Десетата зала

подул, по опакото на дланта му се бяха появили червени ивици. Нямаше нито време, нито

желание да търси доктор. Един от студентите имаше останал еритромицин от лечение то на

белодробно възпаление и Люк от няколко дни караше на хапчета. Отпусна болезнения си

юмрук и предпочете да изрита стола.

Колкото до Сара, дори да беше кроил някакви планове да започне отново с нея, вече се бе

отказал, беше ги забравил или пък изобщо не ги бе имал. Не можеше да си спомни кое точно.

Тя се беше отдръпнала, за да му даде пространство, и не го насилваше да се справи със

загубата си. Колкото повече се затваряше той, толкова повече тя се оживяваше, щураше се

наоколо, безпокоеше се с Джеръми и Пиер за здравето и състоянието му. Имаше известна

представа за клиничната депресия.

На времето той я беше докарал до такава.

Есенната вечер бе студена и караше хората да се присламчат към огьня по същия начин,

по който са го правели и праисторическите им предшественици. Люк сметна за необходимо да

се обърне за последен път към групата, макар никак да не му беше до речи.

Благодари им за неуморната им работа и изреди машинално списъка на постигнатото.

Бяха картографирали точно целия комплекс от първата до десетата зала. Бяха фотографирали

всеки квадратен сантиметър. Разполагаха с първата радиовъглеродна дата от очертанието на

един от бизоните и тя потвърждаваше предположението, че изображенията са създадени преди

трийсет хиляди години. Бяха започнали да разбират геологичните сили, довели до образуване то

на пещерата. Бяха направили сондажи в Зала 1 и Зала 10. В Зала 1 бяха открили следи от

огнище, множество кости на северен елен и свидетелства за дълго обитаване край входа на

пещерата. В Зала 10 намериха още ориняшки оръдия и кремъчни остри ета, великолепната

статуетка от слонова кост и най-важното - част от пръст на човешко дете. Макар това да бе

единствената човешка кост, която бяха изкопа ли, находката беше истинско чудо и щеше да

бъде анализирана през зимата. Не каза нищо за събира нето на растенията и за експериментите в

кухнята. Засега не бе нужно да научават за тези странични занимания.

Накрая напомни на всички, че това не е краят, а на чалото. Вече бяха налице средствата за

още три сезона и щяха да се срещнат отново напролет и да сравнят ре зултатите, до които бяха

стигнали дотогава. Предположи, че ще се събират при пещерата Руак и след години, когато са

стари и побелели, при което Крейг Морисън изграчи с шотландския си акцент, че някои вече са

стари и побелели, благодаря!

После Люк вдигна чаша в памет на Зви Алон и Юг Пино и помоли всички да внимават по

пътя към дома.

Екипът продължи да пие и бъбри до късно вечерта, но Люк се оттегли в караваната си.

Сара търсеше повод да иде при него. Провери имейла си и го намери.

– Здрасти - нежно подхвърли тя, когато отвори вратата. - Нещо против малко компания?

– Разбира се, заповядай.

Фенерът вътре едва мъждукаше. Люк не четеше, нито пиеше. Като че ли просто седеше и

се взираше в нищото.

– Наистина се безпокоя за теб - рече тя. - Всички се безпокоим.

– Добре съм.

– Не, не си добре. Може би няма да е зле да се видиш с някой специалист, когато се

върнеш в Бордо?

– Какво, с психиатър ли? Шегуваш се.

– Не се шегувам. Много неща ти се струпаха.

– Казах, че съм добре! - повиши тон той. Но после видя, че устата ѝ потрепва, и продължи

по-меко:

– Виж, щом се върна в университета и вляза в обичайния си ритъм, всичко ще стане точно

като дъжда, както казват англичаните. Наистина. И благодаря за загрижеността.

Сара извади и двамата от неловкото положение с новината:

– Преди малко получих имейл от Фред Прентис, моя човек в „Плантадженетикс―. Готови

са с анализа.

– И?

– Изглежда са доста развълнувани, но не иска да казва нищо по пощата - твърди, че имало

проблеми с интелектуалната собственост и патентните права, които трябвало да се изяснят.

Иска лично да идем в Кембридж.

– Кога?

– Предложи още в понеделник. Ще дойдеш ли с мен?

– Трябва да приключа разкопките.

– Пиер, Джеръми и останалите ще се справят. Мисля, че трябва да дойдеш. Ще ти се

отрази добре.

Люк успя да се изкиска.

– Ако трябва да избирам между психиатър и пътува не до Англия, съгласен съм.

Вместо да заспи, Люк наруши собственото си правило и отиде за последен път в

пещерата.

Привилегиите на ръководителя, помисли си той.

Докато се спускаше по стълбата в тъмното и миньорската му каска осветяваше отвесната

скала, за миг си представи как Зви се подхлъзва и полита на долу към смъртта, но пропъди

видението и продължи.

На корниза облече комбинезона в тъмното, от ключи тежката врата и натисна копчето.

Халогенните лампи правеха пещерата ярка и сурова, така различна от начина, по който е

изглеждала през праис торията.

Бавно тръгна навътре към любимото си място - десетата зала. Прилепите вече се бяха