Декамерон

След малко се явила и дамата, придружена от две други робини; щом забелязала Салабаето, тя се впуснала да го приветствува най-радушно, въздъхнала дълбоко няколко пъти, после, като се хвърлила на врата му и го целунала, рекла: „Не знам дали бих се съгласила да дойда тук за някого другиго, но ти, жестоки тосканецо, ми изгори душата.“ После по нейно желание двамата влезли голи в банята, последвани от двете робини. Тук, без да позволи на друг да се докосне до Салабаето, тя го измила сама навсякъде със сапун от мускус и карамфил, след което заповядала на робините да я изтъркат и измият. Като свършили тая работа, робините донесли два тънки, бели като сняг чаршафа, които така ухаели на рози, сякаш навсякъде било пълно с тия цветя; едната робиня загърнала в единия чаршаф Салабаето, другата сторила същото с Янкофиоре, после ги вдигнали на гръб и ги положили в приготвената постеля. След като двамата престанали да се потят, робините прибрали чаршафите и Салабаето и Янкофиоре останали да лежат голи в постелята. А робините извадили от кошницата лъскави сребърни шишенца, пълни кое с розова вода, кое с портокалова, кое с ясминова и какви ли не други благовония, и напръскали хубаво Салабаето и Янкофиоре, след което двамата извадили кутиите със сладкиши и най-скъпи вина и се подкрепили. На Салабаето му се струвало, че е попаднал в рая; той не преставал да гледа дамата, която наистина била голяма красавица, и така изгарял от нетърпение робините час по-скоро да излязат и той да се хвърли в нейните обятия, че всеки изминат час му се струвал равен на век. Когато най-сетне по повелята на своята господарка робините напуснали стаята, оставяйки един запален факел, дамата прегърнала Салабаето и той нея; те прекарали така дълго време заедно за най-голямо негово удоволствие и все му се струвало, че тя изгаря от любов по него.

Когато дамата решила, че е време да стават, извикала робините, след което и тя, и Салабаето се облекли, подкрепили се отново с напитки и със сладкиши, а после си измили лицето и ръцете със същите ония благоуханни води; на раздяла дамата казала на Салабаето: „Стига да ти е приятно, за мен ще бъде най-голямо удоволствие, ако довечера дойдеш да вечеряш и прекараш нощта у дома.“ Салабаето, който бил дотам омаян от нейната хубост и изкусна приветливост, та бил убеден, че тя го обича повече и от себе си, отвърнал: „Мадона, всяко ваше желание е за мен от приятно по-приятно: затова и тази вечер, и винаги аз съм готов да сторя всичко, каквото ви е угодно и каквото ми заповядате.“

Щом се прибрала у дома си, дамата заповядала да подредят стаята й с най-различни вещи и украшения, заръчала да приготвят разкошна вечеря и седнала да чака Салабаето; а той, щом почнало да мръква, отишъл при нея; тя го посрещнала най-радушно, след което той седнал да вечеря в най-добро настроение и бил прекрасно обслужен. Когато след това влезнал в стаята й, лъхнало го чудесното ухание на алоево дърво, видял постелята, богато украсена с избродирани кипърски птички, и много разкошни дрехи, които висели по закачалките; всички тия вещи, взети заедно, пък и всяка една от тях, го накарали да предположи, че Янкофиоре е знатна и богата дама; и макар да бил чувал съвсем други неща за живота, който тя водела, той за нищо на света не искал да вярва на такива приказки; макар и да допускал, че тя все пак може да е измамила някого, той по никакъв начин не искал да повярва, че и нему ще се случи подобно нещо.

Прекарал той с нея цялата нощ в най-приятна наслада, пламвайки още по-силно от любов, а щом съмнало, тя му вързала около кръста един прекрасен, изящен сребърен пояс, на който висяла везана кесия, и му рекла: „Мили мой Салабаето, не ме забравяй! Ти можеш да разполагаш както с мен, така и с всичко, що е в тоя дом, а аз съм готова да направя за теб каквото заповядаш.“ Салабаето се зарадвал, прегърнал я и я целунал, а след това излязъл от дома й и отишъл там, където се събирали търговците.

Той прекарал така с нея не веднъж и не дваж, без да губи нищо, затъвайки все повече и повече в устроения от нея капан. А когато му се отдал случай да продаде сукното си в брой, и то за немалко пари, дамата тозчас узнала за това, но не от него, а от други лица. Веднъж, било привечер, Салабаето пак отишъл на гости при дамата, а тя почнала да бъбри и да се шегува с него; прегръщала го и го целувала и така се преструвала на влюбена в него, сякаш щяла да умре от любов в обятията му; после Янкофиоре понечила да му подари и две прекрасни сребърни чаши, които имала при себе си, но Салабаето не пожелал да ги вземе, понеже нещата, които тя му била подарила дотогава, стрували повече от тридесет златни флорини, а той не успял да я склони да приеме от него нищо, макар и да струвало само един грош.