Декамерон

Като останала сама и безутешна, дамата почакала да се стъмни, преоблякла се доколко могла и се запътила към една къщурка, която съзряла наблизо; тук една старица и дала всичко, каквото било необходимо, и тя стеснила и скъсила по своя мярка ризата на слугата; от своята риза пък си ушила чифт гащи, остригала си косите и след като заприличала на моряк, тръгнала към морето, където за щастие срещнала един благородник каталонец, на име сеньор Ен Карар, който бил слязъл от кораба си — спрял недалеч от това място, край Алба, — за да се поразхлади на една чешма. Тя го заприказвала, договорила се да постъпи на работа при него и се качила на кораба му, като заявила, че се казва Сикурано от Финале. Почтеният човек й дал по-хубави дрехи и тя започнала да му служи толкова добре и така изкусно, че скоро спечелила неговото благоразположение.

Не минало много време, каталонецът натоварил кораба си със стока и отплувал за Александрия, като занесъл на султана и няколко сокола за лов; султанът често го канел на гощавка и забелязвайки обноските на Сикурано, който винаги придружавал господаря си и му прислужвал, така го харесал, че помолил каталонеца да му го отстъпи; каталонецът изпълнил молбата на султана, въпреки че не му било особено приятно.

С примерната си служба Сикурано за кратко време успял да спечели обичта и благоразположението на султана, както преди, когато служел при каталонеца; дните минавали, дошло време както всяка година в Акри50

, който бил владение на султана, да се състои годишното сборище на християнски и сарацински търговии — нещо като панаир, където за охрана на търговците и стоките султанът изпращал всеки път освен другите си служители и някой от своите сановници, заедно с голяма стража; като дошло уреченото време, той решил да изпрати за тази цел Сикурано, който вече бил научил отлично техния език. Така и сторил. Когато Сикурано пристигнал в Акри като предводител и началник на стражата за охрана на търговците и стоките, той почнал да изпълнява добре и усърдно своите задължения, обикалял и надзиравал навсякъде и видял мнозина търговци от Сицилия, Пиза, Генуа, Венеция и от други краища, на Италия, с които се сближавал на драго сърце, защото му напомняли за родния край.

Не щеш ли, веднъж, като спрял пред сергията на някакви венециански търговци, между другите скъпоценни вещи той видял една торбичка и един пояс, които веднага познал, че са негови, и се учудил не малко; но успял да се овладее и запитал най-учтиво чии са тези вещи и дали се продават. Тук се намирал и Амброджоло от Пиаченца, който бил докарал много стоки с един венециански кораб; като разбрал, че началникът на стражата пита кому принадлежат тия вещи, той пристъпил няколко крачки напред и казал, смеейки се: „Месер, тия вещи са мои; не ги продавам, но ако ги харесвате, ще ви ги подаря с най-голямо удоволствие.“

Като видял, че Амброджоло се смее, Сикурано се усъмнил да не би да се е издал с нещо пред него, ала успял да запази спокойствие и отвърнал: „Ти сигурно се смееш, задето войскар като мен се интересува от женски вещи, а?“ Амброджоло възразил: „Не, месер, не се смея за това, а за начина, по който се сдобих с тях.“ Тогава Сикурано рекъл: „Хайде, ако не е неприлично, разкажи ни как е станало и нека Бог ти помага.“ — „Месер — рекъл Амброджоло, — тия неща и още някои други ми ги даде една почтена дама от Генуа, на име мадона Джиневра, жена на Бернабо Ломелино, през нощта, когато спах с нея; тя ме помоли да ги запазя от любов към нея. А се засмях, защото си припомних глупостта на Бернабо, който прояви такова неблагоразумие, че заложи пет хиляди златни флорини срещу хиляда за това, че не ще успея да склоня жена му да изпълни моите желания; аз пък успях и спечелих облога, а той, който би трябвало да накаже по-скоро себе си заради собствената си глупост, отколкото нея за онова, що вършат всички жени, като се върнал от Париж в Генуа — както чух по-късно, — заповядал да я убият.“

Щом чула тези думи, дамата веднага разбрала причината за гнева на Бернабо, а заедно с това й станало съвсем ясно, че тоя човек е причина за всичките и беди; затова се зарекла тая работа да не му се размине безнаказано.

Сикурано се престорил, че разказът много му харесал и успял така хитро да влезе под кожата на Амброджоло и да се сближи с него, че след панаира търговецът отишъл с него и с цялата си стока в Александрия, където Сикурано му помогнал да открие сергия и му дал доста от собствените си пари; като видял, че тая работа е твърде изгодна за него, Амброджоло останал там с най-голямо удоволствие. Сикурано, който искал колкото се може по-скоро да убеди Бернабо в своята невинност, правил-струвал, докато най-сетне с помощта на неколцина познати търговци от Генуа, намиращи се по това време в Александрия, успял да извика Бернабо в тоя град с разни, измислени от търговците предлози; и понеже Бернабо бил много обеднял, Сикурано се споразумял тайно с един свой приятел да го прибере у дома си, докато Сикурано не реши, че е настанало време да извърши онова, което бил намислил.