Черни води

— Значи, ти си била — казах. — Ти си убила момичетата. С единствената цел да ме накараш да приема нещо, с което никога не бих се съгласила.

Натали свъси вежди.

— Ако ще действаме заедно от тук нататък, трябва да се научиш да не си вадиш прибързани заключения.

— Двете няма да…

Отново прозвуча същият звук. Пред очите ми пак падна бяла пелена. Главата ми се изпразни.

— Никого не съм убивала — каза Натали, когато бялата пелена се разсея. — Не и сега. Този път просто не ми се наложи.

Все още стоеше край парапета и ми махна да отида при нея. Докато приближавах, мислех за полицаите. Къде се губеха още?

— Този път само дирижирах парада — продължи Натали със снишен глас, когато застанах до нея.

После зарея поглед над брега. Проследих погледа й и видях как всички гости от партито на долния етаж вървят бавно към пристанището. Момичетата сред тях, вече го знаех, не бяха обикновени жени.

— Контролирам ги всичките — каза тя тихо, щастливо, сякаш сме две приятелки, които си споделят тайни. — Накарах сирените и от двата бряга да изпращат имейли, за да не може никой тук да ги проследи. Специална група под мое ръководство отговаряше за фотоапарата, който ти намери. В него умишлено имаше снимки, свързани с местата на инцидентите от миналото лято. Нарочно те оставихме да го намериш. Както се надявах, ти се досети за връзката между тях и веднага заподозря някакви откачени преследвачи на сирени.

— Ами хората, които чух да говорят зад навеса за лодки? — попитах.

— Щастлива случайност. Колин получи анонимно съобщение какво се крие зад събитията от миналото лято. Знаех, че ще се запознаеш с него и се надявах да ти отвлече вниманието, докато се справя с останалите мъже. А това, че приятелите му се оказаха наблизо и бяха толкова погълнати от тази история, си беше чист късмет.

— Другите мъже са рибарите, така ли? — досетих се.

— Точно така. Участието на Колин беше съвсем незначително. Но рибарите, омагьосани от талантливите, макар и неопитни млади сирени, се оказаха по-агресивни, отколкото ми се нравеше. Те знаеха, че ти си крайната цел, и не устояха на изкушението да те поразиграят малко при всеки удобен случай. За съжаление, един от тях доста се увлече в мазето, ето защо се наложи да дам по-голяма роля на Колин, за да разсея съмненията ти. Но ти прекалено бързо навърза всичко. Трябваше ми още малко време.

— Затова си го накарала да донесе огърлицата на Рейна.

— Точно така. Трябва да призная, че тия охранителни камери ми направиха страхотна услуга.

Наблюдавах мъжете и сирените долу. Въпреки природните стихии, които ги нападаха от всички страни, те продължаваха да разговарят и да се смеят, сякаш си прекарваха страхотно.

— Значи крайната ти цел е била — обърнах се към нея — да ми докажеш колко зли могат да бъдат мъжете, като ги накараш да убиват невинни жени. Затова наказанието им после да ми се види съвсем справедливо.

— Това беше първата част от плана. После оставаше да те накарам да направиш това, което извърши тази сутрин. Пейдж, която ни оказа голяма помощ при събирането на войнството, макар и да не знаеше крайната цел, стана основен залог в играта. Предположих — и то съвсем правилно, — че си способна на всичко, за да я спасиш. Последователността на събитията не беше точно тази, както ги бях планирала, но това сега няма никакво значение. — Тя замълча. — В края на краищата резултатът е същият.

— Какво искаш да кажеш?

— Знаех, че ще проследиш Колин, което ми даде време да обезвредя Пейдж, без да ми се пречкаш. След това обаче ти ми трябваше обратно тук, за да се сражаваш доблестно в защита на Пейдж, затова пратих Сам да те доведе. Предположих, че след като Джейми залитна по най-добрата ти приятелка, именно него накрая ще… Ти си знаеш. — Тя погледна през рамото ми към Саймън, после се обърна към мен и се наведе още по-близко. — Спокойно. Най-накрая и той ще свикне с тази мисъл. С всички така става.

Насилих се да преглътна последните й думи и погледнах през рамо. Сам продължаваше да седи край масата, целият подгизнал. Неговата кола беше покрита и за разлика от джипа, който карах със свален гюрук, пикапът имаше кабина.

— Значи, и той е бил във водата заедно с мен и Колин — тихо казах.

Натали проследи погледа ми.

— Ако съдя по водораслите в косата му, явно е така. Преди няколко минути, щом те видях колко поразително изглеждаш и се досетих какво си направила, реших, че той е жертвата. Затова се изненадах, когато се появи. Но пак казвам, това са подробности, при това незначителни.

Погледнах отново към пристанището и толкова здраво стиснах парапета, че малки тресчици от дървото се набиха в дланите ми.

Колин никого не беше убивал. Не той се беше опитал да ме удуши в океана. Сам го е направил. Което означаваше, че един напълно невинен човек беше убит… от мен.

Аз бях чудовище. Като всички останали свои себеподобни.

— Трябва да признаеш, че усещането е неповторимо — прошепна Натали. — Тая тръпка. Тоя прилив на живот. И това никога няма да свърши. Само помисли какви възможности се откриват пред теб.