Бунтовници

- Аха, аз... - Налага се да я излъжа, иначе ще се опита да ме

- Трие, не върши глупости.

спре. - Отивам да видя брат си. Нали помниш, т о й е при

Насилвам се да се усмихна.

Аскетите.

- Защо всички все т о в а ми повтарят?

Тя присвива очи.

Тя сграбчва ръката ми.

- Съжалявам, че те събудих - продължавам, - но искам да

- Не се шегувам.

направиш нещо за мен. Много е важно.

- Казах т и , отивам да видя Кейлъб. Връщам се след ня­

- Дадено. Трие, държиш се много странно. Сигурна ли си,

колко дни и тогава ще разработим стратегията. Просто

че не...

ми хрумна, че не е зле и някой друг да знае за това, преди да

- Не съм. Слушай сега - времето на симулационната

тръгна. За всеки случай. Ясно?

атака не беше произволно избрано. Причината да се случи

Тя продължава да държи ръката ми още известно време,

точно тогава е, че Аскетите са подготвяли нещо - не знам

после ме пуска.

какво точно, но има връзка с важна информация, която ага

е в ръцете на Джанийн...

- Ясно - отвръща.

Тръгвам към изхода. Успявам да се овладея, докато не из­

- Какво? - Тя свива вежди. - Значи не знаеш какво са за­

ляза през вратата, после усещам как сълзите ми рукват.

мисляли? А имаш ли предстаВа каква е тази информация?

Това ми е последният разговор с нея, а т о й беше изтъ­

- Не. - Сигурно звуча к а т о напълно луда. - Не успях да

кан от лъжи.

науча много, защото единствено Маркъс И т ъ н е наясно

с пълната картина, но отказа да ме осветли. Просто...

+ + +

т о в а е довело до атаката. Това е причината. И ние трябва

да разберем какво е точно.

Щом излизам навън, вдигам качулката на якето. В края

Не ми идва наум какво повече да кажа. Но Кристина вече

на улицата се оглеждам за признаци на живот.

Няма такива.

на сградата зад мен. Не ми остава още много. По тяло­

Студеният въздух щипе, когато го вдишвам и се връща

то ми преминава трепет, защото вече съм съвсем близо, и

през у с т а т а ми под формата на облак пара. Зимата ско­

това затруднява движението ми. Дишането също става

ро ще настъпи. Чудя се дали Ерудитите и Безстрашните

проблем. Вече не се опитвам да бъда тиха и оставям въз­

тогава все още ще са в бойна готовност, дебнейки удобен

духа със свистене да излиза от гърдите ми. Какво ли ще

момент да се избият едни други. Доволна съм, че няма да се

правят с мен, когато стигна? Какви ли планове имат за

налага да присъствам на това.

мен, преди да стана съвсем безполезна за т я х и да ме убият?

Никога не би ми хрумнала подобна мисъл, преди да избера

Сигурна съм, че накрая ще ме убият. Съсредоточавам се в

Безстрашните. Ако не друго, тогава поне бях сигурна, че ще

придвижването напред, в преместването на единия крак

живея дълго. Сега вече в нищо не съм сигурна, освен в едно -

пред другия дори когато те вече отказват да издържат

че отивам там, накъдето съм тръгнала, по свое желание.

т е ж е с т т а на т я л о т о .

Вървя в сенките на сградите, надявайки се шумът от

Накрая се изправям пред централата на Ерудитите.

стъпките ми да не привлече нечие внимание. В този район

Вътре тълпи от облечени в сини ризи хора седят около

не свети н и т о една лампа, но луната е достатъчно ярка и

масите, пишат нещо на клавиатурите на компютрите,

мога да се придвижвам без проблем.

привеждат се над разтворени книги или си предават един

Минавам под железопътния надлез. Релсите се т р е с а т

на друг листове хартия. Някои от т я х са свестни хора,

от приближаването на влак. Трябва да вървя по-бързо, ако

които не си дават сметка за стореното от тяхната кас­

искам да стигна там, преди някой да е забелязал отсъстви­

та, но ако сега централата се срине над главите им и ги

е т о ми. Заобикалям дълбока пукнатина в настилката на

затрупа всичките, едва ли ще почувствам милост.

улицата и се прехвърлям над паднал стълб на улична лампа.

Това е последният момент, в който все още мога да се

Когато тръгнах, не знаех колко дълго ще трябва да вър­

откажа. Студеният въздух щипе бузите и ръцете ми, дока­

вя. Не след дълго т я л о т о ми се разгорещява от бързия ход,

то се колебая. Мога да се откажа. Мога да потърся убежище

от усилието непрекъснато да се озъртам през рамо и да

в лагера на Безстрашните. И да се моля с надеждата никой

избягвам пречките по пътя. Ускорявам ход, като вече поч­

повече да не пострада заради моята себичност.

т и тичам.

Невъзможно е да се откажа, защото вината и бремето

Скоро стигам квартал, който ми е познат. Улиците

за живота на Уил, за живота на родителите ми, а вече и

т у к са по-добре поддържани, пометени, а дупките се бро­

за живота на Марлийн биха строшили к о с т и т е ми, биха

ят на пръсти. Далече напред забелязвам светлините на

направили дишането невъзможно.

централата на Ерудитите, светлина, която нарушава за­

Бавно поемам към сградата и отварям в р а т и т е на цен­

коните за съхраняване на енергията. Не знам какво ще пра­

тралния вход.

вя, когато стигна там. Ще настоявам да се срещна с Джа­

Това е единственото спасение срещу задушаването.

ниин? Или просто ще стоя, докато някой не ме забележи?

Върховете на пръстите ми се плъзват по витрината

+ + +