Десетата зала

Очите ѝ бяха изцъклени, устните ѝ се движеха, сякаш говореше, но от тях не излизаше

звук. Накрая оформиха дума и я повториха.

– Cheri, cheri.

Очите на Люк рязко се отвориха.

Огледа се, хвана главата ѝ с големите си длани и каза:

– Не съм ти cheri и няма да чукам нечия прабаба.

Опита се да се освободи от нея, но тя го сграбчи още по-силно и заби нокти в гърба му.

– Никога не съм го правил преди - гневно процеди той.

Намръщи се и я фрасна с юмрук в челюстта.

За щастие, тя моментално изгуби съзнание, така че не му се наложи да я удря отново.

Надигна се от леглото и оправи дрехите си, като гле дате проснатата в несвяст гола жена.

– Изглеждащ доста добре за сто и шестнайсет години - рече той. - Признавам ти го.

Порови в джобовете си за мобилния телефон. Както и очакваше, беше изчезнал.

Завъртя дръжката на вратата. Явно Боне беше решил, че дъщеря му има доста средства, за

да го задържи в стаята, без да се налага да я заключва.

Коридорът беше празен, музиката долиташе от голя мото помещение.

Главата му бе абсолютно бистра. Беше такава и когато изпи чая. Остана си същата и

двайсет минути по- късно. Както и сега.

Беще ги изиграл. Беше се престорил на упоен. Гледаше Сара и селяните и се опита да ги

имитира колкото се може по-добре. Боне беше излъган и това бе единственото, което имаше

значение.

Но защо чаят не му подейства?

Нямаше халюцинации, не се беше качил на череша та - нищо. Само главоболие.

Да не би Сара да бе убедена, че ще бъде неуязвим? Откъде е знаела?

Сара.

Трябваше да я намери. Мисълта как Жак мачка тялото ѝ го изпълваше със сляпа ярост.

Започна да отваря вратите.

Навсякъде едно и също - стари затлъстели хора го правеха, без да забелязват натрапника.

Беше повече от отвращаващо.

След като провери всички стаи в коридора. Люк се промъкна към главното помещение.

Боне седеще на един стол в другата част на залата и като че ли дремеше. Пеле не се виждаше

никакъв. По пода имаше достатъчно гърчещи се тела и Люк рещи, че ще успее да се промъкне

незабелязан до следващия коридор.

Клекна и лази на четири крака покрай стената.

Изравни се с масата. Ръкописът от манастира беще съвсем близо до него.

Дори не се замисли. Просто го направи. Просна се по корем и запълзя.

Сякаш плуваше в море от голи тела, които не забеляз ваха присъствието му. Стисна зъби и

продължи напред.

Огледа се за Боне.

Нямаше го на стола.

„Господи - помисли си. - Господи.―

Секунда по-късно се озова под масата.

Пресегна се и напипа книгата.

„Сара, идвам.―

Бързо се върна обратно до стената. Боне не се виждаше, затова се изправи дръзко и

спринтира към следващия коридор, като напъха ръкописа в пазвата си.

Отвори първата врата, която му се изпречи.

Възрастна двойка, потна и пъшкаща.

Следващата врата.

На леглото лежеше мъж е космат гръб и разкопчани панталони. Жак тромаво се опитваше

да ги смъкне със свободната си ръка. Единствената част от Сара, която се виждаше под

добичето, беше копринената ѝ коса, разпиляна по възглавницата.

В ъгъла имаше тежък железен лампион.

Никога досега не беше изпитвал подобна убийствена ярост.

Тя го накара да сграбчи лампиона, отскубвайки кабела от контакта.

Тя го накара да замахне като с пикел и да забие основата му в гръбначния стълб.

И когато Жак се изви от болка, вдигна глава и изквича като ранено куче, тя го накара да

стовари с все сили лампиона върху черепа му и да го счупи като орех. Тя лото се строполи

наполовина на пода.

Сара стенеше. Люк притисна голото ѝ тяло към себе си и ѝ зашепна, че всичко ще се

оправи. Очите ѝ не можеха да се фокусират. Люк продължаваше да ѝ говори, шепнеше ѝ,

долепил устни до студеното ѝ ухо. И накрая чу немощно, гърлено „Люк―.

Нямаше време да се опитва да я облича. Избута трупа на Жак от леглото и я уви в

окървавената завивка. Канеше се да я вземе на ръце, когато му хрумна нещо. Претърси

джобовете на Жак. С огромно удоволствие напипа твърдия му мобилен телефон. Погледна го.

Нямаше обхват. Разбира се. Намираха се под земята.

Пъхна телефона в джоба си, грабна Сара и я изнесе на ръце, като бутна вратата с коляно.

Коридорът бе празен.

Затича се с нея, далеч от музиката.

Чувстваше се силен, а тя бе лека като перце.

С отдалечаването от централната зала коридорът ставаше все по-тъмен. Люк напрегна

очи, за да вижда какво има пред него.

Стълби.

Боне отново погледна часовника си, надигна тежките си бутове от стола и се помъкна

обратно към стаята на Одил да види как дъщеря му прекарва с любовника си.

Бяха минали четири години от последното раждане на дете в Руак. Трябваше да наваксат,

ако искаха да ги има и в бъдеще. Одил беше твърде придирчива според него. Красива жена като

нея би трябвало да бълва бебета като на конвейер.

А тя забременя само три пъти през дългия си живот. Веднъж по време на Първата

световна война, но пометна и изгуби бебето. Втория път бе непосредствено след Втората