Десетата зала

– Бог не беше с нас снощи! Бог не иска децата му да страдат по такива начини.

– Ами аз не страдах - заяви Жан. - Тъкмо обратното. Намирам изживяното за...

просветляващо.

– Правичката да си кажа, аз също не страдах, братко - обади се Бартомио.

– Нито пък аз - допълни Абелар. - Може би имаше някои моменти, които биха могли да се

нарекат тревожни, но като цяло бих казал, че бе изумително.

– Чудно ми е дали сме изживели едно и също? - извика Бернар. - Кажете ми какво стана с

вас и аз също ще ви кажа.

Бернар винаги бе разчитал на молитвата да под сили делата му. Беше го правил още

откакто реши да изостави удобния си живот и да се посвети на цистерцианците от Клерво. Сега

също разчиташе на това.

След следобеда, прекаран в изтощителен и напрегнат спор, Бернар страстно се отдаде на

молитва по време на вечерня в ехтящата каменна църква и откри за себе си отговора в Псалм

139.

Eripe me, Domine, ab homine malo,

a viro iniquo eripe me:

Qui cogitaverunt iniquitates in corde,

tota die constituiebant praelia.

Acuerunt linguas suas sicut serpentis ;

venenum aspidam sub labiis eorum.

Избави ме, Господи, от зъл човек,

запази ме от потисник:

те мислят зло в сърце си,

всеки ден се опълчват за бой;

изострят езика си като змия;

под устата им е аспидна отрова.

Custody me, domine, de тапи peccatoris;

et ab hominibus iniquis eripe me.

Qui cogitaverunt supplantare gressus meos:

absconderunt superbi laqueum mihi.

Etfines extenderunt in laqueum;

Juxta iter scandalum posuerunt mihi.

Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца,

запази ме от потисниците,

които са намислили да поклатят стъпките ми.

Горделивите заложиха клопки за мене и примки,

простряха мрежа по пътя,

нагласиха клопки за мене.

Всеки път, когато от устните му се отронваха думите „нечестивец―, „потисник― и „зло―,

той поглеждаше към Абелар, Жан и да, дори към собствения си брат, скупчени като

заговорници на съседната скамейка, защото не можеше да помири техните възгледи със своите.

И със същата увереност, която му казваше, че Христос е негов спасител, той разбра, че е

прав, а те грешат.

Разбра също, че трябва да напусне Руак, защото те заявиха какви са намеренията им.

Възнамеряваха отново да пият от отварата, която те така възхваляваха, а той смяташе за

дяволско вариво.

На следващата сутрин потегли. За негова безопас ност и за да не бъде сам, Бартомио успя

да го убеди да вземе двама млади монаси, които да го съпроводят по дългия път обратно към

Клерво. Единият беше Мишел, помощникът на Жан, който беше забелязал остатъците от чая и

бе започнал да досажда на учителя си с въпроси. По-добре беше да го отпратят за известно

време, докато му мине любопитството.

Бернар и Бартомио се прегърнаха, макар че прегръд ката на Бартомио бе по-силна.

– Няма ли да размислиш? - попита той.

– Ти няма ли да размислиш да не пиеш повече от това покварено вариво? - отвърна с

въпрос Бернар.

– Няма - категорично заяви Бартомио. - Вярвам, че това е дар. От Бога.

– Няма да повтарям доводите си, братко. Ще кажа само, че заминавам, и дано Бог се

смили над душата ти.

Сръчка с пети кафявата си кобила в хълбоците и бавно потегли.

Абелар го чакаше при манастирската порта.

– Ще ми липсваш, Бернар - подвикна той на ездача.

Бернар погледна надолу към него и благоволи да му отговори.

– Признавам, че ти също ще ми липсваш. Или по-скоро ще ми липсва Абелар, когото

познавах, а не онзи, когото видях преди две вечери.

– Не ме съди прибързано, братко. Пътят към праведността е един, но към него водят

много пътеки.

Бернар тъжно поклати глава и продължи напред.

Същата вечер тримата се събраха във вече празната къща на Бернар, запалиха свещи и

разговаряха за заминалия си приятел. Възможно ли бе, попита Бартомио, Бернар да е бил прав,

а те да грешат?

Бартомио не беше изкусен с думите. Жан бе по-умел като лечител и билкар, отколкото

като учен богослов. Затова се падна на Абелар да разисква въпроса. Другите двама изслушаха

елегантния му трактат за доброто срещу злото, Бог срещу Сатана, праведно срещу грешно и

стигнаха до заключението, че не те, а Бернар е онзи, който е ограничен и незрящ.