Когато приключвам, си давам

че едва ли си се върнала, защото т у к много ти харесва.

сметка, че не съм уточнила защо всичко това касае и ней­

- Не - отговарям. - За друго дойдохме.

ната каста, но не знам как точно да й го обясня.

- Добре, тогава - изправя се т я . - Нека поговорим за

- Малко съм объркана, Беатрис - проговаря т я . - Какво

това.

точно искаш от нас?

Тя понася купичката към центъра на оранжерията, къ­

- Не съм дошла т у к да моля за помощ - отвръщам. -

дето обикновено се провеждат срещите на Миротвор­

Според мен трябва да си наясно, че съвсем скоро много хора

ците. Следваме я до коренището на дървото, където тя

ще умрат. И знам, че едва ли ще искаш през това време да

се настанява и ми подава купичката с малини. Взимам си

стоиш т у к със скръстени ръце, макар някои от т в о я т а

няколко и предавам купичката на Кристина.

каста да желаят точно това.