Декамерон

През това време Сикурано успял да накара Амброджоло да разкаже своето приключение и на султана, а султанът, като го чул, доста се смял; но когато пристигнал Бернабо, Сикурано решил, че няма защо повече да отлага и като издебнал подходящ момент, помолил султана да извика при себе си Амброджоло и Бернабо и ако не успее с добро, да застави Амброджоло да каже истината пред самия Бернабо: как стои работата с жената на Бернабо, за която той се хвалел, че е спал с нея. И така, щом Амброджоло и Бернабо се явили пред него, султанът в присъствието на мнозина се обърнал най-строго към Амброджоло и му заповядал да каже истината — как е успял да спечели от Бернабо пет хиляди златни флорини; тук бил и Сикурано, човекът, в когото Амброджоло имал най-голямо доверие, но който сега бил страшно разгневен и го заплашвал с най-тежко наказание, ако не признае истината.

Поради това, заплашван и от едната, и от другата страна, пък и вследствие принудата, не очаквайки друго наказание, освен да го накарат да върне петте хиляди златни флорини и вещите, Амброджоло си признал чистосърдечно, в присъствието на Бернабо и на останалите, как станало всичко. След като Амброджоло млъкнал, Сикурано, сякаш изпълнявайки волята на султана, се обърнал към Бернабо и го запитал: „А ти как постъпи с жена си след тая измама?“ Бернабо отвърнал: „Обзет от ярост заради загубата на парите си и заради срама, с който помислих, че жена Ми Ме е опозорила, заповядах на слугата си Да я убие и тя, както той после ми разказа, била веднага разкъсана от глутница вълци.“

След като това било казано в присъствието на султана и той чул и разбрал всичко, без все още да проумее намеренията на Сикурано, който устроил цялата работа и водел разпита, Сикурано му казал: „Господарю мой, вие видяхте съвсем ясно доколко тая почтена жена може да се гордее с любовника си и със съпруга си; нейният любовник я лишава от честта й, като опетнява доброто и име с лъжи, и едновременно с това разорява съпруга и; а нейният мъж, доверявайки се повече на чуждите лъжи, отколкото на истината, която знае от дългогодишен опит, взема, че заповядва да я убият и да я хвърлят на вълците; не стига това, ами и нейният мъж, и нейният любовник толкова я обичат, че не могат да я познаят, макар и да са прекарали дълго време с нея. И тъй като ваша милост разбра ясно какво заслужават и двамата, ако вие, в знак на особена милост към мен, благоволите да накажете измамника и да простите на измамения, аз ей сега ще покажа тая жена и на вас, и на тях.“

Султанът, който, що се отнася до това, бил готов да угоди на всяко желание на Сикурано, отвърнал, че е съгласен и му казал да доведе дамата. Бернабо останал като гръмнат — той бил уверен, че жена му е мъртва; не по-малко бил учуден и Амброджоло, макар и да предчувствувал вече, че работата ще свърши зле за него и няма да му се размине само с връщане на парите; затова просто не знаел какво да прави — дали все още да се надява, или повече да се страхува от появата на дамата.

Щом султанът дал съгласието си, Сикурано паднал на колене пред него, мъжкият глас изчезнал заедно с желанието му да се представя за мъж и той казал: „Господарю мой! Аз съм клетата нещастна Джиневра; цели шест години се скитах немила-недрага по света, преоблечена като мъж опозорена по най-престъпен начин от лъжите на тоя подлец Амброджоло, а този жесток и недостоен мъж бе наредил на своя слуга да ме убие и да ме хвърли на вълците.“ И като раздрала дрехите си и показала гърдите си, тя доказала на султана и на всички останали, че е жена; после се обърнала към Амброджоло и го запитала с треперещ от ярост глас кога — както се хвалел по-рано — е спал с нея. Той я познал, онемял от срам и не можал да каже пи дума. А султанът, който винаги я мислел за мъж, бил толкова изумен, че не можел да повярва на очите и ушите си; струвало му се, че всичко това е сън, а не действителност. Най-сетне, след като се поокопитил и се уверил, че всичко е истина, топ възхвалил с най-топли думи поведението, постоянството и добродетелните нрави на Джиневра, която дотогава се наричала Сикурано. Султанът наредил да и донесат най-подходящи за нея женски дрехи и да доведат жени, които да й правят компания, а по нейна молба простил на Бернабо смъртното наказание, което той заслужавал; Бернабо, като познал жена си, хвърлил се облян в сълзи в краката й и почнал да я моли за прошка; макар и да не заслужавал, Джиневра му простила най-великодушно, накарала го да се изправи и нежно го прегърнала, както се полага на съпруг.