Десетата зала

– Инцидентът със Зви Алон. Катастрофирането на Юг Пино. Атаката срещу лагера. Това

са случайни събития. Ужасни случайни събития. - Млъкна за момент, зачуден от собствените

си думи. Само преди минути се опитваше да убеди полковник Тука да мисли непредубедено за

възможна връзка между всичко това. Изгуби търпение. - Как оставката ми ще помогне за

изясняването на всичко това?

– Случайни събития? Може би. Но между тях има една връзка, Люк, която не можем да

подминем просто така.

– Каква връзка?

– Всички те са се случили под твое ръководство. Ти трябва да поемеш отговорността.

Трябва да си вървиш. Комисията ме натовари незабавно да поема ръковод ството.

23.

Пещерата Руак,

преди 30 000 години

Тал беше започнал да нарича червената течност „извисяващата вода―.

Никой не можеше да твърди, че на човек му е дадено да лети. Но след като пиеше от из-

висяващата вода, никой не бе в състояние да каже къде свършва човекът и къде започва

птицата.

Колко често бе гледал към птиците в небето и се бе питал какво ли виждаха и как се

чувстваха?

Сега знаеше.

Страхът бързо отстъпи на буйната радост и усещането за неимоверна сила.

Силата да се рееш във въздуха, да виждаш безкрайно далеч, да усещаш по-дълбоко.

Силата да разбираш.

Винаги се връщаше от пътешествията си там, къ дето бяха започнали - до огьня. Той беше

сигурен, че е бил на невероятни приключения, обхващащи много време и огромни разстояния,

но хората му твърдяха, че тялото му било тук - вярно, било неспокойно, мятало се, бълвало

неразбираеми думи, но въпреки това си било на мястото. И всички се научиха как да се справят

с последиците - бурен период, който нарекоха Гнева на Тал.

Целият клан беше изпълнен с безпокойство и тревога при първото му реещо се

пътешествие. Съдбата на Тал бе определена от смъртта на брат му. Баща му губеше сили с

всеки ден и самото съществуване на Клана на бизона зависеше от способността на Тал да заеме

мястото му и да ги поведе към бъдещето.

Желанието му да опита червената течност стана предмет на ожесточен спор. Тал беше

изтъкнал, че момчето Гос било накарано да я пие от предците им, които искали да покажат на

клана нов път напред. Пред очите им се осъществявал велик план. Първо бащата на Тал се

разболял и изгубил сили след злополуката. После Наго бил убит от свещения бизон. И накрая

Гос пил от необикновената течност, която Тал приготвил, за да спаси брат си.

Тези събития не можело да не са свързани помежду си.

Тал твърдеше, че от него се иска да се учи от извисяващата вода. Че след смъртта на баща

си трябва да стане новият дързък водач на клана.

Старейшините бяха на друго мнение. Ако изгубят Тал, кой знае какво ще стане с клана?

Рискът е твърде голям. Светът е опасно място. Хората сенки дебнат в горите.

Накрая бащата на Тал взе решението - може би последното си велико решение. Беше слаб

телом, но умът му си оставаше силен.

Тал трябваше да продължи своето търсене.

Първия път, когато Тал погълна извисяващата вода, Убоас му каза, че ще седи до него и

ще остане будна, докато се върне. Късно през нощта тя галеше косата му, опитваше се да

отвръща на гърлените му звуци и докосваше сухите му устни с потопени във вода пръсти.

Когато той най-сетне се върна при нея в синкавата светлина на утрото, първите човешки

очи, които видя, бяха нейните.

Посегна да докосне лицето ѝ и тя го попита къде е бил и какво е видял.

И ето какво ѝ каза той.

Усетил как тялото му се преобразява. Първо ръцете му се превърнали в нокти на хищна

птица, после лицето му се издължило в твърда човка. С няколко леки размахвания на ръцете

полетял и направил няколко мързеливи обиколки над огъня, гледайки надолу към собствените

си хора, кръжал предпазливо, за да свикне с наклоните и завоите. Шепнещият вятър и лекият,

не изискващ никакви усилия полет го изпълнили с радост и сърцето му запяло. Дали той е

първият от клана, изживяващ подобно нещо? Или първият човек изобщо?

В далечината видял черни коне да пасат в саваната и полетял към тях, привлечен от

красотата и силата им. Понесъл се над широките им мускулести гърбове, накарал ги да

препуснат в галоп и да се изпотят. Летял сред тях, око до око, без да изостава. Разбира се, беше

виждал коне и преди. Беше се промъквал до тях и ги бе пронизвал в хълбоците, проливайки

кръвта им. Беше ял месото им, бе носил кожите им. Но никога досега не ги бе виждал. Не и по

този начин.

Огромните им кафяви очи били бистри като локвички върху тъмни камъни след дъжд. В

тях нямало страх, само жизнена сила, каквато не беше изпитвал. Видял собственото си

отражение в тези кафяви кръгове - рамене и ръце на човек, глава на ястреб. А после прозрял

отвъд отражението си, в сърцето на животното. Почувствал неговата волност и дива страст.

Почувства жизнената му сила, твърдата му решимост да оцелее.