Черни води

Шегуваше се. По пътя насам бяхме изпреварили няколко така претъпкани с багаж коли, че прозорците сякаш всеки момент щяха да експлодират. А моите вещи се побраха без усилие в задната част на комбито на мама — даже остана малко свободно място. Пейдж беше толкова озадачена, когато видя колко багаж вземам със себе си, че попита дали не сме наели товарен камион за останалото. Когато й казах, че не сме, тя се поинтересува дали случайно не съм напъхала вътре и моята кола, разглобена на парчета. И оттогава не преставаше да ме подкача.

Татко провеси в едно от гардеробчетата зимното ми палто. Сигурно Пейдж е настояла да се разменят и е взела куфара ми, който отначало той носеше, щом е видяла, че няма асансьор. Пейдж на свой ред избута куфара до един от шкафовете. Мама приключи с оправянето на леглото и застана насред стаята с ръце на хълбоците.

— Трябва да извадим и подредим дрехите ти — каза. — Ами тоалетните ти принадлежности? До мивката ли искаш да бъдат, или в шкафа? Къде да сложим лаптопа и учебниците? Трябва да си подредиш бюрото.

— Мамо! — Протегнах ръка и стиснах нейната. — Няма какво толкова да се разопакова и подрежда. Мога да свърша всичко и сама по-късно.

Тя се намръщи.

— Тогава трябва да напазаруваме. Ще ти е нужен килим. И завеси. Сигурно и още няколко възглавници, в случай че искаш да четеш в леглото.

— Не забравяйте и минибара — добави Пейдж. — Задължително ще си взема един такъв, когато се пренеса в Сан Франциско следващата пролет. А защо не и два.

— Имаш право — казах. — Нали отиваш в училище за мениджмънт в ресторантьорството. Ще са ти нужни, за да слагаш вътре всички онези вкусни манджи, с които ще се опитват да те подкупват бъдещите ти служители. На мен обаче минибар не ми трябва. Честна дума.

— Къде тогава ще си държиш сандвичите? — попита мама. — Ами бутилките с вода? Трябваше да се сетя за това! Как не се сетих досега!

— Може би защото мислиш за всичко останало.

Това обаче не успя да я успокои. Тя прехапа долната си устна и забарабани с пръсти по нея.

— Нали имам кола — напомних й. — Ако реша друго, винаги мога да отида и да си купя минибар.

— Но те са тежки — възпротиви се мама. — А тук няма асансьор.

— Аз ще помагам — изрече познат мъжки глас.

Мама се обърна. Аз се усмихнах.

Саймън стоеше пред отворената врата.

— Имам намерение да прекарвам доста време тук от сега нататък — добави той. — Ще се погрижа безценната ви дъщеря да получи всичко в мига, в който го поиска.

Нови сълзи напълниха очите на мама. Тя отиде при Саймън и силно го прегърна. Когато най-накрая го пусна, татко разтърси ръката му и го заразпитва имал ли е проблеми с шофирането от „Бейтс“ до тук. Докато тримата бъбреха, Пейдж улови погледа ми от срещуположния край на стаята и заговори така, че само аз да я чувам.

Изглеждаш ти подозрително спокойна. Всичко наред ли е?

Всичко е страхотно. Честна дума.

Хубаво. И не се тревожи за вашите. Ще се погрижа по обратния път кът Уинтър Харбър да не наводнят със сълзите си целия североизток.

Ще съм ти благодарна за това

 — казах и за пореден път си помислих колко добре стана, че Пейдж дойде чак дотук. Тя пристигна с влака в Бостън и прекара с нас цялата предишна седмица, шофира заедно с мен джипа до Хановер и, надявам се, щеше да развлича родителите ми, когато си тръгнеха по-късно този следобед. Връщаха се в Уинтър Харбър, за да зазимят къщата на брега и предложиха на Пейдж да я закарат, вместо пак да пътува с влак.

Между другото — заговори пак тя, — това е много по-хубаво от имейлите. Щом мога да чувам гласа ти, когато си поискам, има шанс да преживея голямото разстояние, което ще ни дели, и дългите периоди между две виждания.

Погледнах я.

Преживяхме много по-страшни неща.

Сега, докато се връщах мислено назад, просто не ми се вярваше през какво сме минали двете с нея. Удавянето на Джъстин. Нападенията на Рейна и Зара в Уинтър Харбър и Бостън и смъртта, която посяха и на двете места. Как едва не причиниха смъртта на Бети и как я манипулираха. Загубата на нероденото дете на Пейдж. Внезапната поява на Шарлът и не по-малко внезапната й смърт. Нашето физическо преобразяване и безкрайните предизвикателства, до които доведе то.

И, разбира се, Натали.