Бунтовници

за болката. Надигам се, без да изпускам Тори от прицел.

П р ъ с т ъ т й обаче е вече на спусъка. Хвърлям се към нея

- Не мислех, че си изменник, Трие - казва тя и думите

с всичка сила и я блъскам настрани. П и с т о л е т ъ т стреля

й прозвучават к а т о животинско ръмжене, а не к а т о чо­

и аз чувам вик.

вешка реч.

- Не съм - отговарям. Примигвам, за да се търкулнат

не, писък, предсмъртен хрип. Забелязвам оголените зъби

сълзите ми по бузите и да я виждам по-ясно. - Мога вед­

на Тори. Чувам я да шепне името на брат си - Джордж

нага да ти обясня, но... засега те моля да ми се довериш.

У - после виждам как ножът се забива отново.

Има нещо много важно, което само Джанийн знае къде се

Очите на. Джанийн се изцъклят.

намира...

- Точно така! - обажда се Джанийн. - То е в този ком­

пютър, Беатрис, и само аз мога да го открия. Ако не ми

помогнеш, ще си отиде заедно с мен.

- Тя е лъжкиня - намесва се Тори. - Лъжкиня\ Ако й вяр­

ваш, то освен изменник си и идиотка, Трие!

- Вярвам й - казвам. - Вярвам й, защото т о в а е най-

близко до логиката. Съществува дълбоко засекретена ин­

формация и тя се съхранява в този котпТотър, Тори! - По­

емам си дълбоко въздух и понижавам глас. - Моля те да ме

изслушаш. Мразя я не по-малко от т е б . Нямам причини

да я защитавам. Казвам ти самата истина - става дума

за нещо много важно.

Тори мълчи. За момент решавам, че съм победила; че

съм успяла да я убедя. Но после тя проговаря.

- Няма нищо по-важно от нейната смърт.

- Ако само към т о в а така сляпо се стремиш - каз­

вам, - не мога да ти помогна. Но и няма да те оставя да

я убиеш.

Тори се надига на колене и изтрива кръвта ми от бра­

дичката си. После ме поглежда в очите.

- Аз съм водач на Безстрашните - казва. - Не ти ре­

шаваш какво да правя.

И преди да съобразя...

Преди още да помисля да стрелям с пистолета, кой­

то държа...

Тя вади дълъг нож от ботуша си, хвърля се напред и го

забива в корема на Джанийн.

Надавам вой. Джанийн издава ужасяващ звук - гъргоре-

инатлив и горд, но все още е мой - може би поне т о й ще

ме изслуша, може би все още има шанс всичко,- направено

дотук, да не е било на вятъра...

- Ти знаеш защо съм тук, нали? - казвам тихо.

Подавам му пистолета на Тори. Той пристъпва към мен

Г Л А В А

неуверено, сякаш краката не го държат, и го поема.

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И Ш Е С Т А

- Открихме Маркъс, хванат от симулацията в предна­

та стая - казва Тобиас. - Дошла си т у к заедно с него.

- Така е - отговарям, а кръвта от ухапването на Тори се

стича на тънка струйка по ръката ми.

Тори се изправя с див поглед и се обръща към мен.

- Аз ти вярвах - казва т о й и т я л о т о му се тресе от

Аз стоя вцепенена.

ярост. - Аз ти Вярвах, а ти ме заряза, за да се съюзиш с него.

Всички усилия да се добера дотук - заговорът с Маркъс,

- Не е така - тръскам глава. - Той обаче ми каза нещо,

молбата за помощ към Ерудитите, пълзенето по стълба

а всичко, чуто от брат ми и от Джанийн, докато бях в

т р и етажа над улицата, убийството на собственото ми

централата на Ерудитите, го потвърждава. Исках - непре­

аз в симулацията, както и всички направени жертви - връз­

менно трябваше - да разбера истината.

ката ми с Тобиас, ж и в о т ъ т на фернандо, оставането ми

- Истината. - Той изсумтява презрително. - И си въоб­

при Безстрашните - са били за нищо.

разяваш, че си научила истината от един лъжец, изменник

За нищо.

и социопат?!

Миг по-късно стъклената врата отново се отваря. Въ­

- Истината ли? - намесва се Тори. - За какво говорите?!

т р е се в т у р в а т Тобиас и Юрая, готови за битка - Юрая

Двамата с Тобиас се гледаме втренчено. Неговите сини

още се дави, вероятно от о т р о в а т а - но б и т к а т а е вече

очи, обикновено така вглъбени, сега гледат остро и обви­

приключена. Джанийн е мъртва, Тори тържествува, а аз

нително, сякаш ме белят слой по слой и внимателно ме

съм изменник на Безстрашните.

изучават.

Тобиас замръзва насред крачка и едва не полита напред,

- Според мен... - започвам, но трябва да спра, за да си

когато ме вижда. Ококорва очи.

поема дъх. Не успях да го убедя. Провалих се и т о в а веро­

- Тя е изменник - казва Тори. - Едва не ме застреля, за да

я т н о е последното, което ще ми позволят да кажа, преди

спаси Джанийн.

да ме арестуват. - Според мен ти си лъжецът! - продъл­

- Какво? - възкликва Юрая. - Трие, какво става?! Тя исти­

жавам, а гласът ми трепери. - Ти каза, че ме обичаш, че ми

ната ли казва? И защо изобщо си тук?

вярваш и че съм ти най-близка. Но още при първия случай,

Но аз гледам само Тобиас. Надежда колкото карфица ме

когато тази близост, вяра и акбов са поставени под съмне­

пронизва и усещането е странно болезнено, когато се съ­

ние, всичко се разпада. - Вече плача, но не се срамувам н и т о

четава с чувството за вина, че съм го измамила. Тобиас е

от сълзите, които блестят по бузите ми, н и т о от наде-

белелия си глас. - Излиза, че думите ти са били лъжа... Няма

как да е другояче, защото не вярвам любовта ти да е чак

За първи п ъ т безразличието на Безстрашните към въз­

толкова преходна.