Черни води

Той преглътна мъчително. Кимна. Погледът му се премести от очите към устните ми. Когато лицето му се надвеси над моето, аз извърнах глава и се втренчих в слънчевите отблясъци по повърхността на океана. Устните му попаднаха някъде близо до темето ми и останаха притиснати там. За всеки случай стоях неподвижно още няколко секунди, преди да се изправя и да обясня, че трябва да се стягам за работа.

Вече в спалнята си, наблюдавах как си тръгва. Той се полута малко по плажа, сякаш се чудеше защо е там, но после погледът му попадна на каяците и ги повлече по пясъка. Когато се изгуби от поглед, аз се втурнах в банята да взема душ и да се облека. Силите ми се бяха възвърнали, което донякъде облекчи, макар и да не успокои напълно, гузната ми съвест.

Десет минути по-късно бързешком обикалях къщата, издирвайки родителите си. Въпреки стъклените стени, все още можехме да се изгубим един друг, докато минаваме по коридорите, затова позвъних на мобилните и на двамата, щом се озовах в празната кухня. Когато и на двата се включи гласовата поща, тръгнах към гаража да проверя за колата им и чак тогава видях залепените на вратата бележка и плик.

Скъпа Ванеса,

Двамата с баща ти изчаквахме подходящ момент, за да ти връчим подаръка по случай завършването. Знаехме, че ще го откажеш, освен ако наистина нямаш нужда от него… и че трябва да отидеш на работа, докато ние двамата имаме среща в града. Затова те молим да се опиташ да му се насладиш. Ако все пак държиш да изкажеш възраженията си, ще сме на разположение по-късно следобед.

Много се гордеем с теб и те обичаме повече, отколкото можеш да си представиш.

Под написаното със стегнатия и подреден почерк на мама татко беше добавил отделна бележка с разкривени като надраскани от птичи крак букви.

Ще ти се наложи да свикнеш с електрическите прозорци и функцията за размразяване, но знам, че ще се справиш. Защото ти можеш да се справиш с всичко.

Освен това те моля да не забравяш предпазния колан. Майка ти не искаше да помрачава бележката си с прекомерни съвети, затова аз ще го направя от нейно име. Безопасността преди всичко!

Електрически прозорци? Функция за размразяване? Предпазен колан?

Трябваше да им призная тактическия ход, защото ако те си бяха вкъщи, когато влязох в гаража и заварих там чисто нов тъмнозелен джип „Вранглер“, нямаше да се кача в него. Нито да извадя ключа от плика и да запаля колата. Но след като тях ги нямаше, а аз някак трябваше да се добера на работа, го направих.

Ухилих се, когато моторът замърка. Никога досега не съм имала собствена кола; най-много да ползвам от време на време древното волво на татко, докато съвсем не издъхна миналата пролет. Тъй като се очакваше повечето време това лято да сме тримата заедно, мислехме всички да ползваме джипа — или поне аз така предполагах.

Сега си давах сметка, че родителите ми са го решили още преди месеци. А нищо чудно да са го намислили веднага след приемането ми в „Дартмут“. Все пак едва ли са планирали да ме карат и връщат от Ню Хампшър за всяка ваканция през новия семестър.

Новата кола обаче изобщо не беше евтина. Можеха ли да си позволят толкова скъп подарък, особено след дългото отсъствие на мама от работа? И при условие че разчитаха да платят новата къща с парите от продажбата на вилата край езерото?

Не му мисли много. Така би казала Джъстин, ако сега беше тук. Щеше да натърти, че това си е тяхно решение и те не биха го взели, ако не можеха да си го позволят. За мое собствено успокоение си казах, че подаръкът не е някакъв каприз, а съвсем практичен избор. Това безопасно и благонадеждно транспортно средство щеше да е от полза както за мен, така и за моите родители. Така че, след като им се обадих на мобилните и оставих и на двамата дълги благодарствени послания, аз закопчах предпазния колан и излязох на заден ход от гаража.