Бунтовници

После се връщам в с т а я т а на Тобиас. Юрая се е проснал

- И половина - отвръща т о й .

върху леглото по очи; Кристина държи с т а т у е т к а т а от

Усещам, че всички т и я шеги и задявки са само заради мен,

синьо стъкло и я разглежда; Лин е застанала с високо вдигна­

за да не се налага да казвам нещо. Сега мога просто да се

та възглавница над Юрая, а по устните й играе пакостлива

смея. Така и правя, докато камъкът, заседнал 6 стомаха ми,

усмивка.

леко започва да омеква.

Когато влизам, тя стоварва възглавницата върху теме­

- Долу има храна - казва Кристина. - Тобиас е направил

то на Юрая, Кристина ме посреща с едно „Здрасти, Трие!",

бъркани яйца, които - оказва се - са отвратително ядене.

а Юрая недоволно се провиква: „Оу! Как, по дяволите, успя

- Я чакайте! - възкликвам. - Аз обичат бъркани яйца!

да ме удариш така, че да ме заболи от ВщгааВницсдТ.

-Явно т о в а е любимата закуска на Дървените. - Тя граб-

6а ръката ми. - Хайде!

лено потискаща тишина.

Слизаме заедно на долния етаж и стъпките ни гърмят

Евелин се прокашля.

по стълбището, което никога не се разрешаваше в дома на

- Слушайте всички, т о в а е Трие Прайър. Вярвам, че от

родителите ми. Татко обикновено ми се караше, ако т и ­

вчера насам доста сте чули за нея.

чам надолу. „Не привличай вниманието към себе си! - казва­

- Заедно с Кристина, Юрая и Лин - допълва Тобиас.

ше. - Не е учтиво спрямо хората наоколо."

Благодарна съм за опита му да отклони вниманието от

Дочувам гласове откъм дневната - същински хор, пре­

мен, но от него няма полза.

късван от време на време от изблици смях и приглушена

Стоя като прикована към касата на в р а т а т а няколко

мелодия, изтръгната от струнен инструмент, банджо или

секунди, после един от безкастовите - възрастен мъж с на­

китара. Не такова нещо очаквах в къща на Аскети, където

бръчкана кожа, покрита с татуировки - се обажда:

винаги е тихо, без значение колко хора има вътре. Гласове­

- Ти не трябваше ли да си мъртва?

т е , смехът и музиката вдъхват живот

на мрачните сте­

Някои се разсмиват, аз също се насилвам да се усмихна.

ни. Започвам да се чувствам все по-добре.

Усмивката ми се получава крива и неубедителна.

Заставам до в р а т а т а на дневната. На тройния диван

- Така трябваше да бъде - отговарям.

са се натъпкали петима души и играят игра на карти, коя­

- Само че ние не обичаме да поднасяме на тепсия онова,

то си спомням от централата на Прямите. В креслото се

което е поискала Джанийн Матюс - намесва се Тобиас. По­

е настанил мъж, в скута му е кацнала някаква жена, а друг е

сле става и ми подава консерва от грах. В кутията обаче

приседнал на подлакьтника с консерва супа в ръка. Тобиас

няма грах, а бъркани яйца. Алуминиевата повърхност сто­

седи на пода, облегнал гръб на масичката за кафе. Всичко в

пля дланите ми.

позата му говори за непринуденост и спокойствие: еди­

Той отново сяда, аз се настанявам до него и загребвам

ният му крак е сгънат, другият е изпънат напред, ръката

от яйцата. Не съм гладна, но знам, че е необходимо да се

му е отпусната върху свития крак, главата е леко наклоне­

храня, затова дъвча и преглъщам. Вече знам как се хранят

на, докато слуша. Никога не съм го виждала да се чувства

безкастовите, затова подавам консервната кутия на

толкова удобно без оръжие в ръка. Не предполагах, че т о в а

Кристина и поемам от Тобиас буркан с праскови.

изобщо е възможно.

- Защо всички лагеруват в къщата на Маркъс? - питам

Усещам позната тежест в стомаха, каквато чувствам

го.

всеки път, когато ме лъжат; само че не знам този п ъ т кой

- Евелин го изрита. Каза, че тази къща е и нейна, а т о й с

ме лъже, н и т о за какво точно. Не това са ме учили за без­

години се е разполагал тук сам. Сега било неин ред. - Тобиас

кастовите. Винаги са ми казвали, че да си без каста е по-ло­

се ухилва. - Това предизвика огромен скандал на предната

шо и от смъртта.

ливада, но накрая Евелин надделя.

С т о я така няколко секунди, преди хората в с т а я т а да

Поглеждам бегло майката на Тобиас. Тя е в най-отдалече-

ме забележат. Разговорът им секва. Отривам длани в края

ния край на стаята, приказва с Питър и яде яйца от друга

на ризата си. Твърде много погледи, вперени в мен, и прека-

консервна кутия. Стомахът ми се преобръща. Тобиас гово-

ри за нея едва ли не почтително. Но аз добре помня какво;

толкова рязко отскача назад, че удря главата си в стената.

ми каза тя за постоянните и временните неща в неговия

Едуард се ухилва и всички безкастови около нас се разсми­

живот.

ват.

- Тук някъде има хляб. - Той взима едно панерче от ма­

- Не си толкова смел на дневна светлина - подмята Еду­

сичката за кафе и ми го подава. - Вземи си две филии. Имаш

ард. После се обръща към Евелин: - Гледай в ръцете му да не

нужда.

попадат никакви прибори, защото не се знае за какво може

Дъвча коричката на хляба и отново се заглеждам в Пи­

да ги използва.

т ъ р и Евелин.

Докато го казва, измъква вилицата от ръката на Пи­

- Мисля, че се опитва да го привлече на своя страна -

тър.

казва Тобиас. - Има дарбата да представя живота на без­

- Върни ми я - казва Питър.