Бунтовници

На излизане от пещта Питър тръгва с протегната

на. После политам и ръката ми се удря в метална стена,

ръка, стиснал друг пистолет. Посреща ни усоен коридор

което ме кара да изохкам. Приземявам се тежко върху бе­

с оголени тръби по тавана, който продължава само десет

тонен под и болката от удара минава к а т о т о к по пищя­

стъпки. Надписът над в р а т а т а в дъното гласи ИЗХОД. Аз

лите ми.

съм жива и се махам от тук.

+ + +

- Лошо! - провиквам се.

На следващата пряка Питър завива надясно. Тук поне е

На Връщане ширналата се гола земя между централата

чисто - няма повалени улични знаци, които трябва да прес­

на Безстрашните и централата на Ерудитите не изглежда

качаме, или дупки, които да заобикаляме. Дробовете ми го­

същата като на идване. Сигурно всичко изглежда различно,

рят, сякаш съм вдишала отровен газ. Краката ми, които

щом не крачиш право към собствената си смърт.

отначало болят, сега са напълно безчувствени, което е по-

Когато стигаме края на уличката, Тобиас опира рамо до

добре. Някъде в далечината дочувам викове.

стената и надниква, колкото да види какво ни чака зад ъгъ­

После ми хрумва нещо: най-нелогично ще е, ако преста­

ла. Изражението му остава непроменено, докато приплъзва

нем да бягаме.

едната си ръка о т т а т ъ к , опира я в сградата и стреля два

Сграбчвам Питър за ръкава и го дръпвам към най-близ­

пъти. Запушвам уши и се опитвам да не обръщам внимание

ката сграда. Тя е на шест етажа с широки прозорци, разпо­

на изстрелите и на спомените, които те съживяват.

ложени шахматно и разделени с тухлени колони. Първата

- Бързо - нарежда Тобиас.

врата, която бутам, се оказва заключена, но Тобиас стреля

Хукваме по Уобаш Авеню - аз напред, след мен е Питър,

в прозореца до нея, докато т о й се пръска на парчета и о т ­

Тобиас е най-накрая. Поглеждам през рамо да разбера по как­

варя в р а т а т а от въ т ре.

во е стрелял Тобиас и виждам двама мъже зад централата

Сградата е съвсем празна. Н и т о един стол или маса. За­

на Ерудитите. Единият лежи

и не помръдва, другият при­

т о в а пък има много прозорци. Тръгваме към аварийното

държа ръката си и тича към портала. Той ще прати гвар­

стълбище и се скриваме под стълбите на първия етаж.

дия подире ни.

Тобиас сяда до мен, а Питър - срещу нас, с прибрани до

Главата ми е размътена, най-вероятно от изтощение,

гърдите колене.

но адреналинът ми дава сили да тичам.

Опитвам да дишам равномерно и да се успокоя, но не ми

- Избери най-нелогичния маршрут! - провиква се Тобиас.

се получава лесно. Трябваше да съм вече мъртва, но не съм.

- Какво? - недоумява Питър.

Защо? Благодарение на Питър? Питър?!

- Най-нелогичния маршрут! - повтаря Тобиас. - Така

Впивам поглед в него. Има напълно невинен вид, макар

няма да ни открият!

делата му да показват точно обратното. Косата му е

Питър завива вляво по друга улица, задръстена от кашо­

гладко сресана, лъскава и тъмна, сякаш не сме пробягали т о ­

ни с мазни одеяла и мръсни възглавници - старо обиталище

ку-що близо два километра с пълна скорост. Кръглите му

на безкастовите, предполагам. Прескача някакъв кашон, но

очи оглеждат стълбището, после се спират на мен.

аз минавам през него и го изритвам далече зад себе си.

- Какво? - казва. - Защо си ме зяпнала така?

В края на улицата завива наляво, право към тресавище­

- Как го направи? - питам.

т о . Отново сме на Мичиган Авеню, право срещу центра­

- Не беше чак толкова трудно - отговаря. - Оцветих

лата на Ерудитите, стига някой да си направи труда да

в лилаво паралитичен серум и подмених смъртоносния с

погледне към улицата.

него. Вместо жицата, с която трябваше да те включа към

Питър изсумтява презрително.

апарата за ехокардиография, те свързах с друга, която не

- Точно такива празни приказки може да се очакват от

води до никъде. Виж с о т ч и т а н е т о на пулса ти не беше

една ошашавена Дървена.

толкова лесно. Трябваше да поискам помощ от Ерудити­

- Значи трябва да сме сигурни, че ни дължиш нещо -

т е , които ми осигуриха дистанционното и помощници,

обажда

се Тобиас, - иначе има опасност да хукнеш към ня­

но дори да ти го обясня, пак нищо няма да разбереш.

кой с по-добра оферта.

- Защо го направи? - питам. - Нали ме искаше мъртва.

- Аха - отвръща Питър. - Горе-долу така с т о я т неща­

Даже веднъж се опита сам да свършиш т а я работа. Какво

т а .

се промени оттогава?

Поклащам глава - не мога да си представя как се живее

Той стиска устни и дълго време не вдига поглед. После

по този начин. През цялото време да правиш сметки кой

отваря уста, поколебава се и най-накрая проговаря.

какво ти е дал и какво трябва да му дадеш в замяна, без да

- Не искам на никого да съм задължен. Ясно? Направо ми

си способен на чувства к а т о вярност, любов и опрощение.

призлява при мисълта, че ти дължа нещо. Заради нея се будя

Едноок с нож в ръка, който дебне чие око да извади. Това не

посреднощ с чувството, че всеки момент ще повърна. Аз -

е живот. Това е някакво бледо подобие на живот. Чудя се

задължен на някаква Дървена! Направо абсурд! Пълна щуро­

откъде ли го е научил.