Бунтовници

там. Вече не мога да се владея. Той седи на ръба на леглото, а

Той заравя лице в ръцете си, крие очи. Пръстите му

аз стоя пред него и най-после се гледаме право 6 очите.

треперят.

Докосва лицето ми и обгръща с шепа бузата ми; прокар­

После прекосява с т а я т а с два широки разкрача и впива

ва пръсти надолу по шията, очертава с длан леката извив­

устни в моите. Нежният им допир заличава последните

ка на ханша ми.

два месеца, а аз съм отново момичето, което седи на скали­

Не съм способна да спра това.

те край бездната и реката облива глезените му, когато се

Допирам устни до неговите - има вкус на вода и арома­

целува за първи път. Сега пак съм момичето, което го хвана

та на свеж въздух. Спускам ръка по гърба му и на кръста я

за ръката в коридора, защото така искаше.

пъхам под ризата. Той ме целува още по-настоятелно.

Дръпвам се назад и опирам ръка в гърдите му, за да го

Знам, че е силен, но не си давам сметка колко, докато

отдалеча от себе си. Работата е там, че също така съм мо­

сама не го усещам; мускулите на гърба му играят под пръс­

мичето, което застреля Уил и излъга за това; което избра

т и т е ми.

между Хектор и Марлийн и още хиляди други неща. Не мога

„Престани", казвам си.

да залича това.

Внезапно движенията и на двамата с т а в а т трескави,

- Ти също ще бъдеш добре. - Не го поглеждам. Вперила съм

пръстите му ме галят под блузата, ръцете ми се впиват в

очи в тениската му, която стискам, и в рисунката с черно

него, опитвайки се да го притиснат още по-силно към т я ­

мастило, която се вие около шията му, но не го поглеждам

л о т о ми, но вече няма накъде. Никога не съм желаела някого

в лицето. - Сигурно отначало няма да ти е леко, но рано

така, н и т о толкова силно.

или късно ще продължиш напред и ще постъпваш както е

Той се дръпва само колкото да ме погледне в очите, кле­

редно.

пачите му са полуспуснати.

Той обвива талията ми с ръка и отново ме придърпва

- Обещай, че няма да отидеш - прошепва. - Заради мен.

Направи едно-единствено нещо заради мен.

Мога ли да го направя? Мога ли да остана, всичко меж­

ду нас пак да бъде наред и да позволя някои друг да загине

вместо мен? Гледайки го в очите, аз за миг си позволявам

да повярвам, че мога. После виждам Уил. Дълбоката бръчка

между веждите му. Празният му поглед, контролиран от

Г Л А В А

симулацията. Безжизненото тяло.

Д В А Д Е С Е Т И О С М А

„Направи едно-единствено нещо заради мен." Тъмните

очи на Тобиас ме умоляват.

Но ако аз не отида при Ерудитите, тогава кой ще го

направи? Тобиас ли? Това е нещо, на което той е способен.

Дори когато вече се унася 6 сън, той продължава силно

Болка пронизва гърдите ми, когато го лъжа.

да ме стиска в прегръдката си, моят животоспасителен

- Добре.

затвор. Аз обаче изчаквам - мисълта за разбиващите се вър­

- Обещаваш ли? - пита със свити вежди.

ху паважа тела ме държи будна - докато ръцете му се от­

Тогава пронизващата болка се разлива по цялото ми

пускат и дишането му става равномерно.

тяло и в нея се смесват вина, ужас и копнеж.

Няма да позволя Тобиас да отиде при Ерудитите, кога­

- Обещавам.

то това отново се случи, когато загине още някой. Няма

да позволя.

Измъквам се от прегръдката му. Навличам един от не­

говите пуловери, за да задържа за по-дълго аромата на тя­

лото му върху себе си. Пъхам крака в обувките. Не взимам

никакво оръжие или нещо за спомен.

Застоявам се за кратко край вратата и го поглеждам,

заровен наполовина под юргана, умиротворен и силен.

- Обичам те - прошепвам тихо, вкусвайки думите. Ос­

тавям вратата да се притвори след мен.

Време е всичко да си дойде на мястото.

Тръгвам към спалното помещение, където навремето

спяха послушниците, родени Безстрашни. То изглежда също

като помещението, в което спях по време на инициация-

та: дълго и тясно, с двуетажни легла покрай всяка стена,

черна дъска, окачена на една от тях. На светлината на си­

нята лампа в ъгъла виждам, че никой не си е дал труд да из-

кима одобрително.

mpue класирането, отбелязано върху нея - името на Юрая

- Причината Джанийн да ни принуди да нападнем не­

все още е на първо място.

винни хора - горчиво казва т я . - Точно така. Трябва да я

Кристина спи на долното легло, под Лин. Не искам да я

научим.

стряскам, но няма как иначе да я събудя, затова покривам

Съвсем го бях забравила - тя също беше под влияние на

у с т а т а й с ръка. Тя трепва и се събужда, очите й са широко

симулацията. Колко ли Аскети е убила, докато е била под

ококорени, докато не срещат погледа ми. Слагам пръст на

неин контрол? Как ли се е почувствала, когато е дошла на

устните си и й давам знак да ме последва.

себе си и е разбрала, че е убиец? Никога не съм я питала за

Стигам края на коридора и завивам зад ъгъла. Той е осве­

т о в а и нямам намерение да го правя.

т е н от изцапана с боя аварийна лампа над един от изходи­

- Скоро ще имам нужда от помощта т и . Някой трябва

т е . Кристина е боса, свила е пръстите на краката си, за да

да убеди Маркъс да ни сътрудничи и според мен ти би мо­

ги предпази от студа.

гла да го направиш.

- Какво има? - п и т а - Заминаваш ли някъде?

Тя накланя глава и ме гледа така няколко секунди.