Читаем Декамерон полностью

По едно време, след като съвсем го замаяла, преструвайки се на влюбена и щедра, Янкофиоре била извикана от една от своите робини, с която се била уговорила предварително; тя излязла от стаята и след малко се върнала разплакана, хвърлила се по очи на постелята и се разридала от жално по-жално. Изуменият Салабаето я прегърнал, почнал да плаче заедно с нея и я запитал: „Ах, сърце мое, какво ви стана така изведнъж? Какво ви причини такава печал? Хайде, кажете ми, душо моя!“ След като го накарала да я пита доста време, тя изхлипала: „Уви, мили мой повелителю, аз не знам нито какво да направя, нито какво да ви кажа! Току-що получих писмо от моя брат, който живее в Месина; иска да му пратя на всяка цена хиляда златни флорини в срок най-много до осем дни, дори и да трябва да продам и заложа всичко, което притежавам, защото иначе щели да му отсекат главата. Просто не знам какво да направя, за да ги набавя в тоя срок; виж, да имах поне две недели време, щях да успея да ги взема от едно друго място, откъдето чакам да получа много повече пари, или пък да продам някое от именията си; но така не мога с нищо да му помогна и предпочитам да умра, отколкото да получа такава лоша вест.“ Като изрекла това, тя се престорила на съвсем съкрушена от мъка и продължила да плаче.

Тъй като любовният пламък бил отнел голяма част от необходимия на Салабаето разсъдък, търговецът наистина повярвал, че сълзите й са искрени, а словата — още по-искрени, затова рекъл: „Мадона, аз не бих могъл да ви услужа с хиляда флорини, но мога да ви предложа петстотин, стига да успеете да ми ги върнете в срок от петнадесет дни; имате щастие, защото тъкмо вчера успях да продам сукното; ако не беше станало така, нямаше да мога и грош да ви заема.“ — „Ах — възкликнала дамата, — нима си се нуждаел от пари? А защо не поиска от мен? Аз, макар и да нямам хиляда флорини, все пак бих могла да ти дам назаем стотина, че дори и двеста; та ти ме караш сега да откажа да приема услугата, която ми предлагаш.“ Салабаето се трогнал още повече от тия нейни слова и отвърнал: „Мадона, не бих искал да се отказвате от моята услуга по такава причина, защото, ако аз бях изпаднал в нужда, подобна на вашата, сигурно щях да се обърна към вас.“ — „Ах, мили мой Салабаето — изхлипала дамата, — готовността, която ти изказа, да ми помогнеш с толкова голяма сума пари, преди аз да съм те помолила, показва колко е искрена и чиста твоята любов към мен. Аз и без това съм изцяло твоя, но след тази случка ще ти принадлежа още повече и никога не ще забравя, че на теб дължа живота на моя брат. Бог ми е свидетел обаче, че вземам тия пари мимо волята си, имайки предвид, че си търговец, а търговците, за да си гледат работата, имат нужда от пари; но тъй като нуждата ме притиска и съм повече от уверена, че ще мога скоро да ти се издължа, аз ще приема твоите пари, а за да набавя останалите петстотин, ако не намеря друг начин, ще заложа всичките си вещи.“

След тия свои думи тя се разплакала и склонил глава до лицето на Салабаето. Той се захванал да я утешава, прекарал нощта с нея и за да й докаже, че е неин верен слуга, донесъл петстотинте златни флорини, без да чака тя да му напомня. Дамата ги приела със сълзи на очи, но ликувайки вътрешно, докато Салабаето се задоволил с нейното скромно обещание.

След като дамата получила парите, работата тръгнала съвсем иначе: по-рано Салабаето можел да ходи при нея когато си искал, но сега почнали да изникват разни причини, поради които той, колкото и да се опитвал и да настоявал, нито веднъж не успял да влезне при нея, а от предишния ласкав и сърдечен прием не останал ни помен; срокът, в който трябвало да си получи парите обратно, изтекъл; минал месец, минал още един и когато най-сетне Салабаето отишъл да си иска парите, получил в отговор само думи. Накрая се убедил в коварството на тая подла жена и в собственото си лекомислие, но му станало ясно, че от нея не ще получи друго освен това, което тя каже, защото нямал нито черно на бяло, нито свидетеля, пък и ей срамувал да се оплаче някому за станалото, понеже хората го били предупредили още в началото и сега се опасявал да не почнат да го подиграват заради глупостта му, каквото всъщност и заслужавал; по тая причина, макар и да му било много мъчно, той бил принуден да оплаква сам собственото си неблагоразумие. Освен това бил получил вече и няколко писма от господарите си, в които те го приканвали да обмени парите и да им ги прати; и понеже се побоял, че ако не стори това, извършеното от него ще излезе на бял свят, Салабаето решил да напусне Палермо и се качил на един кораб, но вместо да тръгне за Пиза, както трябвало да направи, отпътувал за Неапол.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука