Десетата зала

напълно изнесли и сега пещерата бе наистина тиха.

В дъното застана пред изобразения в естествен ръст човек птица в полето див ечемик.

Носеше свещ. Запали я със запалката си и угаси електрическите лампи. Зви Алон бе искал да

направи това, да почувства пещерата такава, каквато е била. Инстинктът му не го бе подвел.

Ечемикът сякаш се поклащаше на трептящата светлина на свещта. Човекът птица сякаш

се раздвижи.

Какво казваше той?

Люк се напрегна, за да го чуе.

Какво не бих дал, помисли си, да мога да застана до човека, оставил тези изображения, да

го наблюдавам, да го разбера, да говоря с него.

Духна свещта, за да прекара няколко мига в най-пълния мрак, в който се бе озовавал

някога.

17.

Пещерата Руак, преди 30 000 години

Първото копие отскочи от козината и разяри животното, но без да го нарани.

Ловците го наобиколиха.

Беше едър мъжкар. Ловците вярваха, че щом са успели да го отделят така лесно от

стадото, значи е готово да бъде жертвано. Огромният звяр със сигурност бе чул заклинанията

им от предишната вечер и се бе съгласил да им се предаде.

Но беше твърде благороден, за да падне без бой.

Наго, единственият брат на Тал, направи крачка на пред.

Бизонът бе притиснат до брега на бурната река, копитата му бяха затънали в тинята. От

разширените му ноздри излизаше пара. Трябваше да нападне. Нямаше друг избор.

Така умират мъжете, помисли си Тал.

Беше на седемнайсет, вече пораснал мъж и най-високият в клана си, което правеше брат

му подозрителен, тъй като от поколения мъжът начело на Клана на бизона винаги бе най-

високият. Баща им все още бе водач, но счупеният му крак така и не се оправи. Вонеше на

гнило месо. Нощем той стенеше в съня си. Скоро щеше да има нов водач. Всеки член на кла на

знаеше, че на един от братята е определено да се случи нещо. По-дребният Наго не можеше да

е техен водач, ако по-високият Тал останеше жив. По-младият Тал нямаше да застане начело,

ако по-възрастният Наго продължеше да живее.

Това не бе в обичаите им.

Наго се увери, че краят на копието е добре опрян в костния атлатъл1.

Човек можеше да хвърли копие без атлатъл и да убие северен елен, но за повалянето на

бизон се нуждаеше от допълнителна мощ. Убиваха само по два бизона на го дина - веднъж през

горещия сезон, като сега, и веднъж през студения. Това беше тяхно право, тяхно свещено

задължение, но да убиват повече от едно животно на лов бе забранено.

Един бизон им осигуряваше достатъчно кожа, за да поправят зимните си дрехи и да

ушият нови за децата. Даваше им достатъчно кости за изработката на инстру менти за копаене,

цепене на кремък и за атлатли. Както и достатъчно месо за изхранването на целия клан дълго

време преди да се развали.

Изпитваха уважение към бизона и бяха сигурни, че той изпитва уважение към тях.

Наго нададе бойния вик и замахна.

Копието му полетя направо и ниско и улучи бизона в гърдите, точно между предните

крака, но кремъчният връх явно беше попаднал на кост, защото не проникна дълбоко.

Животното изрева от болка и страх, понесе се напред със сведена глава и заби дебелия си

рог в рамото на ловеца.

Виковете на Тал към другите мъже да нападнат бяха заглушени от воя на Наго. От него

зависеше да спаси брат си.

Затича се напред, замахна с все сила с атлатъла и копието улучи хълбока на бизона. Заби

се дълбоко и сигурно, но Тал не искаше да рискува. Втурна се към звяра, сграбчи дръжката на

копието и забута все по-дълбоко и по-дълбоко, докато предните крака на животното се

подкосиха и то рухна на една страна, а от устата му бликна кръв.

Наго лежеше задъхан на земята, рамото му беше кървава пихтия и разкъсани мускули.

Тал коленичи до него и заплака. Останалите мъже се събраха, сочеха раната и си

шепнеха.

Тал и преди беше виждал рани от рог. Не се затваряха и не оздравяваха сами. Ако брат му

беше с кожената си риза, може би раната нямаше да е толкова дълбока, но денят беше топъл и

той бе свалил дрехата и я беше завързал около кръста си.

Наго беше водачът на лова, но сега Тал трябваше да заеме мястото му. За да забави

кръвотечението, взе ризата на Наго, стегна я колкото се може по-силно около раната и каза на

братовчедите им да отнесат ранения обратно в лагера.

1 Приспособление за хвърляне на копие. - Б. пр.

После спря до бизона и му благодари, че се е погрижил за клана им. Никога досега не бе

имал привилегията да пее заклинанието за убит бизон, но знаеше думите и ги изрече с чувство.

Останалите мъже кимнаха одобрително и се нахвърлиха върху горещия труп, за да започнат

ритуалното разфасоване.

Тал се отдръпна и побягна с все сили към високите треви на саванага. Баща му го бе учил

как да ловува и как да припява заклинанията. Сега бе време да използва знанието, което му

беше предала майка му.

Майка му беше мъртва от две години. Напусна света заедно с новородената си дъщеря