Черни води

— Извинете — каза. — Не исках да ви прекъсвам. Изобщо не знаех, че сте горе. Само исках да предупредя Пейдж, че първите гости пристигнаха.

Пейдж пусна ръката на Кейлъб, сякаш това можеше да подскаже за какво сме говорили допреди малко. После тръгна припряно към Натали, оправяйки пътьом блузата и полата си.

— Готови ли са топлият и студеният бюфет? — попита тя. — Ами музиката? Сигурна ли си, че двата вида меню са достатъчни?

Двете тръгнаха надолу по стълбите. Натали вървеше напред. Преди да изчезне зад завоя на стълбата, Пейдж погледна към мен и кимна:

— После ще поговорим за това.

— Дано не сте планирали специално това малко тържество така, че да не можем да присъстваме — каза Саймън, когато двете слязоха долу. — Защото няма как да пропуснем рождения ден на татко.

Погледнах бегло към Кейлъб. Той пусна парапета и тръгна към стълбите.

— Ще те чакам в колата. Не бързай.

— Ванеса…

— Обичам те.

Саймън спря. Усмихна се, въпреки тревогата си.

Затворих лаптопа, изправих се и протегнах ръка. Той се поколеба, преди да я поеме. Поведох го към най-отдалечения край на терасата, откъдето се откриваше великолепна гледка към пристанището долу.

— Нека мислим единствено за това тук, поне за минутка. — Притеглих го към себе си и опрях глава на гърдите му. — Моля те.

Брадичката му докосна върха на главата ми, когато кимна. После, точно шейсет секунди по-късно, каза:

— И аз те обичам. Затова искам да съм тук тази вечер. За да не те изпускам от поглед и да съм сигурен, че всичко с теб е наред.

Отстъпих назад и вдигнах очи към него.

— Дори да успееш да дойдеш тази вечер… какво ще правиш утре? Ами вдругиден?

— Ще измисля нещо.

— Ами наесен, когато се върнем в училище? Да не се каниш да шофираш от „Бейтс“ до „Дартмут“, за да ме приспиваш всяка вечер?

Той прибра един немирен кичур от бузата ми и целуна мястото, където допреди малко се спускаше косата.

— Толкова ли ще е лошо?

Топлина се разля в гърдите ми.

— Ще е чудесно. Но доста трудно за изпълнение. — Вдигнах лице и устните ни се срещнаха. Надявах се думите ми да са му вдъхнали увереност, защото имаха точно обратния ефект върху мен. — И сама ще се грижа за себе си, Саймън. Няма как иначе. Независимо дали ни харесва, или не — а на мен никак не ми харесва, — невъзможно е да сме всяка секунда заедно.

Той ме целуна и ме придърпа още по-плътно към себе си.

— Защо пък не — прошепна, докосвайки устните ми.

В отговор го целунах още по-силно. Когато се разделихме няколко минути по-късно, направих всичко възможно да го успокоя. Казах, че с помощта на Натали сме поканили само няколко отбрани гости. И че както обеща, Пейдж е сложила охранителни камери наоколо. Освен това обслужващият персонал е главно от мъже — не защото се очаква да има много работа, а в случай че някой се държи грубо и се наложи да потушаваме със сила избухналия спор. Накрая му показах мобилния си телефон, където номерът на полицията в Уинтър Харбър беше в менюто за бързо набиране.

— Мразя това — каза той, впил поглед в телефона. — Искам да кажа, че добре си се сетила, но… защо трябваше да се стига дотук.

Целунах го още веднъж и двамата слязохме по стълбите. Когато стигнахме фоайето, той продължи навън, а аз застанах зад стойката на салонния управител. Докато подреждах менютата, които Пейдж подготви специално за тази вечер — в тях имаше по-малко от десет блюда, включително предястията и десертите, увенчани с картинка на летяща риба, лично нарисувана от Пейдж върху копирна хартия — открих бутилка вода, оставена до телефона. Върху етикета беше залепена бележка.

Рибарите понякога са много приказливи. Това ще ти е от полза! — Натали.

След разговора ни на плажа подозренията ми относно новата сервитьорка в ресторанта на Бети се разсеяха. Ето защо първата ми мисъл бе, че това е жест на внимание. После се сетих за солта, която ми сервира заедно с кафето преди няколко седмици. Без да съм я питала, Пейдж обясни, че помощникът в кухнята объркал солниците и захарниците, докато ги пълнил предишната вечер, но аз все пак имах едно наум.

Затова взех бутилката, отворих я и отпих.

Никаква сол. Усмихнах се облекчено.