Черни води

— Натали — започнах спокойно, надявайки се да спечеля още малко време до идването на полицията, — какво точно искаш от мен?

— Искам да се присъединиш към мен. — Гласът й звучеше развълнувано. — Помогни ми да открия и обуча млади и талантливи сирени, които на свой ред ще обучат следващите.

— На това да убиват.

Тя вдигна рамене.

— Понякога. Това е част от завладяването на територии. Но заедно ние можем да разширим нашата територия — географски и идеологически. Нашата общност от сирени може да стане първата, която ще мине отвъд границите на страната и ще контролира повече представители на противоположния пол от която и да е друга група досега. Не е нужно да ги избиваме всичките… просто може да им завъртим главите, да ги накараме да ни се подчиняват във всичко, каквото поискаме от тях. Мъжете са имали надмощие векове наред и е крайно време да ги поставим на място.

Искаше ми се да й задам още въпроси, за да продължава да говори, но бях толкова стъписана от нейното предложение, че загубих ума и дума. За добро или лошо, тя сама продължи.

— Това не е просто молба, Ванеса. Правя ти предложение. Това е голяма възможност за теб. Ако се съгласиш, ще станеш много по-силна и по-могъща — сега дори не можеш да си представиш докъде се простира това. А приятелите ти ще останат живи. Спрях се на теб заради внушителното ти потекло и способностите ти, но Пейдж също може да се присъедини към нас. Двамата със Саймън ще може да останете заедно. Ще живееш живота, от който мислеше, че си лишена след преобразяването ти миналото лято. Дори още по-добър.

— Ами ако не приема? — попитах.

Тя се разсмя. Когато разбра, че не се шегувам, изражението й отново стана сериозно.

— В такъв случай не си толкова умна, за каквато те мислех, и…

Главата й бавно се извърна към сцената на кея.

Развеселената група беше стигнала съвсем близо до водата. И участниците в нея се бяха увеличили.

— Саймън. — Сърцето ми спря. Все още вързан и със запушена уста, той се бореше с всички сили да се освободи от хватката на Сам, който го влачеше по брега. След него вървеше мъжа на Натали и мъкнеше Кейлъб, а Джейми — Пейдж. Явно ги бяха завлекли там, докато ние с Натали сме разговаряли.

— Може да стане по лесния или по трудния начин — любезно продължи Натали. — Ти решаваш. Празненството, което е в твоя чест, ще продължи, така или иначе.

С тези думи тя остави настрани празната чаша от шампанско, опря двете си ръце до перилата и скочи от терасата. Червената й рокля се вдигна нагоре по тялото, докато летеше към земята. Приземи се на крака с меко тупване. После закрачи към групата мъже и сирени, които продължаваха да разговарят и да се смеят дори след като нагазиха в океана.

Сирените примамваха мъжете към пристанището. Явно щяха да направят онова, което Рейна не успя да направи миналото лято. И ако не се присъединях към тях, щяха да завлекат Саймън, Кейлъб и Пейдж на дъното.

Ванеса, какво става? Какво да правим?

Гласът на Пейдж прозвуча като аларма в главата ми. За миг не бях сигурна дали да й отговоря. Ако Натали казваше истината и Пейдж е знаела, че най-новата й служителка е сирена… тогава дали беше наясно и за всичко останало?

Пей, Пейдж. Пей на Джейми. Така ще те пусне.

На твое място не бих го направила — изстреля в отговор Натали. — Докато не се присъедините към нас, ние числено ви превъзхождаме. По мой сигнал дамите незабавно могат да сменят целта.

Този отговор ми беше напълно достатъчен. Значи Пейдж и Натали не бяха съюзници. Натали просто я е използвала за своите цели. Тъй като не исках да откъсвам очи от тях нито за миг, аз също се опрях с две ръце на парапета и скочих от терасата. Приземих се изненадващо леко и хукнах напред.

Докато приближавах групата на кея, не бях забелязала, че не съм единственият преследвач. Шериф Грийн и останалите полицаи най-накрая бяха пристигнали и също препускаха напряко през пясъка… но както се оказа, преследваха мен.

— Ванеса Сандс! — разнесе се плътен мъжки глас зад гърба ми.

Забавих крачка, но не спрях.

— Вие сте арестувана! Всичко, което кажете…

— Арестувана ли? — Вече съвсем близо до водата, Натали се обърна, притиснала ръка към гърдите. — За какво?

Огледах залива зад нея. Сирените и рибарите навлизаха все по-надълбоко. Неколцина от мъжете вече ритаха с крака във водата, за да задържат главите си на повърхността.

— За убийството на Колин Робинс.

Сега вече спрях. Но не се обърнах към полицаите.

Гледах към Саймън. Той стоеше със Сам на две крачки от водата. При изявлението на шериф Грийн той поклати глава и ме погледна с широко отворени очи, объркан.

— Трябва да е станала някаква грешка — намеси се Натали. — Сладката хубавица Ванеса Сандс, която даже на муха няма да посегне… да е убийца?!

— На мен също ми се иска да е някаква грешка — каза шериф Грийн и спря до нас. — Повярвайте. Но разполагаме с недвусмислени самопризнания.